Акционерно е др-вото, чийто капитал е разделен на акции. Др-вото отговаря към кредиторите с имуществото си. Във фирмата на АД сее включва означението „акционерно дружество” или просто АД. То може да бъде учредено от едно или повече физически или юридически лица. Когато АД се образува от едно лице, с учредителен акт се утвърждава уставът и се назначава първият надзорен съвет или съвет на директорите. Учр.акт се съставя писмена форма. Учредител са лица, записали акции на учредителното събрание. Капиталът и стойността на акциите се определят в левове, като минималната с/ст на капитала на АД е 50 000 лв. Минималният р-р а капитала, необходим за извършване а банкова, застрахователна д-ст или д-ст по доброволно здравно осигуряване, се определя с отделен закон. Капиталът трябва да бъде изцяло записан. Др-вото не може да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяването на др-вото, учредителите са задължени за вноските срещу записаните акции. Минималната номинална с/ст на една акция е един лв. По-голяма номинална с/ст на акцията трябва да бъде определена в цели левове.
АД се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Учредителя може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа. на учредителното събрание се записва акциите.
Учредителното събрание:
- взема решение за учредяване на др-вото;
- приема устава;
- установява размера на разноските по учредя2ането;
- избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите;
Устава трябва да съдържа:
- фирмата, седалището и адреса на управление на др-вото;
- предмета на д-ст и стока, ако има такъв;
- размера на капитала, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната с/ст на отделната акция.
- органи на др-вото, техният мандат и броя на членовете им;
- вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната /ст на акциите, които ще им бъдат дадени;
- преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат;
- условията и редът за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване;
- начин на разпределение на печалбата;
- начин на свикване на ОС;
- други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на др-вото.
Паричните вноски се извършват по набирателна банкова смет,а открита от управителния съвет, съответно от съвета на директорите, на името на др-вото с посочване на вносителя, като разпореждането с внесените суми се извършва с единодушно решение на този орган. ако в тримесечен срок управителният съвет, съответно съветът на директорите, не удостовери през банката, че др-вото е заявено за вписване, вносителите могат да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер. Членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските. Срещу направените имуществено вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Акции се дават на акционерите срещу представяне на временно удостоверение.
За вписването на АД в търговския регистър е необходимо:
- да е приет уставът;
- да е записан целият капитал;
- да е внесена предвидената в участва част от с/стта на всяка акция, но не по-малко от 25 на 100 от номиналната или от предвидената устава емисионна с/ст на всяка акция.
- да се избрани съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет;
- да са изпълнени другите изисквания на закона.
В търговския регистър се вписват данните, като и имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет и вписването се обнародва. Обнародва се и датата на решението на съда за вписване в Търг.регистър. В регистъра се представя учредителния протокол и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите. Когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице, в търг. регистър се вписва името, съответно фирмата, на акционера.
Акцията е ценна книга, която удостоверява че притежателят й участва с посочената в нея номинална с/ст в капитала. АД не може да издава акции с различна номинална с/ст. Акциите могат да се издават в купюри от по 1,5, 10 и кратни на 10 акции.
Емисионната с/ст, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка. Емисионната с/ст не може да бъде по-малка от номиналната. Могат да се записват акции и на по-голяма стойност от номиналната. Разликата м/у ном. и емисионната с/ст се отнася във фонд „Резервен” на дружеството. Акциите са неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.
Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции. АД може да издава и безналични акции. Издаването и разпореждането с безналични акции се извършва по ред, установен със закон. Акциите на приносителя не могат да му се предават , преди да е изплатена тяхната номинална или емисионна с/ст. Когато поименните акции се предават преди внасянето на пълната им емисионна с/ст, р-рът на частичните вносеки се отбелязва върху тях.
В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната с/ст, броят и номерата на акциите. Това се отнася и за временните удостоверения.
Права на акционера – акцията дава право на един глас в ОС на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната с/ст на акцията. Когато др-вото издава акции с особени прав,а това трябва да бъде посочено и предвидено в устава. Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас,.
Привилегированите акции могат да осигурят гарантиран или допълнителен дивидент и дял в дружественото имущество при ликвидацията, както и други права предвидени в този закон или в устава. С устава може да се предвиди привилегированите акции да са без право на глас, което трябва да бъде посочено и в акцията. Привилегировани акции без право на глас се включват в номиналната с/ст на капитала. Не се допуска повече т½ от акциите да бъдат без право на глас. Когато дивидентът по привилегированата акция без право на глас не бъде изплатен за 1 година и закъснялото плащане на бъде изплатено през следващата година заедно с дивидента за нея, тази прив. акция придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. За вземане на решения в които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко 50 на 100 от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко ¾ от представените акции.
Съдържание на акцията:
- означението „акция” за единична и съответния брой акции за купюри с повече акции;
- вина на акциите;
- номер на купюрата и пореден номера на включените в нея акции;
- фирмата и седалището на АД;
- размера на капитала;
- общия брой на акциите, езичната им номинална с/ст и купюрния строеж;
- купоните и техния падеж;
- подписите на две лица, които могат да задължават дружеството и дата на емисията. За валиден подпис върху акцията се смята и отпечатаният подпис.
На лицевата страна на поименната акция се вписва името на първи собственик.
Облигациите могат да се издава само от акционерно дружество. Издаване на облигации чрез публично предлагане може а се извършва най-малко две години след вписване на др-вото в търг.регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от ОС. Решението за издаване на облигации се взема от ОС на акционерите, което може да овласти за това съвета на директорите, съответно управителния съвет.. Облигациите могат да бъдат налични и безналични. За издаването, прехвърлянето и залагането на наличните и безналичните облигации се прилагат правилата за акциите.
Решението за увеличаване на капитала се взема от ОС с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на събранието акции. Намаляването на капитала става с решение на ОС Капиталът може да се намали:
- с намаляване на номинал.с/ст на акциите;
- чрез обезсилване на акциите;
При намаление на акционерния капитал е предвидена защита на кредиторите както при ООД.
Облигации могат да се издават само от АД. Най-малко две години след вписване на финансовите отчети приети от ОС. При своята същност инвестирането в облигации е форма на публичен заем за потребление като АД е заемател (длъжник), а облигационерите са заемодател. ОТ финансов аспект инвестирането в акции е средство за финансиране в АД, а инвестиране в облигации е средство за кредитиране на АД.
Капиталът на АД може да се увеличи чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване номиналната с/ст на вече издадените акции или чрез превръщане на облигации в акции.
Решението на общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала се взема с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на заседанието акции. С устава може да се предвиди по-голямо мнозинство, както и допълнителни условия.
При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас
Ако новите акции се продават по цена по-висока от номиналната, тяхната минимална продажна цена се определя в ре¬шението на общото събрание. Увеличаването на капитала е допустимо само след като определеният в устава размер е напълно внесен.
В случай, че бъде извършена увеличаване на капитала в нарушение на чл. 161, ал. 4, членовете на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, са солидарно задължени за вноските по записаните собствени акции. За увеличаването на капитала се прилага съответно гла¬ва четиринадесета, раздел II, а увеличаване на капитала чрез под
писка се извършва при условия и по ред, установени със закон.. За вписване на увеличението на капитала чрез подписка е необ¬ходимо да бъде представено потвърждение на проспект, освен в случаите, когато такъв не се изисква от закона.
Изисквания за Вписване на увеличаването на Капитала
За вписване на увеличаването на капитала в търговския регистър е необходимо:
да са записани новите акции; да са внесени най-малко 25 на сто от номиналната стойност на записаните нови акции; да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност на новите акции. Когато новите акции не са записани изцяло, капиталът се увеличава само със стойността на записаните акции, ако ре¬шението на общото събрание за увеличаването допуска такава възможност.
В Търговския регистър се представя списък на лицата, за¬писали новите акции, удостоверен от управителния съвет, съ¬ответно от съвета на директорите.
Увеличаване на Капитала с непарични вноски Когато капиталът се увеличава с непарични вноски, в решението на общото събрание се посочва предметът на внос¬ката, лицето, което я прави, и номиналната стойност на акции¬те, предоставени срещу тази вноска.
Предимства на акционерите
Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответствува на неговия дял в капитала преди увеличаването.
При акции от различни кла¬сове правото по ал. 1 важи за акционерите от съответния клас. Останалите акционери упражняват предимството си след акци¬онерите от класа, в който се издават новите акции. Правото на акционерите по ал. 1 и 2 се погасява в срок, определен от общото събрание, но най-малко един месец след обнародването в "Държавен вестник" на покана за записване на акциите. Поканата за записване на
нови акции се обнародва след представяне на решението за уве¬личаване на капитала в търговския регистър.
Правото на акционерите по 1 и 2 може да бъде ограничено или да отпадне по решение на общото събрание, взето с мнозинство две трети от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно съветът 1 Директорите, представя доклад относно причините за отмя¬ната или ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на общото събра¬ние се представя в търговския регистър и се обнародва. Капиталът може да бъде увеличен под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена, как¬то и срещу облигации на дружеството. Увеличаване на капитала от Управителния съвет (съвета на директорите).
Уставът може да овласти управителния съвет, съответ¬но съвета на директорите, в продължение на 5 години от възник¬ване на дружеството да увеличава капитала до определен но¬минален размер чрез издаване на нови акции. Решение в този сми¬съл може да се вземе и с изменение на устава при спазване изис¬кването на чл. 192, ал. З, най-много за 5 години след регистри¬ране на изменението.
При увеличаване на капита¬ла по ал.1 се прилага чл. 194, ал. 1 и 2.
Управителният съвет, съот¬ветно съветът на директорите, може да изключи или да ограни¬чи правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 само ако е овластен за това от устава или с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции.
Увеличаване на капитала със средства на дружеството- Общото събрание може да реши да увеличи капи¬тала чрез превръщане на част от печалбата в капитал. Решени¬ето се взема в срок до 3 месеца след приемането на годишния счетоводен отчет за изтеклата година мнозинство 3/4 от гла¬совете на представените на събрание.
При вписване на решението за увеличаване в съда се пред¬ставя балансът и се посочва, че увеличаването е от собствени средства на дружеството
Новите акции се разпределят между акционерите; включително и дружеството, когато то при¬тежава собствени акции съразмерно на участието им в капита¬ла до увеличаването. Решението на ОС, което про¬тиворечи на предходното; изречение, е недействително.
Получаваме на акциите
След вписване на увеличаването на капитала по предходния член УС, съответно съветът на ди¬ректорите, трябвала! покани незабавно акционерите да получат акциите си.
Неполучените от акционерите нови акции на приносител се продават на борсата след изтичане на I година от обнарод¬ване в "ДВ” на решението за увеличаване на ка¬питала. Правата на акционерите се погасяват, а получените от продажбата суми се отнасят във фонд "Резервен".
Намаляване на капитала
Обикновено намаляване
Намаляването на капитала става с решение на общото събрание. Ако има няколко класа акции, за намаляването е необходимо решение на всеки клас акционери.
В решението трябва да се съдържа целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши.
Начини на намаляване;
- с намаляване на номиналната с/ст на акциите;
- чрез обезсилване на акции; Акциите могат да се обезсилят принудително и след придобиването им от др-вото. Принудително обезсилване на акции се допуска ако е предвидено в устава и акциите са записани при това условие. Предпоставките и начинът за извършване на принудителното обезсилване се определят в устава.
Едновременно намаляване и увеличаване на капитала
Капиталът на др-вото може да бъде едновременно намален и увеличен така, че намаляването да има действие само, ако бъде извършено предвиденото увеличение на капитала.
Органи на АД са:
- ОС на акционерите;
ю- съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система);
- в еднолично АД едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на ОС.
вторник, 27 октомври 2009 г.
Акционерно дружество
Акционерното дружество е вид търговско дружество и като такова то е правосубектно, персонифицирано, т.е. е юридическо лице.Като всеки вид търговско дружество то представлява сдружаване на две или повече физически или юридически лица за съвместно осъществяване на стопанска дейност, което е признато от закона за юридическо лице и има качеството търговец.
Освен като сдружаване на 2 или повече лица, АД може да бъде учредено и от едно лице- физическо или юридическо.
АД е вид дружество на капитала, което означава, че самото дружество, но не и неговите членове отговарят за задълженията му пред кредиторите.
Специфичното, което отличава АД от другите видове дружества, е разпределението на капитала му на акции.Акцията е ценна книга, която удостоверява,че притежателя й участва с посоченото в нея номинална стойност в капитала. Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции. Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.
Търговският закон предвижда изискване за минималната стойност на капитала в размер на 50 хил. лв.
Поради факта, че АД предполага събиране и натрупване на огромен капитал, някои мощни финансови институции като банките и застрахователните дружества се създават само като АД.
Другото характерно за АД е, че то е корпоративно юридическо лице, т.е. членуващите в него акционери, не се намират в отношения по между си, а в членствени отношения със самото АД.
Последното се ръководи от специално създадени и установени от закона(Търговския закон) органи- общо събрание на акционерите, съвет на директорите или надзорен съвет и управителен съвет(в зависимост от избраната система на управление).
Общото събрание на акционерите включва всички акционери с право на глас, компетентността му е посочена в закона-изменя и допълва устава на дружеството; увеличава и намалява капитала; преобразува и прекратява дружеството и т.н
Членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет се избират и освобождават също от общото събрание.
Фирмата на АД е предметна- тя отразява предмета на дейност на АД. В нея се включва означението „акционерно дружество” или съкращението АД.
Като всяко дружество на капитала, възникването на АД преминава през няколко етапа:
Първо, учредяване, което зависи от това дали то се образува от едно или няколко лица.Когато се образува от едно лице,то изготвя учредителния акт, с който се утвърждава устава и се назначава първия надзорен съвет или съвет на директорите.А когато се учредява от 2 или повече лица се провежда учредително събрание, на което присъстват всички лица, които са учредители и които задължително трябва да запишат акции, включени в капитала на дружеството.
На учредителното събрание се взема решение за учредяване на дружеството, приема се устав,записват се акциите от учредителите и т.н.
Вторият етап е вписването на АД в Търговския регистър.За целта е нужно да е приет устава, да е записан целия капитал, да са внесени 25 на 100 от капитала и да са избрани съветът на директорите или надзорният и управителният съвет. На вписване в Търг. Регистър подлежат: фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството; предмета на дейност и срока, ако има такъв; размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им и т.н
Освен на учредително събрание АД може да се учреди и чрез подписка.
АД възниква като юридическо лице от момента на неговото вписване.От този момент то може да е носител на права и задължения,собственик на имущество,страна по договори и т.н
Освен като сдружаване на 2 или повече лица, АД може да бъде учредено и от едно лице- физическо или юридическо.
АД е вид дружество на капитала, което означава, че самото дружество, но не и неговите членове отговарят за задълженията му пред кредиторите.
Специфичното, което отличава АД от другите видове дружества, е разпределението на капитала му на акции.Акцията е ценна книга, която удостоверява,че притежателя й участва с посоченото в нея номинална стойност в капитала. Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции. Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.
Търговският закон предвижда изискване за минималната стойност на капитала в размер на 50 хил. лв.
Поради факта, че АД предполага събиране и натрупване на огромен капитал, някои мощни финансови институции като банките и застрахователните дружества се създават само като АД.
Другото характерно за АД е, че то е корпоративно юридическо лице, т.е. членуващите в него акционери, не се намират в отношения по между си, а в членствени отношения със самото АД.
Последното се ръководи от специално създадени и установени от закона(Търговския закон) органи- общо събрание на акционерите, съвет на директорите или надзорен съвет и управителен съвет(в зависимост от избраната система на управление).
Общото събрание на акционерите включва всички акционери с право на глас, компетентността му е посочена в закона-изменя и допълва устава на дружеството; увеличава и намалява капитала; преобразува и прекратява дружеството и т.н
Членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет се избират и освобождават също от общото събрание.
Фирмата на АД е предметна- тя отразява предмета на дейност на АД. В нея се включва означението „акционерно дружество” или съкращението АД.
Като всяко дружество на капитала, възникването на АД преминава през няколко етапа:
Първо, учредяване, което зависи от това дали то се образува от едно или няколко лица.Когато се образува от едно лице,то изготвя учредителния акт, с който се утвърждава устава и се назначава първия надзорен съвет или съвет на директорите.А когато се учредява от 2 или повече лица се провежда учредително събрание, на което присъстват всички лица, които са учредители и които задължително трябва да запишат акции, включени в капитала на дружеството.
На учредителното събрание се взема решение за учредяване на дружеството, приема се устав,записват се акциите от учредителите и т.н.
Вторият етап е вписването на АД в Търговския регистър.За целта е нужно да е приет устава, да е записан целия капитал, да са внесени 25 на 100 от капитала и да са избрани съветът на директорите или надзорният и управителният съвет. На вписване в Търг. Регистър подлежат: фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството; предмета на дейност и срока, ако има такъв; размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им и т.н
Освен на учредително събрание АД може да се учреди и чрез подписка.
АД възниква като юридическо лице от момента на неговото вписване.От този момент то може да е носител на права и задължения,собственик на имущество,страна по договори и т.н
Носталгията по топлия свят на дома в елегията ” Скрити вопли ” от Димчо Дебелянов
През своя живот Димчо Дебелянов е написал много нежни и лирични стихотворения. Едно от най-хубавите е елегията „Скрити вопли”.
В това свое стихотворение поетът разказва за „печален странник, напразно спомнил майка и родина”. Лирическият герой провежда разговор не с друг човек, а с душата си. Споделя най-съкровените си мисли, и чувства, касаещи най-милото му – бащиния дом и майката. Спомня си емоционални неща от миналото си, които са много ценни за него. В стихотворението първо се споменава бащината къща, може би заради това, най-много и най-хубави спомени от това място.
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.”
Тези първи редове на елегията звучат минорно. Повторението „тихи”, „тиха” засилва това звучене, внушава преклонение пред родния дом, разкрива силната привързаност и дълбоките чувства, които изпитва лирическият герой.
След това поетът споменава майка си ,защото за един човек най-важна, най-обична и свята е майката.
„Да те посрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш мамо,мамо...”
Макар остаряла и безсилна, тя е вечното и най-сигурно убежище. Благата й усмивка носи утеха и сигурност, навява топлота и най-нежна обич.
В края на елегията се споменава стаята, в която е израстнал лирическият герой. Градацията на „тихи” в „тишина” внушава чувство на спокойствие, на блаженство и смирение. Преклонение пред всичко родно и изначално.
„ Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона”
Даже старата икона и вярата не носят търсеното спокойствие.
Лирическият герой провежда този разговор със себе си , защото иска да се върне в родния си дом, да бъде с близките си. Да намери утеха за ранената си душа. Да открие спокойствие и сигурност при най-скъпите и близки до сърцето му - бащиният дом и майчината ласка.
Краят на стихотворението ни разкрива, че това връщане назад към най-милото и родното е невъзможно, а това е много мъчително за лирическия герой. Душата му се раздира от невъзможността да се приюти в топлия свят на бащината къща.
„ О,скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!”
Напразни са били спомените, защото те са донесли не утеха и спокойствие, а отчаяние и печал. Напразни са били душевните терзания, а топлият свят на дома е безкрайно далеч.
В това свое стихотворение поетът разказва за „печален странник, напразно спомнил майка и родина”. Лирическият герой провежда разговор не с друг човек, а с душата си. Споделя най-съкровените си мисли, и чувства, касаещи най-милото му – бащиния дом и майката. Спомня си емоционални неща от миналото си, които са много ценни за него. В стихотворението първо се споменава бащината къща, може би заради това, най-много и най-хубави спомени от това място.
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.”
Тези първи редове на елегията звучат минорно. Повторението „тихи”, „тиха” засилва това звучене, внушава преклонение пред родния дом, разкрива силната привързаност и дълбоките чувства, които изпитва лирическият герой.
След това поетът споменава майка си ,защото за един човек най-важна, най-обична и свята е майката.
„Да те посрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш мамо,мамо...”
Макар остаряла и безсилна, тя е вечното и най-сигурно убежище. Благата й усмивка носи утеха и сигурност, навява топлота и най-нежна обич.
В края на елегията се споменава стаята, в която е израстнал лирическият герой. Градацията на „тихи” в „тишина” внушава чувство на спокойствие, на блаженство и смирение. Преклонение пред всичко родно и изначално.
„ Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона”
Даже старата икона и вярата не носят търсеното спокойствие.
Лирическият герой провежда този разговор със себе си , защото иска да се върне в родния си дом, да бъде с близките си. Да намери утеха за ранената си душа. Да открие спокойствие и сигурност при най-скъпите и близки до сърцето му - бащиният дом и майчината ласка.
Краят на стихотворението ни разкрива, че това връщане назад към най-милото и родното е невъзможно, а това е много мъчително за лирическия герой. Душата му се раздира от невъзможността да се приюти в топлия свят на бащината къща.
„ О,скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!”
Напразни са били спомените, защото те са донесли не утеха и спокойствие, а отчаяние и печал. Напразни са били душевните терзания, а топлият свят на дома е безкрайно далеч.
Виц ! - Иванчо
Учителката:
- Иванчо, откъде идва токът?
- От свинефермата.
- Защо?
- Защото като спре тока, татко казва: "Онези свине пак спряха тока".
- Иванчо, откъде идва токът?
- От свинефермата.
- Защо?
- Защото като спре тока, татко казва: "Онези свине пак спряха тока".
ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ
ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ
1. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ
2. ВЪЗНИКВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
3. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
1. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ
Понятие
Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изискванията на този закон.
Министерският съвет определя наименованията на длъжностите на държавните служители и разпределението им по групи и рангове в Единен класификатор на длъжностите в администрацията.
Министърът на държавната администрация и министърът на финансите приемат наредба за приравняване на нови длъжности на тези, включени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Не са държавни служители по смисъла на този закон:
* членовете на политическите кабинети, заместник областните управители и заместник-кметовете на общините;
* лицата, които изпълняват технически функции в администрацията.
Видове държавни служители
В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.
* Ръководният служител ръководи административно звено и носи отговорността за неговата работа.
* Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.
2. ВЪЗНИКВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
За държавен служител може да бъде назначено лице, което:
1. е български гражданин;
2. е навършило пълнолетие;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;
5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:
1. би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист);
3. е народен представител;
4. е съветник в общински или в районен съвет - само за общинската администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.
На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование. При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение.
За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.
Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на министъра на държавната администрация.
При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.
Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт.
Служебното правоотношение е за неопределен срок, ако в нормативен или административен акт не е посочено друго.
Административният акт за назначаване се предхожда от конкурсна процедура по този закон.
Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя:
1. длъжността, за която се провежда конкурс;
2. изискванията, предвидени в нормативните актове за заемането й;
3. начина за провеждане на конкурса;
4. необходимите документи, мястото и срока на подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса;
5. конкурсна комисия, която ще приема документите и ще допуска кандидатите до конкурса.
Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.
В 14-дневен срок от представянето на протокола органът по назначаването аздава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място.
Актът за назначаване трябва да съдържа:
1. наименованието на акта;
2. наименованието на органа, който го е издал;
3. правното основание за назначаването;
4. трите имена на назначаваното лице;
5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;
6. размера на заплатата и добавките към нея;
7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.
В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността. Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.
Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в 12-месечен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.
Когато за заемане на определена длъжност е предвидено наличие на предварителен стаж, се определят стажантски длъжности.
Назначаването на стажанти се извършва с административен акт на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата.
През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж.
Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.
Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата."
Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.
Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.
Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от 3 месеца.
Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаета длъжност. Заедно със заплатата си той получава и 50 на сто от минималния размер на основната работна заплата за незаетата длъжност.
За всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие.
В служебното досие се отразяват постъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие, наградите, поощренията и отличията, които е получил, отпуските, наложените наказания, както и декларациите по чл. 29.
Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване, както и да получава копия от съхраняваните документи.
Служебното досие се съхранява десет години след прекратяването на служебното правоотношение.
При преминаване на служба от една администрация в друга служебното досие се изпраща за съхранение при администрацията на новоназначението.
3. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;
2. когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;
3. при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;
4. поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2 /условия за назначаване/; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка;
5. когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
6. поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;
7. поради завръщане на замествания държавен служител;
8. със смъртта на държавния служител.
9. поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации; в този случай служебното правоотношение се прекратява, след като на държавния служител бъде връчена заповедта за назначаване в администрацията, в която преминава.
Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.
Едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител
Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване.
Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.
Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на служителя в размер на брутната му заплата за остатъка от времето.
Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие
Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:
1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;
2. при съкращаване на длъжността;
3. при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случаите по т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.
В случаите по т. 3 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие
Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:
1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;
3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен.
Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение
Органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.
Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
/Закон за държавния служител: Глава първа – Общи положения, Глава втора – Възникване на служебното правоотношение, Глава шеста – Прекратяване на служебното праоотношение/
1. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ
2. ВЪЗНИКВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
3. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
1. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ
Понятие
Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изискванията на този закон.
Министерският съвет определя наименованията на длъжностите на държавните служители и разпределението им по групи и рангове в Единен класификатор на длъжностите в администрацията.
Министърът на държавната администрация и министърът на финансите приемат наредба за приравняване на нови длъжности на тези, включени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Не са държавни служители по смисъла на този закон:
* членовете на политическите кабинети, заместник областните управители и заместник-кметовете на общините;
* лицата, които изпълняват технически функции в администрацията.
Видове държавни служители
В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.
* Ръководният служител ръководи административно звено и носи отговорността за неговата работа.
* Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.
2. ВЪЗНИКВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
За държавен служител може да бъде назначено лице, което:
1. е български гражданин;
2. е навършило пълнолетие;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;
5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:
1. би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист);
3. е народен представител;
4. е съветник в общински или в районен съвет - само за общинската администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.
На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование. При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение.
За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.
Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на министъра на държавната администрация.
При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.
Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт.
Служебното правоотношение е за неопределен срок, ако в нормативен или административен акт не е посочено друго.
Административният акт за назначаване се предхожда от конкурсна процедура по този закон.
Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя:
1. длъжността, за която се провежда конкурс;
2. изискванията, предвидени в нормативните актове за заемането й;
3. начина за провеждане на конкурса;
4. необходимите документи, мястото и срока на подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса;
5. конкурсна комисия, която ще приема документите и ще допуска кандидатите до конкурса.
Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.
В 14-дневен срок от представянето на протокола органът по назначаването аздава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място.
Актът за назначаване трябва да съдържа:
1. наименованието на акта;
2. наименованието на органа, който го е издал;
3. правното основание за назначаването;
4. трите имена на назначаваното лице;
5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;
6. размера на заплатата и добавките към нея;
7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.
В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността. Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.
Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в 12-месечен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.
Когато за заемане на определена длъжност е предвидено наличие на предварителен стаж, се определят стажантски длъжности.
Назначаването на стажанти се извършва с административен акт на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата.
През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж.
Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.
Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата."
Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.
Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.
Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от 3 месеца.
Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаета длъжност. Заедно със заплатата си той получава и 50 на сто от минималния размер на основната работна заплата за незаетата длъжност.
За всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие.
В служебното досие се отразяват постъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие, наградите, поощренията и отличията, които е получил, отпуските, наложените наказания, както и декларациите по чл. 29.
Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване, както и да получава копия от съхраняваните документи.
Служебното досие се съхранява десет години след прекратяването на служебното правоотношение.
При преминаване на служба от една администрация в друга служебното досие се изпраща за съхранение при администрацията на новоназначението.
3. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;
2. когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;
3. при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;
4. поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2 /условия за назначаване/; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка;
5. когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
6. поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;
7. поради завръщане на замествания държавен служител;
8. със смъртта на държавния служител.
9. поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации; в този случай служебното правоотношение се прекратява, след като на държавния служител бъде връчена заповедта за назначаване в администрацията, в която преминава.
Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.
Едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител
Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване.
Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.
Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на служителя в размер на брутната му заплата за остатъка от времето.
Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие
Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:
1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;
2. при съкращаване на длъжността;
3. при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случаите по т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.
В случаите по т. 3 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие
Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:
1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;
3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен.
Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение
Органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.
Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
/Закон за държавния служител: Глава първа – Общи положения, Глава втора – Възникване на служебното правоотношение, Глава шеста – Прекратяване на служебното праоотношение/
Абонамент за:
Публикации (Atom)