Туризмът има съществено значение за икономиката на страната. Нещо повече, България се счита за привлекателна, със съществени ресурси за развитието на туризма страна.
Освен природните дадености, за развитие на туризма у нас, влияние оказват и следните фактори: нашата страна се утвърди като зона на стабилност в Югоизточна Европа, гарантираща безопасност и комфорт на своите гости. Разликата в цените на услугите, предлагани в България, в сравнение с цените в местата с постоянно живеещи туристи, е твърде благоприятна.
Основните фактори, обуславящи развитието на българския туризъм са:
- живописна и разнообразна природа;
- близост до основните пазари;
- безопасност;
- климат, благоприятен за здравето;
- богатото културно –историческо наследство;
- съхранени традиции, обичаи и фолклор;
- гостоприемно население.
Счита се, че в страната има добри условия за развитие на многообразни видове туризъм, като обаче съществуват и големи проблеми при развитието на отделни видове туризъм. Ето защо, изследването на отделните фактори за развитието на туризма са съществена предпоставка за повишаване ролята на туризма в общото икономическо развитие у нас.
Факторните дадености, които оказват влияние върху туризма се делят на три категории:
Природни ресурси - климат, море, релеф, флора и фауна. Стойността на тези ресурси зависи от техните характеристики и достъпност, без които те остават потенциални ресурси. Със средствата за достъпи организация на мястото, за експлоатацията им за туристически цели, природните ресурси се превръщат в икономически, тъй като задоволяват съществуващото търсене в туризма. Експлоатацията им обаче не трябва да води до тяхното увреждане или унищожаване. Следователно, необходимо е да се взимат ефективни мерки за опазването на екологичното равновесие и да се създават ограничения при експлоатацията им.
Човешки ресурси – заетост и квалификация. Ролята на труда в туризма е важна, поради естеството му на сектор в услугите, изискващ голяма работна сила. Следователно, сравнителното предимство на туристическите фирми е в техните трудови ресурси и нивото на квалификация на работната им сила. Прагът на толерантност към чужденците може да се определи като максималният брой чуждестранни посетители, които биха били приети от местното население. Съществуват и няколко фактора, определящи прага на толерантност: приликите и разликите между двете групи (културни, езикови, социални, етнически и религиозни); продължителност на престоя; къде са настанени туристите (изолирано или интегрирано); поведението на посетителите и зачитането на местните и нравствени стойности и т.н.
Капиталови и инфраструктурни ресурси – туризмът е капиталоемък отрасъл и капиталовите ресурси са изключително важни за него. Туризмът се нуждае от развита инфра и макроструктура, средства за транспорт и настаняване, регионално и местно развитие.
Технологичен напредък и иновации - техническите нововъведения в туризма засягат предимно инфраструктурата, информацията и промоциите, развитието на нови продукти и маркетинга. Туристическата инфраструктура използва все повече нови технологии, особено в настаняването, услугите в хотела и резервациите. Иновациите могат да снижат себестойността (нови материали, енергийни икономии, електронно предаване на данни, нов тип управление, методи за резервации и заплащане), но също така, създават нови туристически продукти (центрове за развлечения, ваканционни комплекси, аква паркове и други).
Цените са също важен мотивиращ фактор. Ниските цени на туристическите продукти в определени страни са обяснение за успеха им при привличането на туристи от страни, които по-принцип имат по-висок стандарт. Разликата в туристическите цени в различните държави се дължи на различните нива на заплатите. Туризмът е свързан с човешки труд и разходите за заплати съставляват голям дял от цените на готовите продукти.
Тенденциите в себестойността на транспорта влияят на себестойността на туристическите продукти. Транспортната себестойност зависи от различни елементи, най-вече технологични (адаптиране на начините за превоз към нуждите на международния туризъм), структурата на транспортните компании, цените на горивата и правителствената политика. В частност определени политически решения са насочени към намаляване на себестойността на транспорта за международния туризъм.
Себестойността на настаняването оказва директно влияние върху туристическите придвижвания, особено в периоди на икономическа криза и високи енергийни разходи
Личните фактори са индивидуалните вкусове и предпочитания, които влияят на туристическото търсене. Тези фактори са много и производителите на туристически услуги трябва да изучават вкусовете и предпочитанията на емисионните пазари най-вече чрез провеждане на маркетингови проучвания. Тук се включват и личните мотиви на туристите.
Туристическата дейност, като всеки бранш в националната икономика е свързана със законова регламентация и нормативни документи. Основните нормативните документи, които регламентират отчетността в българските туристически предприятия са:
- Закон за ДДС /ЗДДС/;
- Закон за счетоводството /ЗС/;
- Закон за туризма /ЗТ/;
- Правилник за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/;
- Национални и международни счетоводни стандарти /НСС, МСС/;
- Редица Наредби, подзаконови нормативни документи, тарифи и пр.;
Туристически дейности, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗТ са:
1. туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
2. хотелиерството и ресторантьорството;
3. предоставянето на допълнителни туристически услуги.
Туристически обекти са:
1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;
4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност;
5. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечение и атракции, както и редица други, посочени в чл. 3, ал. 3 от ЗТ.
В съответствие със Закона за туризма следва да се поясни, че туристическата дейност в обектите на туризма може да извършва само лице по определен ред, и то в категоризирани обекти.
В съответствие със ЗТ, “Турист е всяко лице, потребяващо основна и/или допълнителна услуга”. Това е кратко и точно определение от гледна точка на потребителите (туристите) и потреблението на стоки и услуги. Към него обаче следва да се имат предвид утвърдената от съответната туристическа методология структура на туристическите пътувания в света (1978 г.) и определенията, дадени за понятието “турист” от Римската конференция по въпросите на международния туризъм (организирана от ООН през 1960 г.) и Хагската декларация по туризма (10-14 април 1989 г.). А това определение е “Международен турист е всяко лице, което в продължение на 24 и повече часа се намира временно в друга страна и живее извън постоянното си местожителство”. Това понятие се приема и от департамент “туризъм” към Съвета на Европейската общност (създаден като самостоятелен департамент през 1993 г.).
В закона, за хотелиерството се определя като дейност за предоставяне на услуга в категоризиран обект, а лицата, които извършват тази дейност, са определени като хотелиери. Световната туристическа организация също участва в опитите да се дефинира хотелиерството като най-разпространен вид. Основните характеристики на заведението, което може да се нарече хотел, според Световната туристическа организация са следните:
- да разполага най-малко с 10 стаи;
- да има строга стандартизация на санитарно-хигиенните възли както за гостите, така и за персонала;
- цялата суперструктура (екстериор и интериор) да отговаря на категорията на хотела;
- персоналът да притежава необходимата за конкретното работно място и категория на обекта квалификация, утвърдена от националната туристическа организация;
- всеки хотел да предлага необходимия комфорт, задължителен за дадената му категория;
- всеки хотел да разполага с необходимите съоръжения за безопасност (според разпоредбите в отделната страна);
- всеки хотел да има условия за оказване на първа медицинска помощ като специално оборудване се налага само при определени случаи.
Туризмът има няколко основни направления от теоретична и практическа гледна точка по отношение на дефиниране на неговите понятия. Тези направления според науката са: организационно, производствено, икономическо, географско и социално. От организационна и управленска гледна точка, ЗТ формулира следното определение на понятието туризъм: “Туризмът е съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участие в културни прояви, форми и други, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт”.
На практика това означава, че в понятието се включва: поне една от преките туристически дейности- настаняване, хранене и транспорт; различните форми на туризъм- културен, природен, селски, балнеоложки и т.н.; дейностите и услугите косвено участващи в туризма- строителство, търговия, селско стопанство, административни и други услуги; национална и регионална инфраструктура. Ето защо туризмът представлява съвкупност от стоки и услуги. Организационно се възприемат от науката също и понятията: индустрия на гостоприемството, туристическа индустрия, туристическа дейност. С това се подчертава приложението на индустриалните методи в туризма.
Законът за туризма възприема понятието туристически продукт “като съвкупност от туристически услуги и стоки, а дейността включва формирането на продажби за организирани пътувания в страната и чужбина и приемане на чужденци, застраховки, резервации, екскурзоводни и други услуги по договор и ваучер и при спазване на законите в страната”.
Продуктът на туроператора се предлага на пазара като организирано цяло, а не като обикновен сбор от отделни услуги. В този смисъл той може да се дефинира и анализира в неговите пет основни характеристики:
• собствени (на туроператора);
услуги под формата на управленски опит (know how) в процеса планиране, организация и провеждане на туристическото пътуване;
• интегриран пакет от чужди услуги от първичното и вторичното туристическо предлагане;
• обща цена, която се формира върху основата на очакваните потребителски нужди и фиктивния (разчетен) брой участници в пътуването;
• поет от туроператора риск (инвестиционен, финансов и свързан с промяната на разходите);
• компетенции и възможности на туроператора за решаване на всички проблеми, които възникват в процеса на организиране и провеждане на туристическото пътуване.
Основните задачи на туроператора се определят и систематизират съобразно специфичните му функции в зависимост от неговия вид (голям, среден или малък), профила на дейност (за организиране на рекреативни, делови, познавателни, лечебни и др. видове туристически пътувания), от използвания вид транспорт при пътуването, дестинацията и т.н. Повечето от задачите на туроператора, обаче, имат универсален характер, което дава възможност те да бъдат групирани в следните основни групи:
• по снабдяването, респ. доставката на необходимите материали и услуги за организирането на туристическото пътуване;
• по “производството” на собствения продукт;
• по реализацията (пласмента, продажбата) на продукта;
• по подпомагане потреблението на продукта, т.е. по провеждането на туристическото пътуване.
Държавната политика в туризма би следвало да се разбира като общонационална държавна философия за състоянието и развитието на туризма в Република България, като философия за краткотрайни, средносрочни и дългосрочни планове, стратегии и концепции за развитието на туризма като приоритетен отрасъл на нашата икономика. В ЗТ, са определени функциите, правата и отговорностите на изпълнителната власт- Министерството на икономиката и органите на местното самоуправление и местната администрация от една страна, и от друга- националните, местните, регионалните, браншовите и продуктовите туристически сдружения като неправителствени организации.
Следва да се посочи, че министърът на икономиката е основен двигател и ресор на провежданата държавна политика в туризма. Неговите отговорности включват: разработване на стратегии и краткосрочни програми, издаване на лицензии за туристическа дейност, категоризиране на туристическите обекти.
Според ЗТ, туризмът у нас може да бъде два основни вида- морски и планински.
Вече бе споменато, че туризмът е отрасъл, върху чието развитие оказват влияние множество фактори -природните условия, стопанското развитие, политическата обстановка, етно-културният облик на населението, географското положение, богатото историческо и културно наследство, държавната политика в областта на туризма и законодателството, рекламната дейност, наличие на квалифицирани кадри и др. Всички тези фактори могат да се обединят в две групи - природни и обществени /антропогенни/ фактори. Самостоятелно въздействащ фактор е географското положение на страната. България се намира на кръстопът между Европа и Азия, което има голямо значение за развитието й.
Конкретно за развитието на планинския туризъм, факторите, които оказват влияние са:
Средствата за подслон на туристите, които в повечето случаи са ресурси, разположени в планински места.
Инженерната инфраструктура, свързана с осветление, отопление, телефонизация, пътна мрежа, водоснабдяване и пр. Без тях е невъзможно нормалното усвояване на специфичния продукт на планинския туризъм.
Производствената инфраструктура, която е насочена към практикуването на дейности и производство на характерни услуги с автентична тематика: бране на горски плодове, езда, алпинизъм и др.
Туристическата инфраструктура на планинския туризъм следва да отговаря на две основни изисквания:
Да създава нормални условия за пребиваването на туристите;
В минимална степен да нарушава екологически съобразната природна среда
Важен фактор за развитието на туризма е изградеността и състоянието на транспортната инфраструктура в България. Страната разполага с добра инфраструктура /летища, автомагистрали, ж.п. линии, пристанища и др. /, която обаче по качество отстъпва на европейските стандарти. Това влияе неблагоприятно върху разрастването на индивидуалния и автомобилен туризъм.
Основен проблем, свързан с планинския туризъм е мащабното строителство ,което се предприе в България през последните няколко години. В резултат на редица процеси- връщане на земята на реалните им собственици, продажба или приватизация на някои туристически обекти и пр в районите на Банско, Боровец, Пампорово и други се изградиха огромни туристическо - рекреационни центрове. От една страна, тези центрове осигуряват заетост на местното население, от друга страна, обаче се отчита застрояване, което нарушава или има опасност да наруши природното равновесие в региона, поражда екологични проблеми, свързани с канализация, отпадъчни води и пр. Счита се, че в средносрочен план, това застрояване ще се отрази по –скоро неблагоприятно на развитието на туризма в региона, още повече, трябва да се има предвид, че в част от силно застроените региони снежната покривка не се задържа продължително време, което налага поддържането на пистите с изкуствен сняг, което пък от своя страна е още един съществен екологичен проблем.
Доброто развитие на морския туризъм е обусловено от изграждането на супер- и инфраструктурата, на практика, тези фактори имат изключително значение за “атрактивността” на този туристически продукт.
При морския туризъм, туристическото обслужване включва:
- посрещане и настаняване в дадената база;
- разнообразни аниматорски услуги;
- предлагане на специфични услуги - като риболов, разходки с морски съдове;
- изготвяне на програми за рекреация на морския бряг и пр.
Факторите, които оказват влияние върху развитието на морския туризъм включват наличие на плажове, температурата на морската вода, туристическото усвояване на кройбрежието и пр.
Редица изследвания показват, че въпреки наличието на адекватни фактори за развитието на двата основни вида туризъм – морски и планински, в България все още се забавя реализирането на достатъчно мащабна за неговия потенциал национална, регионална и местна политика за организация, развитие и управление на ефективен туризъм, която да утвърди страната сред редиците на високо развитите туристически държави с подобаващо място на международния туристически пазар. България участва с под 1 на сто в европейския туристически пазар. Влошени са позициите на страната на руския и украинския пазар, а действащият визов режим с тези страни се явява допълнително препятствие. Все още не могат да се възстановят позициите на пазарите на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и др. страни от Централна и Източна Европа и броят на туристите от тези страни е незадоволителен. Прекалено дълго се забавят действията на държавата относно диверсификацията на туристическия продукт. За сега се разчита главно на морския туризъм, който формира около 70 – 75 на сто от приходите и в значително по-малка степен на зимния планински туризъм. В начален етап на развитие са другите видове туризъм като културно-историческият, религиозният, екологичният, селският, приключенският, балнеоложкият и конгресният туризъм, за които страната разполага с огромен потенциал. Все още ключов проблем за отрасъла е качеството и разнообразието на туристическите услуги, което е следствие на редица неблагоприятно действащи фактори – качеството на човешкия ресурс, инфраструктурните проблеми, комуникациите, качеството и обработката на хранителните продукти, недостатъчната хигиена и високите равнища на шум от атракционните заведения. Високо остава равнището на рисковете за чуждестранните и българските граждани, свързани с тяхната безопасност и сигурност по нашите туристически дестинации и комплекси. Сериозен повод за загриженост е все по-задълбочаващият се проблем с обучението и квалификацията на кадрите, ангажирани в туризма, които не могат да посрещнат непрекъснатото изменение на съществуващите и появата на нови потребности и изисквания в резултат на динамичните промени в европейски и световен мащаб. Все по-голяма е пропастта в придобитите в образователната система умения на работната сила и нуждите на икономиката, особено в областта на високите и информационните технологии в туризма. Една от основните причини за спъване развитието не само на морския и на зимния, но и на другите видове туризъм е лошото качество на инфраструктурата в страната. Националната, регионалната и местната инфраструктура, и по – конкретно пътищата за развитието на селищата и регионите на културно-историческия, селския и екологичния туризъм, не отговаря на съвременните изисквания на туристите. Липсата на целенасочена държавна политика за привличане на български и чуждестранни инвестиции създаде хаос в концесионирането и застрояването на туристическите зони. Незаконното и незавършеното в срок строителство са допълнителна пречка за развитието на отрасъла. Държавата няма политика за ориентиране и насочване на инвестициите към важните за страната региони, селища и курорти.
България в значителна степен залага на физическите ресурси като първоизточник за формиране и развитие на туристическия сектор. Сравнението в това отношение с някои от основните конкуренти показва следното: от гледна точка на отдалечеността от основните туристически пазари на Западна Европа България е на почти еднакво разстояние в сравнение с основните конкуренти – Гърция и Турция, и по-отдалечена от Хърватска и Словения. От друга страна, Гърция и Турция са по-леснодостъпни по море, което благоприятства развитието на яхтения туризъм в тях. България разполага с 380 км пясъчна ивица на Черноморския бряг. На места ширината на плажовете достига 100 м. Пясъкът е ситен и фината му структура е предимство в сравнение с качеството на плажовете в другите страни в района. Характерът на крайбрежната ивица на България създава благоприятни условия за изграждане на яхтени пристанища.
От друга страна, експанзията на човешките дейности в края на XX век поражда сериозни отрицателни въздействия върху околната среда. Започват да се търсят методи за преодоляване на негативните последици. Така се поставя началото на идеята за устойчивостта. Туризмът, като част от световната икономика, не прави изключение. Неговото масово развитие в последните години поражда редица негативни последствия като:
- свръх концентрация на туристическа дейност по места, която изтощава туристическите ресурси, унищожава културното наследство на местното население и нарушава екологичното равновесие;
- намаляване на икономическия ефект от туризма за отделни дестинации поради развитие на стандартни, нискокачествени, сезонни и евтини форми на ваканционен туристически продукт;
- поява на отрицателен социално-културен ефект върху ценностната система, бита и култура на населението в районите, приемащи туристите;
- възникване на отрицателно отношение в самите туристи към стандартизираните туристически продукти за масово “потребление”, в които се превръщат редица ваканционни туристически комплекси.
Ето защо, препоръки към развитието на туризма у нас са: подобряване на пътната и туристическата инфраструктура, съчетание на морския и културния туризъм, разработване на богати, анимационни и други туристически програми, създаване на мащабни интерактивни PR програми, корелация между работата на частния сектор и общинските власти и пр. Счита се, че по този начин, страната ще подобри имиджа си като дестинация, способна да задоволи нарасналите изисквания на съвременния потребител.
четвъртък, 15 октомври 2009 г.
вторник, 6 октомври 2009 г.
Съвременникът Яворов
Съвременникът Яворов
ЕСЕ по Литература
Пейо Яворов е литературен деец, оставил трайна следа в родната лирика. Индивидуалист по светоглед и емоционална личност по душа той вярва силно в любовта и търси отговорите на живота. И все пак, не би ли се променило светоусещането на подобна личност, ако попадне в днешния свят? Съвременникът Яворов би просъществувал като съвсем различна личност, лишена от романтичните си идеали, търсеща друг начин за изява.
Ако Яворов бе роден в края на 20-ти век, би гледал на света по друг начин. Вместо ,,На нивата” щеше да се вдъхновява не от свои произведения, а от подобни на това на Борис Първанов. ,,На фитнеса” отразява днешното виждане за преуспяване. Докато навремето хората са ,,блъскали” на нивата, за да изкарват прехраната си, то днес доброволното ,,блъскане” е не само хоби, но и начин на живот. И ако Яворов е намирал решението на проблема ,,като няма прокопсия” в низвергването на ,,тази орисия”, то при Борис Първанов отговорът се крие в зобването на някоя помия. Ясно е очертана разлика, че навремето хората не са имали избор и се е налагало да работят на нивата и да се задоволяват с каквото имат, а днес ако не са доволни от постигнатите резултати винаги могат да използват допинг – стимул, какъвто до сега не е имало. И Яворов и Първанов започват назидателно ,,Недей дочаква и зори” и се стремят да насочат хората, читателите към успехи. Навремето успехът е бил в упорития труд, а днес се таи в дебелия врат и широките плещи. Затова с лека насмешка Борис Първанов вместо да прати своя лирически герой на нивата, го праща във фитнеса – мястото, където с пот на чело днес се гради успех и кариера.
Нетърпението за физическа активност и при Яворов и при Първанов наведе мисълта ми на една африканска пословица. Сутрин лъвът се будел с идеята, че трябва да тича, за да намери закуска и да не остане гладен. Газелата пък се събуждала с мисълта, че трябва да бяга, за да не стане жертва. Така че независимо дали си лъв или газела се бъдиш с все същата мисъл и преследваш същата цел. Така е и с паралела между началото и края на най-бурния век в човешката история. Хората се будят в ранни зори с мисълта да станат и да ,,блъскат” под една или друга форма. Не се замислят. Нито как, нито защо, нито кое го налага. Това е единственият начин за успех по техните разбирания. И докато Яворов все пак се стреми да обхване цялостта на света, като осъзнае неговата противоречивост, поместените творби на Борис Първанов и Иван Христов гледат с почуда, насмешка, но и съжаление пътеката, по която човечество е поело.
Макар и посветен на Яворов Иван-Христовия ,,Бдин Х” набляга на физическото, плътското, като по този начин показва как се е изместил фокусът в непрестанните търсения на човека. Докато Яворов търси отвъдната реалност и се стреми да получи просветление, да се докосне до небесното познание, Иван Хрестов представя строго хедонистичните желания на днешния човек. Съвременният човек не се интересува толкова защо е тук, каква е ролятя му, а напротив, гледа да се наслади максимално на и без това краткият си живот. И кой може да го осъди за това? Заобиколени от изкушения хората днес се лъжем, че единственият начен да им устоим е да им се отдадем. Затова и в произведението на Иван Христов присъстват образа на целувката и мотива за приласкаването. А при Яворов е точно обратното. За него пътят към познанието минава през страданието. В своята ,,Нирвана” авторът търси отговори, тръпне ,,пред догадките си здрачни”. Ала въпреки че не достига до познанието, неспокойната му мисъл не се спира, търси го докрая.
Тук освен познанието се появявя и друг важен елемент в художествената литература – любовта. При Яворов тя е идеалистична, мечтана, но и илюзорна и непостижима. И тъй като действителността не отговаря на очакванията, за пламенния Яворов любовта е болка.
Дадена личност е значима благодарение на историческата епоха, в която живее. Такъв е и случая с Яворов. По-добре е да не търсим пролуки и пътяване във времето и пространството. Това не означава да оставим колелото да се върти, а напротив, ние да го въртим...
Проблемът за страданието в поезията на Яворов
Проблемът за страданието в поезията на Яворов
Лит-инт съчинение по Литература
След Ботев, Яворов е вторият бг поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път. Изострената чувствителност, засилена от редицата трагични случки в живота му, задават параметрите на проблематиката, засегната в неговите произведения.
Затова е съвсем естествено именно страданието да бъде основният мотив в Яворовата поезия. Драматичното творческо търсене, неудовлетвореността от ежедневието, обърнатият към сложната човещка душевност поглед определят облика на песимистичната насоченост в произведенията на поета. Поезията на Яворов е израз на вътрешния му глас, крещящ от неистова болка, отчаяние и скръб. Страданието е изобразено в своите многобройни измерения, за да се подчерате неговата разрушителна сила както за душата на поета, така и за човешката личност като цяло.
В стих. Май, Град и На н е обрисувана ежедневната картина на бг селянин. Трудностите за него произлизат от неуморната работа, която той трябва да върши, за да се прехрани и което е по-страшно – несигурността в дори минималното възнаграждение за положените усилия. Издигайки се над битийното ниво, съдържащо проблемите за недоимъка и мизерията, откриваме по-универсалните смисли, заложени в трите творби. Незначителността на човека спрямо природните стихии води до неизбежно чувство на обреченост и безизходица. Светлият лъч надежда „да бъде тъй неделя още” бива изгасен от „пакостника черен”(Град). Безсилният пред по-висшите елементи човек е изоставен дори от Бога – символ на духовна опора и справедливост. Героите от тези стих. се оказват напълно сами срещу негостоприемния свят и неговите многобройни препятствия. И въпреки че „черно зло ги носи”(Град) „кръв застива в сърцето страдно”(На н), и „Все пак злото нвма край”(май), те продължават жалкото си същестуване – „ти се бориш, що да сториш”. Дори в тези привидно социлано-битови произвед. е имплицитно заложена темата за смисъла на човешкия живот. Тези селяни не прекъсват несправедливата борба срещу „тази орисия”, може би защото след толкова несгоди са приели страданието като постоянен спътник в житейския им път, който е там, за да им показва пътя към вечната гибел.
Идеята за безмерната мъка е въплътена и в така х-терния за бг лит мотив за родното. Принудителната раздяла с родината е представена в стих Зат Арм Л.о. Е Беж. Героите от тези творби преживяват фатална екзистенциална криза. Извън границите на своите отечества за тях не съществуват сигурност, уют и милост. Разкъсването на емоционалната връзка м/у тези хора и родните им земи поражда неизлечима болка в техните сърца. Родината е представена не само в географските, но и в духовните си измерения. Този „изгубен рай”(Зат) е средството, чрез което героите могат да се почувстват пълноценни и осветени от лъча на надеждата. Ала неговата липса превръща живота им в безсмислено лутане сред враждедни места, без възможност за постигане на покой и удовлетвореност. Проблемът за страданието в тези произв. е ярко изобразен с помощта на редица инверсирани изрази и описания: „през сълзи накипели”, „горчива скръб сърца ни трови”(зат), „изгнаници клети”, „тънат сърцата им в рани”, „че злоба ги дави в кипежа си бесен”, „и сълзи изстисква на бледни лица”, „че жлъчка препълня сърца угнетени”(АРм), „стон пресипнал, глух”(евреи), „та сираче да заплаче”(л.о.), „а ужаса личи”, „те чакат милост”.(беж).
И все пак цялата тази печал и тъга има своите различни причини и последици в отделните творби. В „З” наи-болезнено се изживява факта, че тези мъже не могат да продължат борбата пред светия олтар на родината си. Драматизмът при тях взема връхна точка при споменаването на предателство, поради което са били заточени. :
„А мойехме....жар!”
Стих „Арм” преповтаря мотивът за пиянствтото, използван в Бот тврочество. Алкохолът отново се явява отдушник за неизлечимите рани. Неспособни нито за миг да се примирят с тежката си съдба, те се надяват да я забравят чрез пиянсвтото. Така се очертава картината на един „храбър народ мъченик”, който обаче няма как да докаже свочта самоотверженост и затова е принуден да пропилее дните си в пиене. Трагизмът произлиза от несъотвествието м/у идеалите на тези арменци и дейсвтителността, която не им позволява да ги осъществят.
В „Е” тъмнината и тишината очертават границите на страданието – вечен спътник на тази „бездомна върволица”. Многократно издадения през вековете стон отеква в безкрая без да достигне до божиите уши. Идеята за безпомощността по пътя към гибелта засилва прекомерната мъка. Изоставени от Бог и изгубени в непрогледната тъма, страдалците крачат към вратите на ада, отдалечавайки се от своя изгубен рай. Участта на евреите е олицетворение на незбежния песимистичен завърщек на всеки човешки живот. Независимо от молитвите и надеждите че „Бог ще чуй от върха!” човевеството няма как да се спаси от адските „пламъци зловещи, лава, кал” които ги чакат на края на трагичния им път.
Символистичното стих. Л.О. предствя безвъзвратно изгубената връзка м/у насилсвено заминалия надалеч и родината му. Така както отбруления лист не може да се върне на дървото, така и сирачето завинаги ще остане без закрилата на родното място. Риторичният въпрос в края на творбата подчертава идеята за самотата и отчуждеността от света, липсата на каквато и да е духовна опора, предизвикваща плач у сирака.
В сюжетното ниво. На „беж” отново е засилена конкретиката, както в Зат., но тук тя представя съвсем отделни чоешки съдби. Всички от тях обаче са обединени от мъченическата си орис, обрекла ги на вечно страдание извън границите на родината. Старецът, майката, момата са само част от многото изгубили своя дом, своя извор на топлина и радост. Двукратното повтотрение на израза „те чакат милост” последвано от многоточие свидетелсва за отчаяните им молби, които няма да бъдат изпълнени. Отново е въведен образът на Бог, който поражда силен негативизъм у лир говорител – „о, господи, проклет бъди!” Това проклятие е израз на дълго натрупваната болка в сърцето на лир говорител, болка, породена от безбройните несправедливости и драматични събития, на които е станал свидетел.
Модернистичните възгледи за самотността на човешката душа и алиенацията на индивида от себе си и останалите са основни теми в стих. „Лед ст”, „Тем”, „нирв” и „може би”. Стремежът към познание, към щастие е само химера в непривеливия и сив свят, където лир. говор. от тези творби не може да намери своето място. Печалните, бездадеждни и болни теменуги са скрити зад ледена стена, заобиколена от безбрежни води, не можейки да видят захождащото слънце. Чрез всички тези символистични образи се изгражда картината на отчяния, сам човек, тръгнал по пътя към себе си, но спиран от редица препятствия. Студът и тъмнината са всеприсъстваши елементи от водовъртежа на надчовешките закони, определящи трагичната човешка съдба. Незадоволената жажда за познание, съмнението, откъснатостта от позитивното начало са причина за дълбока психологическа драма, сломеност и песимизъм. Страданието е белег на незвъзможността на човек да се самоидентифицира и да намери пътя към щастието. Болестта, страхът, безсънието, слепотата – всички те водят единствено към смъртта. Омагьосаният кръг от въпроси без отговори и напрзани очаквания се стеснява все повече, за да се приближи до своя естесвен изход. Така трагичната модернистична личност „чезне в тъмнина” след дългия напразен порив да достигне просветелнието, с което се доказва безпеспективността и обречеността на извисените над материалния свят идеи.
Ала вечният стремеж към щастие на човека го е дарил с още една възможност за осъществяване на мечтите – възможността да обича и да бъде обичан. Съживяващата сила на любовта е изобразена в стих. „П с О” и „Блян”, съдържащи оптимизъм, неприсъщ за разгледаните дотук Яворови творби.
Светът на мечтите се оказва единственото място, където всеки може да е господар на съдбата си и където абсолютната нирвана може да бъде достигната. Слънцето, светлината, цветята, ангелът са символи на божественото начало, носещи смисъла на хармонията, радостта и блаженството. Близостта с любимата ще реализира мечтата на лир говор. аа премине в отвъдното, потънал в спокойстжив и удовлетвореност. В двете стих. не присъсват мотивите за вечното страдание, безнадеждността и задължителния трагичен край. Омайващото вълшебство на любовта е изтрило горчивите сълзи и следите на болката, за да направи път на „заря-невинност всепобедна”. Преодоляването на псилогическата борба се осъществява чрез близостта с „на крехка майска роза пъпка”. Чувството за безпомощност изчезва при споделянето му с любимото същество, а любовта е единствената, която остава да гори докрай в сърцето на преродения за нов живот човек.
Така откриваме, че проблемът се страданието играе главна роля в спектакъла от поезия, чийто режисьор и сценарист е Яворов. То неотменно съпътсва човек през житейския му път, за да му напомня колко жестока може да бъде съдбата. Приспособило се е да се трансформира в различни форми и да се изявява по различни поводи. Но дали наистина е толкова непобедимо? Дали любовта е достатъчно силно оръжие, способно да сломи злото или това е възможно само в света на мечтите? За съжаление не можем да открием сигурен отговор на тези въпроси в поезията на Яворов, но ни остава поне да се надяваме, че трагизмът от света на неговите герои няма да се пренесе в собствения ни живот.
Лит-инт съчинение по Литература
След Ботев, Яворов е вторият бг поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път. Изострената чувствителност, засилена от редицата трагични случки в живота му, задават параметрите на проблематиката, засегната в неговите произведения.
Затова е съвсем естествено именно страданието да бъде основният мотив в Яворовата поезия. Драматичното творческо търсене, неудовлетвореността от ежедневието, обърнатият към сложната човещка душевност поглед определят облика на песимистичната насоченост в произведенията на поета. Поезията на Яворов е израз на вътрешния му глас, крещящ от неистова болка, отчаяние и скръб. Страданието е изобразено в своите многобройни измерения, за да се подчерате неговата разрушителна сила както за душата на поета, така и за човешката личност като цяло.
В стих. Май, Град и На н е обрисувана ежедневната картина на бг селянин. Трудностите за него произлизат от неуморната работа, която той трябва да върши, за да се прехрани и което е по-страшно – несигурността в дори минималното възнаграждение за положените усилия. Издигайки се над битийното ниво, съдържащо проблемите за недоимъка и мизерията, откриваме по-универсалните смисли, заложени в трите творби. Незначителността на човека спрямо природните стихии води до неизбежно чувство на обреченост и безизходица. Светлият лъч надежда „да бъде тъй неделя още” бива изгасен от „пакостника черен”(Град). Безсилният пред по-висшите елементи човек е изоставен дори от Бога – символ на духовна опора и справедливост. Героите от тези стих. се оказват напълно сами срещу негостоприемния свят и неговите многобройни препятствия. И въпреки че „черно зло ги носи”(Град) „кръв застива в сърцето страдно”(На н), и „Все пак злото нвма край”(май), те продължават жалкото си същестуване – „ти се бориш, що да сториш”. Дори в тези привидно социлано-битови произвед. е имплицитно заложена темата за смисъла на човешкия живот. Тези селяни не прекъсват несправедливата борба срещу „тази орисия”, може би защото след толкова несгоди са приели страданието като постоянен спътник в житейския им път, който е там, за да им показва пътя към вечната гибел.
Идеята за безмерната мъка е въплътена и в така х-терния за бг лит мотив за родното. Принудителната раздяла с родината е представена в стих Зат Арм Л.о. Е Беж. Героите от тези творби преживяват фатална екзистенциална криза. Извън границите на своите отечества за тях не съществуват сигурност, уют и милост. Разкъсването на емоционалната връзка м/у тези хора и родните им земи поражда неизлечима болка в техните сърца. Родината е представена не само в географските, но и в духовните си измерения. Този „изгубен рай”(Зат) е средството, чрез което героите могат да се почувстват пълноценни и осветени от лъча на надеждата. Ала неговата липса превръща живота им в безсмислено лутане сред враждедни места, без възможност за постигане на покой и удовлетвореност. Проблемът за страданието в тези произв. е ярко изобразен с помощта на редица инверсирани изрази и описания: „през сълзи накипели”, „горчива скръб сърца ни трови”(зат), „изгнаници клети”, „тънат сърцата им в рани”, „че злоба ги дави в кипежа си бесен”, „и сълзи изстисква на бледни лица”, „че жлъчка препълня сърца угнетени”(АРм), „стон пресипнал, глух”(евреи), „та сираче да заплаче”(л.о.), „а ужаса личи”, „те чакат милост”.(беж).
И все пак цялата тази печал и тъга има своите различни причини и последици в отделните творби. В „З” наи-болезнено се изживява факта, че тези мъже не могат да продължат борбата пред светия олтар на родината си. Драматизмът при тях взема връхна точка при споменаването на предателство, поради което са били заточени. :
„А мойехме....жар!”
Стих „Арм” преповтаря мотивът за пиянствтото, използван в Бот тврочество. Алкохолът отново се явява отдушник за неизлечимите рани. Неспособни нито за миг да се примирят с тежката си съдба, те се надяват да я забравят чрез пиянсвтото. Така се очертава картината на един „храбър народ мъченик”, който обаче няма как да докаже свочта самоотверженост и затова е принуден да пропилее дните си в пиене. Трагизмът произлиза от несъотвествието м/у идеалите на тези арменци и дейсвтителността, която не им позволява да ги осъществят.
В „Е” тъмнината и тишината очертават границите на страданието – вечен спътник на тази „бездомна върволица”. Многократно издадения през вековете стон отеква в безкрая без да достигне до божиите уши. Идеята за безпомощността по пътя към гибелта засилва прекомерната мъка. Изоставени от Бог и изгубени в непрогледната тъма, страдалците крачат към вратите на ада, отдалечавайки се от своя изгубен рай. Участта на евреите е олицетворение на незбежния песимистичен завърщек на всеки човешки живот. Независимо от молитвите и надеждите че „Бог ще чуй от върха!” човевеството няма как да се спаси от адските „пламъци зловещи, лава, кал” които ги чакат на края на трагичния им път.
Символистичното стих. Л.О. предствя безвъзвратно изгубената връзка м/у насилсвено заминалия надалеч и родината му. Така както отбруления лист не може да се върне на дървото, така и сирачето завинаги ще остане без закрилата на родното място. Риторичният въпрос в края на творбата подчертава идеята за самотата и отчуждеността от света, липсата на каквато и да е духовна опора, предизвикваща плач у сирака.
В сюжетното ниво. На „беж” отново е засилена конкретиката, както в Зат., но тук тя представя съвсем отделни чоешки съдби. Всички от тях обаче са обединени от мъченическата си орис, обрекла ги на вечно страдание извън границите на родината. Старецът, майката, момата са само част от многото изгубили своя дом, своя извор на топлина и радост. Двукратното повтотрение на израза „те чакат милост” последвано от многоточие свидетелсва за отчаяните им молби, които няма да бъдат изпълнени. Отново е въведен образът на Бог, който поражда силен негативизъм у лир говорител – „о, господи, проклет бъди!” Това проклятие е израз на дълго натрупваната болка в сърцето на лир говорител, болка, породена от безбройните несправедливости и драматични събития, на които е станал свидетел.
Модернистичните възгледи за самотността на човешката душа и алиенацията на индивида от себе си и останалите са основни теми в стих. „Лед ст”, „Тем”, „нирв” и „може би”. Стремежът към познание, към щастие е само химера в непривеливия и сив свят, където лир. говор. от тези творби не може да намери своето място. Печалните, бездадеждни и болни теменуги са скрити зад ледена стена, заобиколена от безбрежни води, не можейки да видят захождащото слънце. Чрез всички тези символистични образи се изгражда картината на отчяния, сам човек, тръгнал по пътя към себе си, но спиран от редица препятствия. Студът и тъмнината са всеприсъстваши елементи от водовъртежа на надчовешките закони, определящи трагичната човешка съдба. Незадоволената жажда за познание, съмнението, откъснатостта от позитивното начало са причина за дълбока психологическа драма, сломеност и песимизъм. Страданието е белег на незвъзможността на човек да се самоидентифицира и да намери пътя към щастието. Болестта, страхът, безсънието, слепотата – всички те водят единствено към смъртта. Омагьосаният кръг от въпроси без отговори и напрзани очаквания се стеснява все повече, за да се приближи до своя естесвен изход. Така трагичната модернистична личност „чезне в тъмнина” след дългия напразен порив да достигне просветелнието, с което се доказва безпеспективността и обречеността на извисените над материалния свят идеи.
Ала вечният стремеж към щастие на човека го е дарил с още една възможност за осъществяване на мечтите – възможността да обича и да бъде обичан. Съживяващата сила на любовта е изобразена в стих. „П с О” и „Блян”, съдържащи оптимизъм, неприсъщ за разгледаните дотук Яворови творби.
Светът на мечтите се оказва единственото място, където всеки може да е господар на съдбата си и където абсолютната нирвана може да бъде достигната. Слънцето, светлината, цветята, ангелът са символи на божественото начало, носещи смисъла на хармонията, радостта и блаженството. Близостта с любимата ще реализира мечтата на лир говор. аа премине в отвъдното, потънал в спокойстжив и удовлетвореност. В двете стих. не присъсват мотивите за вечното страдание, безнадеждността и задължителния трагичен край. Омайващото вълшебство на любовта е изтрило горчивите сълзи и следите на болката, за да направи път на „заря-невинност всепобедна”. Преодоляването на псилогическата борба се осъществява чрез близостта с „на крехка майска роза пъпка”. Чувството за безпомощност изчезва при споделянето му с любимото същество, а любовта е единствената, която остава да гори докрай в сърцето на преродения за нов живот човек.
Така откриваме, че проблемът се страданието играе главна роля в спектакъла от поезия, чийто режисьор и сценарист е Яворов. То неотменно съпътсва човек през житейския му път, за да му напомня колко жестока може да бъде съдбата. Приспособило се е да се трансформира в различни форми и да се изявява по различни поводи. Но дали наистина е толкова непобедимо? Дали любовта е достатъчно силно оръжие, способно да сломи злото или това е възможно само в света на мечтите? За съжаление не можем да открием сигурен отговор на тези въпроси в поезията на Яворов, но ни остава поне да се надяваме, че трагизмът от света на неговите герои няма да се пренесе в собствения ни живот.
Пейо Яворов - "Заточеници"
Пейо Яворов - "Заточеници"
Анализ по Литература
Ситуацията, обрисувана в "Заточеници", е типична за времето на националните борби-бунтовни мъже,заловени и осъдени,тръгват към своето наказание: смърт,заточение ,затвор.Литерат урата,от своя страна,изразява болката и скръбта на целия народ заради страданието на неговите най-верни синове.Тази ситуация е залегнала в много от най-добрите лирически произведения от края на Възраждането и началото на свободния живот-" Обесването на Васил Левски" и "Хаджи Димитър" от Ботев;"Левски" ,"Братя Миладинови"," Кочо" от Вазов;"В кулата край морето" от Пенчо Славейков и др.Във всички тях се обиграват едни и същи мотиви-верните и безрезервно отдадени на борбата народни синове,черното предателство,мъ ченичество,нака занието,всенаро дната жал." Заточеници" не излиза извън рамките на утвърдената схема.То просто я следва по своя неповторим начин.Всичко е познато и в същото време е така изкусно изказано с типчната яворовска сплав между пределна точност и конкретност при рисуване на единична случка-и висока обобщителна сила на образите.По този начин "Заточеници" на свой ред се превръща в едно от жалонните произведения,из граждащи символното чувстване на родното,превръщ ането му от абстрактна идея в жива емоция.
Точно в това се състои и особеността на лирическата композиция на творбата.В нея,както вече казахме,основни те опорни точки са вече познатите символи на родното- Вардар,Дунав и Марица,Балкана, Странджа и Пирин;на бореца за свобода-" рушители на гнет вековен"," служители на дълг синовен";на предателството- "продаде ни предател клет";на борбата като особен вид почти религиозна жертвеност-"да водим бой-съдба завидна!-/край твоя свят олтар".Но,от друга страна,творбата потапя едва ли не сетично в преживяванията на героите-техните отдавна утвърдени,дори клиширани символни жестове оживяват.
За това спомага на първо място фактът,че стихотворението е написано от първо лице.За разлика от "Обесването на Васил Левски",където другите страдат за героя,тук героите страдат сами.Отдалечава щия се свиен свят е показан през техните очи,обласкан е от техните думи.И от това,колко точно тези думи ще предадат автентичността на чувството,ще зависи дали творбата ще окаже търсеното от нея въздействие-да превърне познатите и абстрактни символи в дълбоко преживяване у всеки читател или певец.Фактът,че стихотворението съвсем скоро се превръща в популярна песен,говори,че творбата е успяла в този свой стремеж,защото в песента по принцип не може да има разлика между преживяването на героя и преживяването на конкретния певец.Песента винаги се изпълнява от свое име,а това значи,че всеки който запее тази песен,ще трябва да изрече думите й,сякаш са негови.
В търсенето на тази сложна сплав между конкретността на описанието и преживяването,о т една страна,и обобщителна символна сила-от друга,Яворов на няколко пъти нанася корекции в текста.Нека рагледаме две от тях,които са много важни.
Първата е свързана със заглавието на творбата.В пърчия си вариант тя е наречена "Към Подрумкале" и очевидно насочва към действително заточване на четиредесетте български бунтовници,арес тувани заради Солунските атентати.Конкре тността на случката е допринесла много и за конкретността на лирическите описания.Ако си представим сцената,ще установим,че творбата ействително описва едно отплаване именно от солунското пристанище по посока на Мала Азия.Тази конкретност помага за творбата в много голяма степен да утвърди усещането за достоверност и автентичност на преживяванията на героите- отдалечаващият се бряг,гледката на Атонския полуостров,ален ият залез над морските ширини и т.н.
От друга страна обаче,ако искаме да си представим как все пак заточениците биха могли да видят Вардар,Дунав и Марица,Балкана, Странджа и Пирин,и то едновременно,ще разберем,че това е невъзможно.Така описан,образът на родината във всички случаи е обобщителен- това са символните граници на отечеството,так а,както то живее в национално съзнание.И фактът,че назованите места почти дословно съвпадат с изброяваните от Вазов в стихотворението "Де е България",не може да е случаен.Затова и в по-късните варианти на творбата Яворов засилва нейната обобщаваща сила,заменя конкретно название с двете начала на творбата- фактическото,ко ето придава достоверност,и символното,коет о осигурява обобщението и патоса.Тази особена сплав допринася в много голяма степен за ефективността на художественото въздействие.
Втората корекция,която Яворов нанася само няколко месеца преди смъртта си през 1914 година,е замяната на стиха "в ограда е света за нас" със стиха "света ще бъде сън за нас".Не е пресилено да се каже,че в тази поправка личи искрата на гения.На мястото на фактически точното,но не твърде изразително "в ограда е светът за нас" идва "света ще бъде сън за нас".Така творбата добива следния вид:
...вода и суша-необятен,
света ще бъде сън за нас!
В първоначалния си вид смисълът на този стихов отрязък не дава възможност за разнопосочни тълкувания и остава затворен в своята конкретност.В окончателния му вариант обаче възможните тълкувания са най-малко две.Едното е,че загубени сред меобятността на живота,без реална опора около някакъв център,светът ще бъде пред очите на човека като сън,като илюзия.Другото тулкуване е,че без родината няма реалност,всичко е само илюзия,мечта,оч акване,сън.По този начин,съчетавай ки психологическит е със символните аспекти на усещането за родното,стихотв орението успява по един ненатрапчив,опо средстван начин да внуши съдбовната вътрешна връзка между човека и неговата родина.Самото съществуване на човека става невъзможно без роднината.
Така творбата създава нов неочакван момент в самия символен образ на родното,преодол ява чисто възрожденските идеологии и влиза в интимния свят на личността-едно от най-важните постижения на новия тип светоусещане,пр окламиран от идеолозите на кръга "Мисъл".И по този начин успява да хвърли мост между мисията на певеца на националните борби и мисията на търсача на истините за човека.
Анализ по Литература
Ситуацията, обрисувана в "Заточеници", е типична за времето на националните борби-бунтовни мъже,заловени и осъдени,тръгват към своето наказание: смърт,заточение ,затвор.Литерат урата,от своя страна,изразява болката и скръбта на целия народ заради страданието на неговите най-верни синове.Тази ситуация е залегнала в много от най-добрите лирически произведения от края на Възраждането и началото на свободния живот-" Обесването на Васил Левски" и "Хаджи Димитър" от Ботев;"Левски" ,"Братя Миладинови"," Кочо" от Вазов;"В кулата край морето" от Пенчо Славейков и др.Във всички тях се обиграват едни и същи мотиви-верните и безрезервно отдадени на борбата народни синове,черното предателство,мъ ченичество,нака занието,всенаро дната жал." Заточеници" не излиза извън рамките на утвърдената схема.То просто я следва по своя неповторим начин.Всичко е познато и в същото време е така изкусно изказано с типчната яворовска сплав между пределна точност и конкретност при рисуване на единична случка-и висока обобщителна сила на образите.По този начин "Заточеници" на свой ред се превръща в едно от жалонните произведения,из граждащи символното чувстване на родното,превръщ ането му от абстрактна идея в жива емоция.
Точно в това се състои и особеността на лирическата композиция на творбата.В нея,както вече казахме,основни те опорни точки са вече познатите символи на родното- Вардар,Дунав и Марица,Балкана, Странджа и Пирин;на бореца за свобода-" рушители на гнет вековен"," служители на дълг синовен";на предателството- "продаде ни предател клет";на борбата като особен вид почти религиозна жертвеност-"да водим бой-съдба завидна!-/край твоя свят олтар".Но,от друга страна,творбата потапя едва ли не сетично в преживяванията на героите-техните отдавна утвърдени,дори клиширани символни жестове оживяват.
За това спомага на първо място фактът,че стихотворението е написано от първо лице.За разлика от "Обесването на Васил Левски",където другите страдат за героя,тук героите страдат сами.Отдалечава щия се свиен свят е показан през техните очи,обласкан е от техните думи.И от това,колко точно тези думи ще предадат автентичността на чувството,ще зависи дали творбата ще окаже търсеното от нея въздействие-да превърне познатите и абстрактни символи в дълбоко преживяване у всеки читател или певец.Фактът,че стихотворението съвсем скоро се превръща в популярна песен,говори,че творбата е успяла в този свой стремеж,защото в песента по принцип не може да има разлика между преживяването на героя и преживяването на конкретния певец.Песента винаги се изпълнява от свое име,а това значи,че всеки който запее тази песен,ще трябва да изрече думите й,сякаш са негови.
В търсенето на тази сложна сплав между конкретността на описанието и преживяването,о т една страна,и обобщителна символна сила-от друга,Яворов на няколко пъти нанася корекции в текста.Нека рагледаме две от тях,които са много важни.
Първата е свързана със заглавието на творбата.В пърчия си вариант тя е наречена "Към Подрумкале" и очевидно насочва към действително заточване на четиредесетте български бунтовници,арес тувани заради Солунските атентати.Конкре тността на случката е допринесла много и за конкретността на лирическите описания.Ако си представим сцената,ще установим,че творбата ействително описва едно отплаване именно от солунското пристанище по посока на Мала Азия.Тази конкретност помага за творбата в много голяма степен да утвърди усещането за достоверност и автентичност на преживяванията на героите- отдалечаващият се бряг,гледката на Атонския полуостров,ален ият залез над морските ширини и т.н.
От друга страна обаче,ако искаме да си представим как все пак заточениците биха могли да видят Вардар,Дунав и Марица,Балкана, Странджа и Пирин,и то едновременно,ще разберем,че това е невъзможно.Така описан,образът на родината във всички случаи е обобщителен- това са символните граници на отечеството,так а,както то живее в национално съзнание.И фактът,че назованите места почти дословно съвпадат с изброяваните от Вазов в стихотворението "Де е България",не може да е случаен.Затова и в по-късните варианти на творбата Яворов засилва нейната обобщаваща сила,заменя конкретно название с двете начала на творбата- фактическото,ко ето придава достоверност,и символното,коет о осигурява обобщението и патоса.Тази особена сплав допринася в много голяма степен за ефективността на художественото въздействие.
Втората корекция,която Яворов нанася само няколко месеца преди смъртта си през 1914 година,е замяната на стиха "в ограда е света за нас" със стиха "света ще бъде сън за нас".Не е пресилено да се каже,че в тази поправка личи искрата на гения.На мястото на фактически точното,но не твърде изразително "в ограда е светът за нас" идва "света ще бъде сън за нас".Така творбата добива следния вид:
...вода и суша-необятен,
света ще бъде сън за нас!
В първоначалния си вид смисълът на този стихов отрязък не дава възможност за разнопосочни тълкувания и остава затворен в своята конкретност.В окончателния му вариант обаче възможните тълкувания са най-малко две.Едното е,че загубени сред меобятността на живота,без реална опора около някакъв център,светът ще бъде пред очите на човека като сън,като илюзия.Другото тулкуване е,че без родината няма реалност,всичко е само илюзия,мечта,оч акване,сън.По този начин,съчетавай ки психологическит е със символните аспекти на усещането за родното,стихотв орението успява по един ненатрапчив,опо средстван начин да внуши съдбовната вътрешна връзка между човека и неговата родина.Самото съществуване на човека става невъзможно без роднината.
Така творбата създава нов неочакван момент в самия символен образ на родното,преодол ява чисто възрожденските идеологии и влиза в интимния свят на личността-едно от най-важните постижения на новия тип светоусещане,пр окламиран от идеолозите на кръга "Мисъл".И по този начин успява да хвърли мост между мисията на певеца на националните борби и мисията на търсача на истините за човека.
Любовта и любимата в рлириката на Яворов
Любовта и любимата в рлириката на Яворов
ЛИС по Литература
Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия.Разочарованието му след Илинденското въстание бележи нов етап в развитието на творчетвото му.Лириката му добива друг облик.Липсва вече социалният и патриотичният патос характерни за първия период на неговото творчество.Поетът все повече усеща противоречията между своя идеал и действителността.Любовта на Яворов към Мина Тодорова е един вид връщане към светаи живота.Това е измъкване от кошмарите и болезнените усещания.Любовта и лубимата му вдъхват сили, за да живее отново, за да създаде едни от най-чистите интимни стихотворения.Поетът определя любовта като магия, вълшебство, лъх от ангелско крило, нежен сън, наземна и вълшебна мелодия. Любовният копнеж е зов, стон, глад и жажда на душата.Особено характерни с художествената си система от образи, символи, сравнения, епитети и стихова организация са: „Две хубави очи”, „Ще бъдеш в бяло”, „Стон”, „Вълшебница”, „Блян”, „Ела” и още много други. Тук Яворов на-добре показва образа на любовта и любимата. Очите на любимата са поетически символ на нейната нравствена чистота и очарование. За тях Яворов е изпял една от най-хубавите си лирически песни- „Две хубави очи”. Образът е осезаем и същевременно безплътен.Лаконично той е сътворен само чрез един елемент от външния портрет на любимата-очите.От света на земното и усетното са тези хубави очи, но те пораждат високи душевни трепети.С музиката и лъчите-символ на живот, най-пълно могат да се сравнят те. Защото в тях се оглежда душата на лююбимата-светла и чиста.Душа, която нищо не желае и не обещава.Душа на дете: „Две хубави очи. Душата на дете,
в две хубави очи;-музика –лъчи.”
Погледът отново се връщакъм образа на любимата и чак сега, след тревожната мисъл „Не искат и не обещават те!” поетът изведнъж осъзнава колко прелестно е детското незнание на любимата. Тя, за разлика от него, не познава огорченията на живота.Непокварена, душата й е изпълнена с красота и надежди.В очите й той намира своето щастие.Любимата всякаш е преобразила света.И той не е вече ледена пустиня, в която душата на поета мъртвее безнадеждно, очите му леденеят сухи и пусти, а сълзите- „скорпиони” „гмежно се влекат” по жилите му. Той не пита вече защо е „жива твар” под туй „небе-коршумена безкрайност”, което вселява и страх, и ужас, и страдание.Любовта е стоплила вкамененото му от свръхземен студ тяло, вдъхнала е живот на обезверената душа.Събудил се от апатията и отчаянието, поетът иска да види света по-светъл и по-добър.Това просветление на духа намира израз в едно от най-хубавите стихотворения „Ще бъдеш в бяло”. Лирическият герой копнее да се освободи от безверието, жадува успокоение, сили за нови полети и радостни тръпки в живота.Жажда за живот, желание отново да почувства трепетите при откриване на света- „ярък ден” огромна вътрешна сила му дава любовта-вълшебница.Дарителка на нравствена крепкост , тя израства като велико духовно и поетично начало.Моралната мощ, която любовта вдъхва на поета, ще бъде по-крепка от всички тежести и нови разочарования в живота, защото нейната солидна опора ще бъде мъдрият опит от предишното лутане в „среднощни тъмнини”.Поетът ще има сили за нови битки, нови огорчения и тежки изненади. За него те не биха били вече страшни и тежки. Дори целият свят да се окаже в съсипни, тои би имал сили да го изгради отново любовта си: „Аз бих намерил и тогава даже
отломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят и храм.”
Яворов желае любовта, която ще утоли жаждата му за уравновесеност и сигурност в живота.Тя е епически копнеж за пречистване от „орисията зла”, която среща поета, зов за спасение от самотата и пустотата в света.И в други Яворови стихотворения образът на любимата максимално естестизиран.В „Ела”, той е показан като нещо вълшебно, възвишено и чисто,като нещо животворно:
„Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти-свеж момински дух,
на юга съживителния лъх.”
Лъчистата радост, вътрешно дарение, празничен химн на душата е любовта във „Вълшебница”.Любимата на поета е вълшебница, магия, неземна мелодия,покорила завинаги душата му.Чистата, възвишена и трагична любов на Яворов към Мина създава атмосфера на нежност, тишина и спокойствие. Стихотворението „На Лора” изразява любовта му към другата жена в живота му- Лора Каравелова.Какво по-хубаво сравнение от това: душата е като птица устремена политнала към любовта.Намерен е най-подходящият поетичен образ, разкриващ силните чувства:
„Душата ми е стон.Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов.”
Това е една страшна изповед, защото интимната лирика разкрива сложната душевност на поета.В дните на умора и терзание той непрекъснато жадува за радост и светлина.
Пейо Яворов е поет с разностранен и многострунен лирически талант.Характерно за любовните му песни е, че те открояват цялата сложна душевна организация на Яворов. Чрез основната тема-любов-се разкрива сложният контакт на поета с действителността.Рисувайки образа на любимата и любовта като нещо неземно и прекрасно,Яворов показва колко са важни тези две неща в живота на човек,колко животворни, нежни и оптимистични могат да бъдат те.Любовта, която се стреми към пълно изживяване на красотата си, не позволява на човешкия дух да потъне в мрак, колкото и невесели истини за живота да е прозрял той.Любовта жадува живот.Любовта твори живот.А любовта е тази,която дарява любов.
Абонамент за:
Публикации (Atom)