ЛИС
Ботевата поезия се появява в преломен, екстремален момент от живота на българския дух, когато съдбовно - с пророческа вяра в бъдещето - трябва да освободи потиснатите гласове на родовите духовни стихии. Извикани чрез гласа на Ботевата поетическа мисъл, те стават гласове на българското родово съзнание. Но изплакани като гласове на родовия ни дух и съзнание в песенните изповеди на Ботевия лирически герой, те се превръщат в песенни гласове на българското национално съзнание, пожелало свободата си чрез клетвения вик на майката към сина-изгнаник в ранното Ботево стихотворение „МАЙЦЕ СИ”.
Песенният глас на пожеланата - като клетва и вик - свобода в Ботевата творба „Майце си” се ражда от прискърбието на два песенни потока.
Първият - „Ти ли си, мале, тъй жално пела”, носи в модулациите на жалейния тон естетиката на българската родова традиция, която чрез песента-самосъжаление, песента-жалба изплаква зависимото, безпомощно, унизено положение на майка и син, на родина и народ. Оплаквайки сина, майката признава своето безсилие. А жалеейки за народа, майката-родина изповядва безсилната си, обезнадеждена вяра в свободното бъдеще на българина, носено като трагичен мираж в песента-жалба на робска България, извираща от гръдта на народ и родна земя и идваща далеч от патриархалното робско минало на духа ни.
Вторият песенен поток - „ти ли си, мале, мене три годин клела” - с нарастващата мажорна сила на звуковото внушение за трагична родова вина извисява гласа на клетвата, извайва песента на обвинението, която бушува със силата на обруганите родови стихии в душата на майка-родина. Изтръгната като гневен порой от гръдта на родината-майка, песента - укор, клетва и зов залива с тъмна родова вина съзнанието на Ботевия лирически герой и той признава вината си: „та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?”
Тези два песенни потока, от една страна, на безсилието и безнадеждността, а от друга, на настойчиво поисканата като майчина клетва свобода на българина - изграждат контрастното песенно битие на Ботевите лирически прозрения, които противопоставят гласа на робското минало срещу гордия вик за свобода, зазвучал първо в клетвата на майката и идващ сякаш от свободното бъдеще на сина. За Ботев няма настояще. Настоящето е робският делник на неговия съвременник, тоест - част от робското минало и настоящ миг от песента-жалба и самосъжаление на българина.
В Ботевата поезия има робско минало и свободно бъдеще. Два песенни гласа изразяват противопоставените художествени стойности на робство и свобода, на минало и бъдеще. Песента на смирението и песента на бунта разпъват душата на поет и лирически герой, градят клетвената контрастност на Ботевата любов и омраза, и на националния избор - „Свобода или смърт!” Но за да противопостави робско минало на свободно бъдеще, Ботевият лирически „Ази” от стихотворението „Майце си” преминава през въртопа на вътрешните съмнения и изповеди, които очертават психопространството на раздвоената му душа, търсеща между песента-жалба и песента-клетва първоизворите на родовата вина, бликнали с отприщените стихии на песенните самоизповеди в разбуненото му съзнание: „Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?!” Осъзнал, че единствен носител на родовата вина за робското минало на българина е именно той, Ботевият лирически АЗ задълбочава драмата на трагично изолирания си, усамотен в пространството на болката и прозрението, дух, който го отделя от минало, робски настоящ делник и съвременник, носещ в душата си песента-жалба, песента-смирение.
Ботевият лирически герой остава сам с песенния глас на майчината клетва-зов за бунт и борба, който ясно му посочва стойностите на свободното бъдеще. Осъзнал, че гласът на майчината клетва е гласът на бъдещето, той приема самотата и отчуждението на душата си от колектива като родова клетва и личен, човешки залог в името на бъдеща свободна България:
Весел ме гледат мили другари,
но те не знаят, че аз вече тлея
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам
Лирическият АЗ люби родината-майка и вярва в свободното й бъдеще.
Двете библейски категории любов и вяра изграждат вътрешното поетическо битие на Ботевата представа за родина - но свободна, а не робска родина. Ботев мрази робското минало на България и нейния робски настоящ лик. И обича неистово, метежно свободното й бъдеще, в което пророчески вярва: „Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра.”
Но силата на неговата синовна любов открито преминава в омраза към родината-майка в робска, несвободна България: „но тука вече не се надявам тебе да любя: сърце догаря.”
Няма надежда за робска България. Тя е обречена на нелюбов. Лишена е от право на синовна обич.
Библейската категория надежда в Ботевата творба „Майце си” символно въплъщава нелюбовта, тоест, огнената разрушителна стихия на Ботевата омраза, която отнема надеждите за „робско” бъдеще на смирената пред тъжния си делник робска България, която пее жалейната песен на смирението и самосъжалението в душата на Ботевия съвременник.
Срещу тази „робска” надежда въстава Ботевият лирически герой и вещае нейната духовна смърт.
Надежда за вечното робство като минало, настояще и бъдеще за духа ни, според Ботев, няма. И той отхвърля ненужните, канонични стойности на библейската категория надежда. Или както казва поетът - „за вси жалби приготви яма”. Ботев завинаги се прощава с робско минало и с робска надежда за бъдеще на България.
В стихотворението „Майце си” художествено функционират само библейските и поетическите Ботеви категории любов и вяра.
Остават само любовта и вярата в родината-майка. За последен път пред нея - като пред олтар - лирическият АЗ ще изповяда болката и съмненията на душата си:
Една сал мечта, една остана
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо,
таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Гласът на бъдещето, като песен на жертвения избор, запява след изповедта на болката и страданието в пречистения от съмнения и родова вина дух на Ботевия лирически герой.
Душата му прелива от родова любов към „баща и сестра и братя мили” и родина, изпълнена с песенния глас на бъдещето, който чрез песента на жертвения избор донася обещание за надежда, обещание за свобода.
Ботевата поетическа категория надежда завинаги се обвързва със свободата и свободното бъдеще на България. Тя е жертвеният му оброк, определящ пътя към красивата трагична среща със смъртта: „Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз, нека измръзнат жили, пък тогаз, нека изгния в гроба! Но Ботевата надежда, отрекла робското минало и робското бъдеще на България, извайва контрастно образа на свободна майка-родина в съзнанието на лирическия герой, разделен между красивия лик на либето и красивата, мамеща усмивка на смъртта. Две усмивки - на любимата и на смъртта - жертвен предвестник на свободата - мамят поет и лирически герой. Нова песен, чрез гласа на любовния жертвен избор, зазвучава в Ботевата творба „ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ” - песенно послание до голямата и единствена любов на Ботев - свободата на България.
вторник, 27 октомври 2009 г.
ХРИСТО БОТЕВ - ЧОВЕКЪТ И РОДОВИЯТ СВЯТ В БОТЕВОТО СТИХОТВОРЕНИЕ „МАЙЦЕ СИ”
ЛИС
Художественото пространство на Ботевата творба „Майце си” е пронизано от песенните изповеди на родовата традиция. „Гласовете” на родното обгръщат съзнанието на лирическия герой, докосват сърцето и душата. Оживява древният родов свят. Миналото на дедите влиза в „диалог” с настоящето. Песента се носи, преодолява дистанцията на времето и поколенията се срещат. Деди и внуци разпознават общото си родово битие, откриват прадревния, общ духовен корен на българското си родово съзнание. То е в изворите на песента, опазила миналото от забрава. Съхранената традиция „запява”с гласа на родното. В това звуково пространство се носят песенните повели на родовото минало. „Гласът” на родното докосва духа на Ботевия лирически герой, който сред полифонията от песенни „заръки” търси да открои, да чуе гласа на майката. За човешкото съзнание, пробудено от „вика” на миналото, всеки звук на родната реч и всяка мисъл за „бащино ми огнище”се свързва с майчиното слово. То е интимната, съкровена мяра за човешка и родова близост, за национална самоидентификация и принадлежност. Затова и Ботевият лирически АЗ тръгва след песенните гласове на родното, за да открие тъжния жалеен напев на майчината клетва-заръка:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела...
В песенното съзнание на лирическия герой образът на майката оживява и той дочува тъжния зов на сърцето й. В него има много болка, но и не-скрита, макар и дълбоко потисната, любов. Песента е жална,, майчината обич е скръбна. Тя приплаква с вопъла на преживяното, но и с тъгата на непрежалимото. Усетено е страданието на майчиното сърце, което надмогва болката от разочарованието. Но песента „помни” мъката от преживяното. Традицията съхранява в родовата памет „гласа” на майчината болка, от който се раждат елегичните прискърбни тонове на родовия укор. Той звучи в „клетвения” благослов на майката, която жали сина, тъжи за него и проклина злочестата му човешка съдба. Тя е обща за всички синове на рода:
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Родовият свят оживява с гласовете на родното, извикани в съзнанието на лирическия герой с „клетвения” зов на майката. В неговото песенно пространство е озвучена болката на човека, събрала тъжната горест на майчиното ридание и мъката, стаена в синовната изповед. Скиталчеството на родовия дух е водещ мотив в изповедните търсения на героя. Пространството на родното е далечно и чуждо: „та скитник ходя злочестен ази...”
Между човека и родовия свят застава болката. Отчуждението расте, душата е в „изгнание”, но мисълта за „бащино огнище” и „родна стряха” изпълва съзнанието с трагичен размисъл. Човекът търси път за завръщане на своята отчуждена душа в света на родното. Човешкото съзнание е на кръстопът и без право на избор в дългото скиталчество на духа. Отдалечаването от родовия свят е не само прекъсване на духовната връзка с паметта на дедите, но и тежко наказание за обремененото вече с родова вина съзнание на лирическия герой. Неговата изповед е безспорно доказателство за вътрешните противоречия на духа: „и срещам това, що душа мрази?”
Вината е осъзната. „Проклятието” на рода тегне над човешкото съзнание, което в трагичната самота на размисъла преоткрива духовните стойности на родното. Те пробуждат носталгичния спомен за родовото минало на прокудения. Библейският мотив за блудния син е въведен в риторичния размисъл на лирическия герой, преосмислил отново скиталческата участ не само на родовия дух, но и на човека, отчужден от духовните корени на своя родов свят.
Ботевият лирически АЗ се самоидентифицира с родовата съдба на всички синове, насилствено отчуждени от „бащина родна стряха”, от майка и родина, фолклорният песенен образ на майката прераства в национално значимия за Ботевата поезия образ на майката-родина. Драматичният размисъл на поетичния АЗ има двойна проекция на художествен изказ. Риторичното послание, което носи, е насочено, от една страна, към родовата памет на традицията, към познатия образ на майката-мъченица, на майката-страдалница. но от друга -към национално значимия за българската възрожденска епоха - образ на майката-родина:
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена ?!
Болката на родовата песенна традиция се слива с трагиката на настоящето. Те изразяват в емоционално психологичен план човешката съдба на Ботевия съвременник-лирически герой на поетичните му изповеди: „та мойта младост, мале, зелена/ съхне и Вехне люто язвена?!” Осъзната е не само родовата вина в личностното съзнание на човека, но и безизходицата, липсата на перспективи в националноисторическата съдба на рода. Настоящето е продължение на миналото. Опазена е традицията на безкрайно родово страдание. Самотен в своите трагични прозрения, Ботевият лирически герой осъзнава трудния път на вътрешно мисловно Съзряване, за да възприеме съзнанието голямата родова и национална идея за освобождаване душите на съвременниците от тъмната родова мъка на миналото. Идеята за освобождение на духа ражда и мисълта за национално освобождение. Осъзнал истината за своето настояще, мъката на Ботевия лирически АЗ е неизмерима:
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Духовна самота обгръща човешкото съзнание. Човекът-личност не открива духовен събрат. Мисълта за нова родова и национална участ остава несподелена:
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що В душа тая:
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Събуденият спомен за родовия свят, затворен в интимно личното пространство на дома и майчината всеопрощаваща любов, не е достатъчно основание за надмогване на тъгата в поетичния размисъл на героя. Пред нов духовен кръстопът е изправено човешкото съзнание. Към нови национални измерения на родовия дух се стреми Ботевият лирически АЗ и той споделя драмата на мъчителния си размисъл със свидния образ на майката, носен в душата:
Освен тебе, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря.
В интимния свят на човешките емоции нахлува ново чувство, ново разбиране за любов: „но тука Вече не се надявам/ тебе да любя: сърце догаря. „Обичта към майката, родила емоционалния плам на риторичния размисъл в съзнанието на лирическия герой, прераства в любов към свободното бъдеще на родната земя, в любов към майката-родина.
Човекът, осъзнал повелите на родовия дълг, търси нов път към родината, път към нейната свобода. Това е новият духовен избор на лирическия герой:
Много аз, мале. много мечтаях
щастие, слава да видим двама;
сила усещах - що не желаях? -
но за вси желби приготви яма!
Родовият свят, извикан в човешкото съзнание с песенния глас на майчината тъга, изисква нова мяра за личностно присъствие в реалните условия за живот на лирическия герой. Настоящето изисква нов жертвен избор. Той води към „прегръдката” т майка-родина:
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Обичта към българския родов свят изпълва с нова жертвена обич съзнанието на Ботевия лирически АЗ. Пътят към свободата на родината преминава през жертвения избор на сърцето. От неговите най-съкровени дълбини идват клетвените, оброчни слова на поет и лирически герой: Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба.
Човекът в Ботевото стихотворение „Майце си” е намерил пътя към родовия свят, носен в душата и съзнанието, който е път към свободата на родината. Родът е станал нация. Залог за нейната свобода е жертвеният личен избор на човека.
Художественото пространство на Ботевата творба „Майце си” е пронизано от песенните изповеди на родовата традиция. „Гласовете” на родното обгръщат съзнанието на лирическия герой, докосват сърцето и душата. Оживява древният родов свят. Миналото на дедите влиза в „диалог” с настоящето. Песента се носи, преодолява дистанцията на времето и поколенията се срещат. Деди и внуци разпознават общото си родово битие, откриват прадревния, общ духовен корен на българското си родово съзнание. То е в изворите на песента, опазила миналото от забрава. Съхранената традиция „запява”с гласа на родното. В това звуково пространство се носят песенните повели на родовото минало. „Гласът” на родното докосва духа на Ботевия лирически герой, който сред полифонията от песенни „заръки” търси да открои, да чуе гласа на майката. За човешкото съзнание, пробудено от „вика” на миналото, всеки звук на родната реч и всяка мисъл за „бащино ми огнище”се свързва с майчиното слово. То е интимната, съкровена мяра за човешка и родова близост, за национална самоидентификация и принадлежност. Затова и Ботевият лирически АЗ тръгва след песенните гласове на родното, за да открие тъжния жалеен напев на майчината клетва-заръка:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела...
В песенното съзнание на лирическия герой образът на майката оживява и той дочува тъжния зов на сърцето й. В него има много болка, но и не-скрита, макар и дълбоко потисната, любов. Песента е жална,, майчината обич е скръбна. Тя приплаква с вопъла на преживяното, но и с тъгата на непрежалимото. Усетено е страданието на майчиното сърце, което надмогва болката от разочарованието. Но песента „помни” мъката от преживяното. Традицията съхранява в родовата памет „гласа” на майчината болка, от който се раждат елегичните прискърбни тонове на родовия укор. Той звучи в „клетвения” благослов на майката, която жали сина, тъжи за него и проклина злочестата му човешка съдба. Тя е обща за всички синове на рода:
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Родовият свят оживява с гласовете на родното, извикани в съзнанието на лирическия герой с „клетвения” зов на майката. В неговото песенно пространство е озвучена болката на човека, събрала тъжната горест на майчиното ридание и мъката, стаена в синовната изповед. Скиталчеството на родовия дух е водещ мотив в изповедните търсения на героя. Пространството на родното е далечно и чуждо: „та скитник ходя злочестен ази...”
Между човека и родовия свят застава болката. Отчуждението расте, душата е в „изгнание”, но мисълта за „бащино огнище” и „родна стряха” изпълва съзнанието с трагичен размисъл. Човекът търси път за завръщане на своята отчуждена душа в света на родното. Човешкото съзнание е на кръстопът и без право на избор в дългото скиталчество на духа. Отдалечаването от родовия свят е не само прекъсване на духовната връзка с паметта на дедите, но и тежко наказание за обремененото вече с родова вина съзнание на лирическия герой. Неговата изповед е безспорно доказателство за вътрешните противоречия на духа: „и срещам това, що душа мрази?”
Вината е осъзната. „Проклятието” на рода тегне над човешкото съзнание, което в трагичната самота на размисъла преоткрива духовните стойности на родното. Те пробуждат носталгичния спомен за родовото минало на прокудения. Библейският мотив за блудния син е въведен в риторичния размисъл на лирическия герой, преосмислил отново скиталческата участ не само на родовия дух, но и на човека, отчужден от духовните корени на своя родов свят.
Ботевият лирически АЗ се самоидентифицира с родовата съдба на всички синове, насилствено отчуждени от „бащина родна стряха”, от майка и родина, фолклорният песенен образ на майката прераства в национално значимия за Ботевата поезия образ на майката-родина. Драматичният размисъл на поетичния АЗ има двойна проекция на художествен изказ. Риторичното послание, което носи, е насочено, от една страна, към родовата памет на традицията, към познатия образ на майката-мъченица, на майката-страдалница. но от друга -към национално значимия за българската възрожденска епоха - образ на майката-родина:
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена ?!
Болката на родовата песенна традиция се слива с трагиката на настоящето. Те изразяват в емоционално психологичен план човешката съдба на Ботевия съвременник-лирически герой на поетичните му изповеди: „та мойта младост, мале, зелена/ съхне и Вехне люто язвена?!” Осъзната е не само родовата вина в личностното съзнание на човека, но и безизходицата, липсата на перспективи в националноисторическата съдба на рода. Настоящето е продължение на миналото. Опазена е традицията на безкрайно родово страдание. Самотен в своите трагични прозрения, Ботевият лирически герой осъзнава трудния път на вътрешно мисловно Съзряване, за да възприеме съзнанието голямата родова и национална идея за освобождаване душите на съвременниците от тъмната родова мъка на миналото. Идеята за освобождение на духа ражда и мисълта за национално освобождение. Осъзнал истината за своето настояще, мъката на Ботевия лирически АЗ е неизмерима:
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Духовна самота обгръща човешкото съзнание. Човекът-личност не открива духовен събрат. Мисълта за нова родова и национална участ остава несподелена:
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що В душа тая:
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Събуденият спомен за родовия свят, затворен в интимно личното пространство на дома и майчината всеопрощаваща любов, не е достатъчно основание за надмогване на тъгата в поетичния размисъл на героя. Пред нов духовен кръстопът е изправено човешкото съзнание. Към нови национални измерения на родовия дух се стреми Ботевият лирически АЗ и той споделя драмата на мъчителния си размисъл със свидния образ на майката, носен в душата:
Освен тебе, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря.
В интимния свят на човешките емоции нахлува ново чувство, ново разбиране за любов: „но тука Вече не се надявам/ тебе да любя: сърце догаря. „Обичта към майката, родила емоционалния плам на риторичния размисъл в съзнанието на лирическия герой, прераства в любов към свободното бъдеще на родната земя, в любов към майката-родина.
Човекът, осъзнал повелите на родовия дълг, търси нов път към родината, път към нейната свобода. Това е новият духовен избор на лирическия герой:
Много аз, мале. много мечтаях
щастие, слава да видим двама;
сила усещах - що не желаях? -
но за вси желби приготви яма!
Родовият свят, извикан в човешкото съзнание с песенния глас на майчината тъга, изисква нова мяра за личностно присъствие в реалните условия за живот на лирическия герой. Настоящето изисква нов жертвен избор. Той води към „прегръдката” т майка-родина:
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Обичта към българския родов свят изпълва с нова жертвена обич съзнанието на Ботевия лирически АЗ. Пътят към свободата на родината преминава през жертвения избор на сърцето. От неговите най-съкровени дълбини идват клетвените, оброчни слова на поет и лирически герой: Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба.
Човекът в Ботевото стихотворение „Майце си” е намерил пътя към родовия свят, носен в душата и съзнанието, който е път към свободата на родината. Родът е станал нация. Залог за нейната свобода е жертвеният личен избор на човека.
ХРИСТО БОТЕВ - МОТИВЪТ ЗА САМОТАТА В „МАЙЦЕ СИ”
ЛИС
С елегията „Майце си” Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник „Гайда”, редактиран от Петко Славейков.
Един Чувствителен, непримиряващ се с неправдите млад човек, надраснал идейно и духовно сънародниците си, самотен сред другите, в трогателна изповед пред майка си изплаква своите чувства и мисли, търси подкрепа и разбиране. Образът на майката се налага и в други Ботеви творби и този факт свързващ не само с дълбоката духовна близост между майка и първородно чедо, но и с особеностите на народната песен, към която поетът изпитва неподправено преклонение.
Простонародното, изпълнено с обич и уважение обръщение „мале” отприщва драмата на една неудовлетворена от безличния живот личност:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три години клела,
та скитник ходя злочестен ази...
Еднаквите синтактични конструкции, думите от народната лексика и най – вече мотивът за майчината клетва отвеждат към красотата на народното творчество. Но това усещане е привидно, защото зад всеки ред мощно се налага чисто ботевските, индивидуално и неповторимо като преживяване.
Елегичният тон на творбата идва от съзнанието на лирическия герой за разбита младост.
...та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне...
Удивителната метафора отвежда към една младост, уязвена от лични неудачи и от мисълта за тежкото положение на народа. В болката на поета откриваме и несдържан гняв, който в по – късните творби ще се трансформира в една страшна омраза:
...и срещам това, що душа мрази!
Действителността не удовлетворява този „скептик злочестен”. Той се чувства самотен дори сред „мили другари”. Безгрижността и непринудеността в отношенията им е привидна:
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея.
Простите човешки радости са несъвместими с робския живот, който унищожава полета на мечтите още в зародиша им. Лирическият “Аз”, надраснал идейно сънародниците си, осъзнава причините за своето страдание:
...но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Това, което не знаят другарите, е длъжна да знае майката. От нея търси героят не само съчувствие, но и разбиране. Онова, което не може да сподели с „мили другари”, ще сподели с майката.
...кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
Още в първата си творба поетът разкрива титаничната мощ на своите копнежи - „мечти и мисли”, които не само изява на въображението му. Това са вече оформените в съзнанието му идеи, свързани с националното и социалното освобождение на народа. И точно тези идеи – повели на времето, в което живее, го разкриват като самотник в обществото. Със своето прозрение Ботев остава неразбран: „Приятел нямам...” признава той и това увеличава чувството на изолираност и самотност. Необикновеното приятелство между млади хора търси героят, а оня приятел, който е преди всичко съмишленик, съидейник. И понеже не намира такъв около себе си, а и защото е възмутен от пасивността на обществото, поетът се обръща с трогателна жалба към майка си, като изплаква наранената си душа:
Освен теб, мале, никого нямам...
И не само това: освен че търси съчувствие, героят иска да приобщи майка си към своите идеали, към съкровените си копнежи:
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Неразбран от обществото, Ботев търси опора в семейството и по-точно в майката, която е негов стожер. В общуването между майка и син душата на самотника ще се пречисти, от нея ще избяга злобата и неудовлетворението:
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба...
Личи влиянието на романтизма. Но като се има предвид дълбоката неудовлетвореност на лиричния „Аз” от живота, неговата идейна самотност и разочарование, това предсмъртно желание става разбираемо, тъй като отвежда към едно драматично, трагическо изживяване.
И все пак лирическия герой, въпреки страданието и уязвената си младост, съвсем не се осъзнава като победена от живота личност. Болката и чувството за самотност са една мъжествена изява, те са зов за борба, вяра в народните сили, в освестяването на пасивните и безразличните, както и предчувствие за неизбежната саможертва.
Тази първа Ботева творба поставя началото на една съществена особеност в неговото творчество – единството между съдбата на поета и участта на народа, подчертано от силни чувства, непознати дотогава в нашата поезия.
С елегията „Майце си” Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник „Гайда”, редактиран от Петко Славейков.
Един Чувствителен, непримиряващ се с неправдите млад човек, надраснал идейно и духовно сънародниците си, самотен сред другите, в трогателна изповед пред майка си изплаква своите чувства и мисли, търси подкрепа и разбиране. Образът на майката се налага и в други Ботеви творби и този факт свързващ не само с дълбоката духовна близост между майка и първородно чедо, но и с особеностите на народната песен, към която поетът изпитва неподправено преклонение.
Простонародното, изпълнено с обич и уважение обръщение „мале” отприщва драмата на една неудовлетворена от безличния живот личност:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три години клела,
та скитник ходя злочестен ази...
Еднаквите синтактични конструкции, думите от народната лексика и най – вече мотивът за майчината клетва отвеждат към красотата на народното творчество. Но това усещане е привидно, защото зад всеки ред мощно се налага чисто ботевските, индивидуално и неповторимо като преживяване.
Елегичният тон на творбата идва от съзнанието на лирическия герой за разбита младост.
...та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне...
Удивителната метафора отвежда към една младост, уязвена от лични неудачи и от мисълта за тежкото положение на народа. В болката на поета откриваме и несдържан гняв, който в по – късните творби ще се трансформира в една страшна омраза:
...и срещам това, що душа мрази!
Действителността не удовлетворява този „скептик злочестен”. Той се чувства самотен дори сред „мили другари”. Безгрижността и непринудеността в отношенията им е привидна:
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея.
Простите човешки радости са несъвместими с робския живот, който унищожава полета на мечтите още в зародиша им. Лирическият “Аз”, надраснал идейно сънародниците си, осъзнава причините за своето страдание:
...но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Това, което не знаят другарите, е длъжна да знае майката. От нея търси героят не само съчувствие, но и разбиране. Онова, което не може да сподели с „мили другари”, ще сподели с майката.
...кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
Още в първата си творба поетът разкрива титаничната мощ на своите копнежи - „мечти и мисли”, които не само изява на въображението му. Това са вече оформените в съзнанието му идеи, свързани с националното и социалното освобождение на народа. И точно тези идеи – повели на времето, в което живее, го разкриват като самотник в обществото. Със своето прозрение Ботев остава неразбран: „Приятел нямам...” признава той и това увеличава чувството на изолираност и самотност. Необикновеното приятелство между млади хора търси героят, а оня приятел, който е преди всичко съмишленик, съидейник. И понеже не намира такъв около себе си, а и защото е възмутен от пасивността на обществото, поетът се обръща с трогателна жалба към майка си, като изплаква наранената си душа:
Освен теб, мале, никого нямам...
И не само това: освен че търси съчувствие, героят иска да приобщи майка си към своите идеали, към съкровените си копнежи:
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Неразбран от обществото, Ботев търси опора в семейството и по-точно в майката, която е негов стожер. В общуването между майка и син душата на самотника ще се пречисти, от нея ще избяга злобата и неудовлетворението:
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба...
Личи влиянието на романтизма. Но като се има предвид дълбоката неудовлетвореност на лиричния „Аз” от живота, неговата идейна самотност и разочарование, това предсмъртно желание става разбираемо, тъй като отвежда към едно драматично, трагическо изживяване.
И все пак лирическия герой, въпреки страданието и уязвената си младост, съвсем не се осъзнава като победена от живота личност. Болката и чувството за самотност са една мъжествена изява, те са зов за борба, вяра в народните сили, в освестяването на пасивните и безразличните, както и предчувствие за неизбежната саможертва.
Тази първа Ботева творба поставя началото на една съществена особеност в неговото творчество – единството между съдбата на поета и участта на народа, подчертано от силни чувства, непознати дотогава в нашата поезия.
Акционерно дружество. Понятие. Образуване. Акции. Облигации. Увеличаване и намаляване на акционерния капитал. Права и задължения на акционерите
Акционерно е др-вото, чийто капитал е разделен на акции. Др-вото отговаря към кредиторите с имуществото си. Във фирмата на АД сее включва означението „акционерно дружество” или просто АД. То може да бъде учредено от едно или повече физически или юридически лица. Когато АД се образува от едно лице, с учредителен акт се утвърждава уставът и се назначава първият надзорен съвет или съвет на директорите. Учр.акт се съставя писмена форма. Учредител са лица, записали акции на учредителното събрание. Капиталът и стойността на акциите се определят в левове, като минималната с/ст на капитала на АД е 50 000 лв. Минималният р-р а капитала, необходим за извършване а банкова, застрахователна д-ст или д-ст по доброволно здравно осигуряване, се определя с отделен закон. Капиталът трябва да бъде изцяло записан. Др-вото не може да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяването на др-вото, учредителите са задължени за вноските срещу записаните акции. Минималната номинална с/ст на една акция е един лв. По-голяма номинална с/ст на акцията трябва да бъде определена в цели левове.
АД се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Учредителя може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа. на учредителното събрание се записва акциите.
Учредителното събрание:
- взема решение за учредяване на др-вото;
- приема устава;
- установява размера на разноските по учредя2ането;
- избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите;
Устава трябва да съдържа:
- фирмата, седалището и адреса на управление на др-вото;
- предмета на д-ст и стока, ако има такъв;
- размера на капитала, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната с/ст на отделната акция.
- органи на др-вото, техният мандат и броя на членовете им;
- вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната /ст на акциите, които ще им бъдат дадени;
- преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат;
- условията и редът за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване;
- начин на разпределение на печалбата;
- начин на свикване на ОС;
- други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на др-вото.
Паричните вноски се извършват по набирателна банкова смет,а открита от управителния съвет, съответно от съвета на директорите, на името на др-вото с посочване на вносителя, като разпореждането с внесените суми се извършва с единодушно решение на този орган. ако в тримесечен срок управителният съвет, съответно съветът на директорите, не удостовери през банката, че др-вото е заявено за вписване, вносителите могат да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер. Членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските. Срещу направените имуществено вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Акции се дават на акционерите срещу представяне на временно удостоверение.
За вписването на АД в търговския регистър е необходимо:
- да е приет уставът;
- да е записан целият капитал;
- да е внесена предвидената в участва част от с/стта на всяка акция, но не по-малко от 25 на 100 от номиналната или от предвидената устава емисионна с/ст на всяка акция.
- да се избрани съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет;
- да са изпълнени другите изисквания на закона.
В търговския регистър се вписват данните, като и имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет и вписването се обнародва. Обнародва се и датата на решението на съда за вписване в Търг.регистър. В регистъра се представя учредителния протокол и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите. Когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице, в търг. регистър се вписва името, съответно фирмата, на акционера.
Акцията е ценна книга, която удостоверява че притежателят й участва с посочената в нея номинална с/ст в капитала. АД не може да издава акции с различна номинална с/ст. Акциите могат да се издават в купюри от по 1,5, 10 и кратни на 10 акции.
Емисионната с/ст, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка. Емисионната с/ст не може да бъде по-малка от номиналната. Могат да се записват акции и на по-голяма стойност от номиналната. Разликата м/у ном. и емисионната с/ст се отнася във фонд „Резервен” на дружеството. Акциите са неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.
Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции. АД може да издава и безналични акции. Издаването и разпореждането с безналични акции се извършва по ред, установен със закон. Акциите на приносителя не могат да му се предават , преди да е изплатена тяхната номинална или емисионна с/ст. Когато поименните акции се предават преди внасянето на пълната им емисионна с/ст, р-рът на частичните вносеки се отбелязва върху тях.
В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната с/ст, броят и номерата на акциите. Това се отнася и за временните удостоверения.
Права на акционера – акцията дава право на един глас в ОС на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната с/ст на акцията. Когато др-вото издава акции с особени прав,а това трябва да бъде посочено и предвидено в устава. Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас,.
Привилегированите акции могат да осигурят гарантиран или допълнителен дивидент и дял в дружественото имущество при ликвидацията, както и други права предвидени в този закон или в устава. С устава може да се предвиди привилегированите акции да са без право на глас, което трябва да бъде посочено и в акцията. Привилегировани акции без право на глас се включват в номиналната с/ст на капитала. Не се допуска повече т½ от акциите да бъдат без право на глас. Когато дивидентът по привилегированата акция без право на глас не бъде изплатен за 1 година и закъснялото плащане на бъде изплатено през следващата година заедно с дивидента за нея, тази прив. акция придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. За вземане на решения в които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко 50 на 100 от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко ¾ от представените акции.
Съдържание на акцията:
- означението „акция” за единична и съответния брой акции за купюри с повече акции;
- вина на акциите;
- номер на купюрата и пореден номера на включените в нея акции;
- фирмата и седалището на АД;
- размера на капитала;
- общия брой на акциите, езичната им номинална с/ст и купюрния строеж;
- купоните и техния падеж;
- подписите на две лица, които могат да задължават дружеството и дата на емисията. За валиден подпис върху акцията се смята и отпечатаният подпис.
На лицевата страна на поименната акция се вписва името на първи собственик.
Облигациите могат да се издава само от акционерно дружество. Издаване на облигации чрез публично предлагане може а се извършва най-малко две години след вписване на др-вото в търг.регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от ОС. Решението за издаване на облигации се взема от ОС на акционерите, което може да овласти за това съвета на директорите, съответно управителния съвет.. Облигациите могат да бъдат налични и безналични. За издаването, прехвърлянето и залагането на наличните и безналичните облигации се прилагат правилата за акциите.
Решението за увеличаване на капитала се взема от ОС с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на събранието акции. Намаляването на капитала става с решение на ОС Капиталът може да се намали:
- с намаляване на номинал.с/ст на акциите;
- чрез обезсилване на акциите;
При намаление на акционерния капитал е предвидена защита на кредиторите както при ООД.
Облигации могат да се издават само от АД. Най-малко две години след вписване на финансовите отчети приети от ОС. При своята същност инвестирането в облигации е форма на публичен заем за потребление като АД е заемател (длъжник), а облигационерите са заемодател. ОТ финансов аспект инвестирането в акции е средство за финансиране в АД, а инвестиране в облигации е средство за кредитиране на АД.
Капиталът на АД може да се увеличи чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване номиналната с/ст на вече издадените акции или чрез превръщане на облигации в акции.
Решението на общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала се взема с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на заседанието акции. С устава може да се предвиди по-голямо мнозинство, както и допълнителни условия.
При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас
Ако новите акции се продават по цена по-висока от номиналната, тяхната минимална продажна цена се определя в ре¬шението на общото събрание. Увеличаването на капитала е допустимо само след като определеният в устава размер е напълно внесен.
В случай, че бъде извършена увеличаване на капитала в нарушение на чл. 161, ал. 4, членовете на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, са солидарно задължени за вноските по записаните собствени акции. За увеличаването на капитала се прилага съответно гла¬ва четиринадесета, раздел II, а увеличаване на капитала чрез под
писка се извършва при условия и по ред, установени със закон.. За вписване на увеличението на капитала чрез подписка е необ¬ходимо да бъде представено потвърждение на проспект, освен в случаите, когато такъв не се изисква от закона.
Изисквания за Вписване на увеличаването на Капитала
За вписване на увеличаването на капитала в търговския регистър е необходимо:
да са записани новите акции; да са внесени най-малко 25 на сто от номиналната стойност на записаните нови акции; да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност на новите акции. Когато новите акции не са записани изцяло, капиталът се увеличава само със стойността на записаните акции, ако ре¬шението на общото събрание за увеличаването допуска такава възможност.
В Търговския регистър се представя списък на лицата, за¬писали новите акции, удостоверен от управителния съвет, съ¬ответно от съвета на директорите.
Увеличаване на Капитала с непарични вноски Когато капиталът се увеличава с непарични вноски, в решението на общото събрание се посочва предметът на внос¬ката, лицето, което я прави, и номиналната стойност на акции¬те, предоставени срещу тази вноска.
Предимства на акционерите
Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответствува на неговия дял в капитала преди увеличаването.
При акции от различни кла¬сове правото по ал. 1 важи за акционерите от съответния клас. Останалите акционери упражняват предимството си след акци¬онерите от класа, в който се издават новите акции. Правото на акционерите по ал. 1 и 2 се погасява в срок, определен от общото събрание, но най-малко един месец след обнародването в "Държавен вестник" на покана за записване на акциите. Поканата за записване на
нови акции се обнародва след представяне на решението за уве¬личаване на капитала в търговския регистър.
Правото на акционерите по 1 и 2 може да бъде ограничено или да отпадне по решение на общото събрание, взето с мнозинство две трети от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно съветът 1 Директорите, представя доклад относно причините за отмя¬ната или ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на общото събра¬ние се представя в търговския регистър и се обнародва. Капиталът може да бъде увеличен под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена, как¬то и срещу облигации на дружеството. Увеличаване на капитала от Управителния съвет (съвета на директорите).
Уставът може да овласти управителния съвет, съответ¬но съвета на директорите, в продължение на 5 години от възник¬ване на дружеството да увеличава капитала до определен но¬минален размер чрез издаване на нови акции. Решение в този сми¬съл може да се вземе и с изменение на устава при спазване изис¬кването на чл. 192, ал. З, най-много за 5 години след регистри¬ране на изменението.
При увеличаване на капита¬ла по ал.1 се прилага чл. 194, ал. 1 и 2.
Управителният съвет, съот¬ветно съветът на директорите, може да изключи или да ограни¬чи правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 само ако е овластен за това от устава или с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции.
Увеличаване на капитала със средства на дружеството- Общото събрание може да реши да увеличи капи¬тала чрез превръщане на част от печалбата в капитал. Решени¬ето се взема в срок до 3 месеца след приемането на годишния счетоводен отчет за изтеклата година мнозинство 3/4 от гла¬совете на представените на събрание.
При вписване на решението за увеличаване в съда се пред¬ставя балансът и се посочва, че увеличаването е от собствени средства на дружеството
Новите акции се разпределят между акционерите; включително и дружеството, когато то при¬тежава собствени акции съразмерно на участието им в капита¬ла до увеличаването. Решението на ОС, което про¬тиворечи на предходното; изречение, е недействително.
Получаваме на акциите
След вписване на увеличаването на капитала по предходния член УС, съответно съветът на ди¬ректорите, трябвала! покани незабавно акционерите да получат акциите си.
Неполучените от акционерите нови акции на приносител се продават на борсата след изтичане на I година от обнарод¬ване в "ДВ” на решението за увеличаване на ка¬питала. Правата на акционерите се погасяват, а получените от продажбата суми се отнасят във фонд "Резервен".
Намаляване на капитала
Обикновено намаляване
Намаляването на капитала става с решение на общото събрание. Ако има няколко класа акции, за намаляването е необходимо решение на всеки клас акционери.
В решението трябва да се съдържа целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши.
Начини на намаляване;
- с намаляване на номиналната с/ст на акциите;
- чрез обезсилване на акции; Акциите могат да се обезсилят принудително и след придобиването им от др-вото. Принудително обезсилване на акции се допуска ако е предвидено в устава и акциите са записани при това условие. Предпоставките и начинът за извършване на принудителното обезсилване се определят в устава.
Едновременно намаляване и увеличаване на капитала
Капиталът на др-вото може да бъде едновременно намален и увеличен така, че намаляването да има действие само, ако бъде извършено предвиденото увеличение на капитала.
Органи на АД са:
- ОС на акционерите;
ю- съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система);
- в еднолично АД едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на ОС.
АД се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Учредителя може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа. на учредителното събрание се записва акциите.
Учредителното събрание:
- взема решение за учредяване на др-вото;
- приема устава;
- установява размера на разноските по учредя2ането;
- избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите;
Устава трябва да съдържа:
- фирмата, седалището и адреса на управление на др-вото;
- предмета на д-ст и стока, ако има такъв;
- размера на капитала, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната с/ст на отделната акция.
- органи на др-вото, техният мандат и броя на членовете им;
- вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната /ст на акциите, които ще им бъдат дадени;
- преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат;
- условията и редът за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване;
- начин на разпределение на печалбата;
- начин на свикване на ОС;
- други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на др-вото.
Паричните вноски се извършват по набирателна банкова смет,а открита от управителния съвет, съответно от съвета на директорите, на името на др-вото с посочване на вносителя, като разпореждането с внесените суми се извършва с единодушно решение на този орган. ако в тримесечен срок управителният съвет, съответно съветът на директорите, не удостовери през банката, че др-вото е заявено за вписване, вносителите могат да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер. Членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските. Срещу направените имуществено вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Акции се дават на акционерите срещу представяне на временно удостоверение.
За вписването на АД в търговския регистър е необходимо:
- да е приет уставът;
- да е записан целият капитал;
- да е внесена предвидената в участва част от с/стта на всяка акция, но не по-малко от 25 на 100 от номиналната или от предвидената устава емисионна с/ст на всяка акция.
- да се избрани съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет;
- да са изпълнени другите изисквания на закона.
В търговския регистър се вписват данните, като и имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет и вписването се обнародва. Обнародва се и датата на решението на съда за вписване в Търг.регистър. В регистъра се представя учредителния протокол и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите. Когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице, в търг. регистър се вписва името, съответно фирмата, на акционера.
Акцията е ценна книга, която удостоверява че притежателят й участва с посочената в нея номинална с/ст в капитала. АД не може да издава акции с различна номинална с/ст. Акциите могат да се издават в купюри от по 1,5, 10 и кратни на 10 акции.
Емисионната с/ст, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка. Емисионната с/ст не може да бъде по-малка от номиналната. Могат да се записват акции и на по-голяма стойност от номиналната. Разликата м/у ном. и емисионната с/ст се отнася във фонд „Резервен” на дружеството. Акциите са неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.
Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции. АД може да издава и безналични акции. Издаването и разпореждането с безналични акции се извършва по ред, установен със закон. Акциите на приносителя не могат да му се предават , преди да е изплатена тяхната номинална или емисионна с/ст. Когато поименните акции се предават преди внасянето на пълната им емисионна с/ст, р-рът на частичните вносеки се отбелязва върху тях.
В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната с/ст, броят и номерата на акциите. Това се отнася и за временните удостоверения.
Права на акционера – акцията дава право на един глас в ОС на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната с/ст на акцията. Когато др-вото издава акции с особени прав,а това трябва да бъде посочено и предвидено в устава. Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас,.
Привилегированите акции могат да осигурят гарантиран или допълнителен дивидент и дял в дружественото имущество при ликвидацията, както и други права предвидени в този закон или в устава. С устава може да се предвиди привилегированите акции да са без право на глас, което трябва да бъде посочено и в акцията. Привилегировани акции без право на глас се включват в номиналната с/ст на капитала. Не се допуска повече т½ от акциите да бъдат без право на глас. Когато дивидентът по привилегированата акция без право на глас не бъде изплатен за 1 година и закъснялото плащане на бъде изплатено през следващата година заедно с дивидента за нея, тази прив. акция придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. За вземане на решения в които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко 50 на 100 от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко ¾ от представените акции.
Съдържание на акцията:
- означението „акция” за единична и съответния брой акции за купюри с повече акции;
- вина на акциите;
- номер на купюрата и пореден номера на включените в нея акции;
- фирмата и седалището на АД;
- размера на капитала;
- общия брой на акциите, езичната им номинална с/ст и купюрния строеж;
- купоните и техния падеж;
- подписите на две лица, които могат да задължават дружеството и дата на емисията. За валиден подпис върху акцията се смята и отпечатаният подпис.
На лицевата страна на поименната акция се вписва името на първи собственик.
Облигациите могат да се издава само от акционерно дружество. Издаване на облигации чрез публично предлагане може а се извършва най-малко две години след вписване на др-вото в търг.регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от ОС. Решението за издаване на облигации се взема от ОС на акционерите, което може да овласти за това съвета на директорите, съответно управителния съвет.. Облигациите могат да бъдат налични и безналични. За издаването, прехвърлянето и залагането на наличните и безналичните облигации се прилагат правилата за акциите.
Решението за увеличаване на капитала се взема от ОС с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на събранието акции. Намаляването на капитала става с решение на ОС Капиталът може да се намали:
- с намаляване на номинал.с/ст на акциите;
- чрез обезсилване на акциите;
При намаление на акционерния капитал е предвидена защита на кредиторите както при ООД.
Облигации могат да се издават само от АД. Най-малко две години след вписване на финансовите отчети приети от ОС. При своята същност инвестирането в облигации е форма на публичен заем за потребление като АД е заемател (длъжник), а облигационерите са заемодател. ОТ финансов аспект инвестирането в акции е средство за финансиране в АД, а инвестиране в облигации е средство за кредитиране на АД.
Капиталът на АД може да се увеличи чрез издаване на нови акции, чрез увеличаване номиналната с/ст на вече издадените акции или чрез превръщане на облигации в акции.
Решението на общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала се взема с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на заседанието акции. С устава може да се предвиди по-голямо мнозинство, както и допълнителни условия.
При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас
Ако новите акции се продават по цена по-висока от номиналната, тяхната минимална продажна цена се определя в ре¬шението на общото събрание. Увеличаването на капитала е допустимо само след като определеният в устава размер е напълно внесен.
В случай, че бъде извършена увеличаване на капитала в нарушение на чл. 161, ал. 4, членовете на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, са солидарно задължени за вноските по записаните собствени акции. За увеличаването на капитала се прилага съответно гла¬ва четиринадесета, раздел II, а увеличаване на капитала чрез под
писка се извършва при условия и по ред, установени със закон.. За вписване на увеличението на капитала чрез подписка е необ¬ходимо да бъде представено потвърждение на проспект, освен в случаите, когато такъв не се изисква от закона.
Изисквания за Вписване на увеличаването на Капитала
За вписване на увеличаването на капитала в търговския регистър е необходимо:
да са записани новите акции; да са внесени най-малко 25 на сто от номиналната стойност на записаните нови акции; да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност на новите акции. Когато новите акции не са записани изцяло, капиталът се увеличава само със стойността на записаните акции, ако ре¬шението на общото събрание за увеличаването допуска такава възможност.
В Търговския регистър се представя списък на лицата, за¬писали новите акции, удостоверен от управителния съвет, съ¬ответно от съвета на директорите.
Увеличаване на Капитала с непарични вноски Когато капиталът се увеличава с непарични вноски, в решението на общото събрание се посочва предметът на внос¬ката, лицето, което я прави, и номиналната стойност на акции¬те, предоставени срещу тази вноска.
Предимства на акционерите
Всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответствува на неговия дял в капитала преди увеличаването.
При акции от различни кла¬сове правото по ал. 1 важи за акционерите от съответния клас. Останалите акционери упражняват предимството си след акци¬онерите от класа, в който се издават новите акции. Правото на акционерите по ал. 1 и 2 се погасява в срок, определен от общото събрание, но най-малко един месец след обнародването в "Държавен вестник" на покана за записване на акциите. Поканата за записване на
нови акции се обнародва след представяне на решението за уве¬личаване на капитала в търговския регистър.
Правото на акционерите по 1 и 2 може да бъде ограничено или да отпадне по решение на общото събрание, взето с мнозинство две трети от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно съветът 1 Директорите, представя доклад относно причините за отмя¬ната или ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на общото събра¬ние се представя в търговския регистър и се обнародва. Капиталът може да бъде увеличен под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена, как¬то и срещу облигации на дружеството. Увеличаване на капитала от Управителния съвет (съвета на директорите).
Уставът може да овласти управителния съвет, съответ¬но съвета на директорите, в продължение на 5 години от възник¬ване на дружеството да увеличава капитала до определен но¬минален размер чрез издаване на нови акции. Решение в този сми¬съл може да се вземе и с изменение на устава при спазване изис¬кването на чл. 192, ал. З, най-много за 5 години след регистри¬ране на изменението.
При увеличаване на капита¬ла по ал.1 се прилага чл. 194, ал. 1 и 2.
Управителният съвет, съот¬ветно съветът на директорите, може да изключи или да ограни¬чи правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 само ако е овластен за това от устава или с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции.
Увеличаване на капитала със средства на дружеството- Общото събрание може да реши да увеличи капи¬тала чрез превръщане на част от печалбата в капитал. Решени¬ето се взема в срок до 3 месеца след приемането на годишния счетоводен отчет за изтеклата година мнозинство 3/4 от гла¬совете на представените на събрание.
При вписване на решението за увеличаване в съда се пред¬ставя балансът и се посочва, че увеличаването е от собствени средства на дружеството
Новите акции се разпределят между акционерите; включително и дружеството, когато то при¬тежава собствени акции съразмерно на участието им в капита¬ла до увеличаването. Решението на ОС, което про¬тиворечи на предходното; изречение, е недействително.
Получаваме на акциите
След вписване на увеличаването на капитала по предходния член УС, съответно съветът на ди¬ректорите, трябвала! покани незабавно акционерите да получат акциите си.
Неполучените от акционерите нови акции на приносител се продават на борсата след изтичане на I година от обнарод¬ване в "ДВ” на решението за увеличаване на ка¬питала. Правата на акционерите се погасяват, а получените от продажбата суми се отнасят във фонд "Резервен".
Намаляване на капитала
Обикновено намаляване
Намаляването на капитала става с решение на общото събрание. Ако има няколко класа акции, за намаляването е необходимо решение на всеки клас акционери.
В решението трябва да се съдържа целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши.
Начини на намаляване;
- с намаляване на номиналната с/ст на акциите;
- чрез обезсилване на акции; Акциите могат да се обезсилят принудително и след придобиването им от др-вото. Принудително обезсилване на акции се допуска ако е предвидено в устава и акциите са записани при това условие. Предпоставките и начинът за извършване на принудителното обезсилване се определят в устава.
Едновременно намаляване и увеличаване на капитала
Капиталът на др-вото може да бъде едновременно намален и увеличен така, че намаляването да има действие само, ако бъде извършено предвиденото увеличение на капитала.
Органи на АД са:
- ОС на акционерите;
ю- съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система);
- в еднолично АД едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на ОС.
Акционерно дружество
Акционерното дружество е вид търговско дружество и като такова то е правосубектно, персонифицирано, т.е. е юридическо лице.Като всеки вид търговско дружество то представлява сдружаване на две или повече физически или юридически лица за съвместно осъществяване на стопанска дейност, което е признато от закона за юридическо лице и има качеството търговец.
Освен като сдружаване на 2 или повече лица, АД може да бъде учредено и от едно лице- физическо или юридическо.
АД е вид дружество на капитала, което означава, че самото дружество, но не и неговите членове отговарят за задълженията му пред кредиторите.
Специфичното, което отличава АД от другите видове дружества, е разпределението на капитала му на акции.Акцията е ценна книга, която удостоверява,че притежателя й участва с посоченото в нея номинална стойност в капитала. Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции. Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.
Търговският закон предвижда изискване за минималната стойност на капитала в размер на 50 хил. лв.
Поради факта, че АД предполага събиране и натрупване на огромен капитал, някои мощни финансови институции като банките и застрахователните дружества се създават само като АД.
Другото характерно за АД е, че то е корпоративно юридическо лице, т.е. членуващите в него акционери, не се намират в отношения по между си, а в членствени отношения със самото АД.
Последното се ръководи от специално създадени и установени от закона(Търговския закон) органи- общо събрание на акционерите, съвет на директорите или надзорен съвет и управителен съвет(в зависимост от избраната система на управление).
Общото събрание на акционерите включва всички акционери с право на глас, компетентността му е посочена в закона-изменя и допълва устава на дружеството; увеличава и намалява капитала; преобразува и прекратява дружеството и т.н
Членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет се избират и освобождават също от общото събрание.
Фирмата на АД е предметна- тя отразява предмета на дейност на АД. В нея се включва означението „акционерно дружество” или съкращението АД.
Като всяко дружество на капитала, възникването на АД преминава през няколко етапа:
Първо, учредяване, което зависи от това дали то се образува от едно или няколко лица.Когато се образува от едно лице,то изготвя учредителния акт, с който се утвърждава устава и се назначава първия надзорен съвет или съвет на директорите.А когато се учредява от 2 или повече лица се провежда учредително събрание, на което присъстват всички лица, които са учредители и които задължително трябва да запишат акции, включени в капитала на дружеството.
На учредителното събрание се взема решение за учредяване на дружеството, приема се устав,записват се акциите от учредителите и т.н.
Вторият етап е вписването на АД в Търговския регистър.За целта е нужно да е приет устава, да е записан целия капитал, да са внесени 25 на 100 от капитала и да са избрани съветът на директорите или надзорният и управителният съвет. На вписване в Търг. Регистър подлежат: фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството; предмета на дейност и срока, ако има такъв; размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им и т.н
Освен на учредително събрание АД може да се учреди и чрез подписка.
АД възниква като юридическо лице от момента на неговото вписване.От този момент то може да е носител на права и задължения,собственик на имущество,страна по договори и т.н
Освен като сдружаване на 2 или повече лица, АД може да бъде учредено и от едно лице- физическо или юридическо.
АД е вид дружество на капитала, което означава, че самото дружество, но не и неговите членове отговарят за задълженията му пред кредиторите.
Специфичното, което отличава АД от другите видове дружества, е разпределението на капитала му на акции.Акцията е ценна книга, която удостоверява,че притежателя й участва с посоченото в нея номинална стойност в капитала. Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции. Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.
Търговският закон предвижда изискване за минималната стойност на капитала в размер на 50 хил. лв.
Поради факта, че АД предполага събиране и натрупване на огромен капитал, някои мощни финансови институции като банките и застрахователните дружества се създават само като АД.
Другото характерно за АД е, че то е корпоративно юридическо лице, т.е. членуващите в него акционери, не се намират в отношения по между си, а в членствени отношения със самото АД.
Последното се ръководи от специално създадени и установени от закона(Търговския закон) органи- общо събрание на акционерите, съвет на директорите или надзорен съвет и управителен съвет(в зависимост от избраната система на управление).
Общото събрание на акционерите включва всички акционери с право на глас, компетентността му е посочена в закона-изменя и допълва устава на дружеството; увеличава и намалява капитала; преобразува и прекратява дружеството и т.н
Членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет се избират и освобождават също от общото събрание.
Фирмата на АД е предметна- тя отразява предмета на дейност на АД. В нея се включва означението „акционерно дружество” или съкращението АД.
Като всяко дружество на капитала, възникването на АД преминава през няколко етапа:
Първо, учредяване, което зависи от това дали то се образува от едно или няколко лица.Когато се образува от едно лице,то изготвя учредителния акт, с който се утвърждава устава и се назначава първия надзорен съвет или съвет на директорите.А когато се учредява от 2 или повече лица се провежда учредително събрание, на което присъстват всички лица, които са учредители и които задължително трябва да запишат акции, включени в капитала на дружеството.
На учредителното събрание се взема решение за учредяване на дружеството, приема се устав,записват се акциите от учредителите и т.н.
Вторият етап е вписването на АД в Търговския регистър.За целта е нужно да е приет устава, да е записан целия капитал, да са внесени 25 на 100 от капитала и да са избрани съветът на директорите или надзорният и управителният съвет. На вписване в Търг. Регистър подлежат: фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството; предмета на дейност и срока, ако има такъв; размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им и т.н
Освен на учредително събрание АД може да се учреди и чрез подписка.
АД възниква като юридическо лице от момента на неговото вписване.От този момент то може да е носител на права и задължения,собственик на имущество,страна по договори и т.н
Абонамент за:
Публикации (Atom)