Първи случай на починал от грипен вирус A(H1N1) има в Петрич. Става въпрос за 27-годишен младеж от града. Той бил приет в болница преди две седмици и е бил първият случай от новия грипен вирус в Петрич.
Младежът е починал снощи в 19 часа от рязко влошено здравословно състояние и дихателна недостатъчност. През този период на лечение известно време той е бил и по-добре, но впоследствие състоянието му се влошило. Това наложило да бъде интубиран и повече от десет дни е бил на апаратно дишане, каза д-р Олег Яков.
Той допълни, че в петричката болница има и друг пациент, заболял от грипен вирус A(H1N1). Състоянието му е добро. Това е 52-годишен мъж със същата диагноза и лечението му протича нормално.
сряда, 4 ноември 2009 г.
Крепостта Царевец
Хълмът Царевец във Велико Търново има петхилядолетна история. Той е бил обитаван още през каменно-медната епоха, като първото селище на него датира от 4200г.пр.Хр. То продължило своето съществуване през бронзовата и се разрастнало през желязната епоха, когато негови обитатели били траките.
През 5в.н.е. на това място е изграден най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева, който бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през 7в. Върху неговите останки през 9в. възниква българско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и византийското владичество.
През 1187г., когато Търново е провъзгласено официално за столица на Второто българско царство, Царевец е превърнат в нейно главно укрепление и аристократичен квартал. Повече от 200 години градът бил център на политическия, стопанския и културния живот на българската държава, а също и най-непревземаемата крепост. По своята площ и численост той бил един от най-големите в европейския югоизток.
Укрепителната система на средновековната крепост Царевец била сложно устроена. Тя се състояла от стена, дълга близо 2км. и широка от 2,4м. наместа до 3,6м., която опасвала целия хълм и била подсилена с напречни крепостни стени, спускащи се към реката, разположени при входовете.
В крепостта можело да се влезе през три входа. Главният е от запад, изграден на тесен скален провлак, който се е състоял от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. Вторият е Малката порта (Асеновата), намираща се на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката с Трапезица и Новия град (Асеновия квартал).
В югоизточния край на крепостта се издига бойна кула, охраняваща третия вход, наречен Френкхисарска порта, който свързвал крепостта с квартала на франките. Тази кула се асоциира с името на латинския император Балдуин Фландърски, който бил пленен в битката при Одрин през 1205г. от цар Калоян и затворен в нея, където намерил смъртта си.
В най-северния край на Царевец, където се събират източната и северозападната крепостни стени, има издаден към р. Янтра скален нос, известен като Лобната скала, от който през 11-14в. били хвърляни в реката предателите на родината. През 16в. на това място е изграден манастир.
През Средновековието укрепеният хълм Царевец бил гъсто застроен. На него били изградени Дворецът на българските царе, Патриаршията, 4 манастирски комплекса, 22 църкви и над 370 жилищни и стопански постройки. Жилищата образували няколко квартала, всеки от които със своя църква. Входовете на крепостта и градските части били свързани с оформена улична мрежа, като били оставени места и за малки площади.
Освен царе, боляри и духовенство, на Царевец са живяли и много обикновени хора, които са обслужвали представителите на висшата класа. За това свидетелстват откритите при разкопки основи на жилищни и стопански сгради на северозападния и източния склон на хълма. Приблизителният брой на населението на Царевец през 12-14в. е бил 3000 - 3200 души.
Дворецът бил разположен в централната част на крепостта, на площ от 4 872кв.м. Той представлявал затворен комплекс, ограден с крепостна стена. Дворцовите постройки били оформени около обширен вътрешен двор, в средата на който се издигала църквата "Св.Петка". Дворецът просъществувал по време на целия двувековен период на възстановената българска държава. При падането на Търново под турско робство на 17 юли 1393г. той бил опожарен и разрушен.
Патриаршията се издигала на най-високото място на хълма и заемала площ от около 3 000кв.м. Тя, също както царския дворец, била самостоятелна крепост. В централната част на комплекса, на най-високото място, бил разположен патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне". Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на Царевец през 1393г. от войските на султан Баязид І. Църквата е реставрирана и открита през 1981г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
От края на 14в. до края на 19в. на хълма се разполагали няколко мюсюлмански квартала, които са разрушени през лятото на 1877г. при освобождението на града от руските войски. Реставрацията на укрепленията, двореца, църквите и останалите постройки била извършена в периода 1933г. - 1987г. Крепостта Царевец е обявена за народна старина през 1927г., а за паметник на културата с национално значение - през 1964г.
През 5в.н.е. на това място е изграден най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева, който бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през 7в. Върху неговите останки през 9в. възниква българско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и византийското владичество.
През 1187г., когато Търново е провъзгласено официално за столица на Второто българско царство, Царевец е превърнат в нейно главно укрепление и аристократичен квартал. Повече от 200 години градът бил център на политическия, стопанския и културния живот на българската държава, а също и най-непревземаемата крепост. По своята площ и численост той бил един от най-големите в европейския югоизток.
Укрепителната система на средновековната крепост Царевец била сложно устроена. Тя се състояла от стена, дълга близо 2км. и широка от 2,4м. наместа до 3,6м., която опасвала целия хълм и била подсилена с напречни крепостни стени, спускащи се към реката, разположени при входовете.
В крепостта можело да се влезе през три входа. Главният е от запад, изграден на тесен скален провлак, който се е състоял от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. Вторият е Малката порта (Асеновата), намираща се на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката с Трапезица и Новия град (Асеновия квартал).
В югоизточния край на крепостта се издига бойна кула, охраняваща третия вход, наречен Френкхисарска порта, който свързвал крепостта с квартала на франките. Тази кула се асоциира с името на латинския император Балдуин Фландърски, който бил пленен в битката при Одрин през 1205г. от цар Калоян и затворен в нея, където намерил смъртта си.
В най-северния край на Царевец, където се събират източната и северозападната крепостни стени, има издаден към р. Янтра скален нос, известен като Лобната скала, от който през 11-14в. били хвърляни в реката предателите на родината. През 16в. на това място е изграден манастир.
През Средновековието укрепеният хълм Царевец бил гъсто застроен. На него били изградени Дворецът на българските царе, Патриаршията, 4 манастирски комплекса, 22 църкви и над 370 жилищни и стопански постройки. Жилищата образували няколко квартала, всеки от които със своя църква. Входовете на крепостта и градските части били свързани с оформена улична мрежа, като били оставени места и за малки площади.
Освен царе, боляри и духовенство, на Царевец са живяли и много обикновени хора, които са обслужвали представителите на висшата класа. За това свидетелстват откритите при разкопки основи на жилищни и стопански сгради на северозападния и източния склон на хълма. Приблизителният брой на населението на Царевец през 12-14в. е бил 3000 - 3200 души.
Дворецът бил разположен в централната част на крепостта, на площ от 4 872кв.м. Той представлявал затворен комплекс, ограден с крепостна стена. Дворцовите постройки били оформени около обширен вътрешен двор, в средата на който се издигала църквата "Св.Петка". Дворецът просъществувал по време на целия двувековен период на възстановената българска държава. При падането на Търново под турско робство на 17 юли 1393г. той бил опожарен и разрушен.
Патриаршията се издигала на най-високото място на хълма и заемала площ от около 3 000кв.м. Тя, също както царския дворец, била самостоятелна крепост. В централната част на комплекса, на най-високото място, бил разположен патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне". Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на Царевец през 1393г. от войските на султан Баязид І. Църквата е реставрирана и открита през 1981г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
От края на 14в. до края на 19в. на хълма се разполагали няколко мюсюлмански квартала, които са разрушени през лятото на 1877г. при освобождението на града от руските войски. Реставрацията на укрепленията, двореца, църквите и останалите постройки била извършена в периода 1933г. - 1987г. Крепостта Царевец е обявена за народна старина през 1927г., а за паметник на културата с национално значение - през 1964г.
Мадарски Конник
Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България, след проведена национална анкета. Изображение на Мадарския конник ще бъде поставено на първата българска евромонета.
Астрологическата символика на Мадарския конник
В опита си да разгадаят древните археологически паметници учените по света стигат до извода, че те са в пълна хармония и съответствие със съзвездията и с планетите. Мегалитните съоръжения в Стоунхендж представляват прецизни астрономически обсерватории, eгипетските пирамиди са построени така, че да отговарят на звездите от съзвездието Орион, т.е ключът към загадките на Земята се намира на небето.
За съжаление, в официалната българска наука никой не поглежда към небето, към звездите, а уникални по своя характер паметници са обявявани за ловни сцени. Такъв е случаят с релефа на Мадарския конник. Официалните версии са две:
1.
Изображението представлява ловна сцена, в която българският владетел убива с копието си лъв и е следван от вярното си куче.
2.
Във втората версия е потърсена някаква символика и конникът е свързан с хан Тервел, който побеждава византийците, изобразени символично от лъва, а кучето е просто куче.
Неоснователността и на двете версии е видна от факта, че лъвът е с вдигната опашка, следователно не е убит от „копието”, копието е в кавички, защото, първо, е много късо и, второ – завършва с полумесец, което е изключително нехарактерно за едно копие.
Какво всъщност изобразява релефът край Мадара?
Моментът на създаването на първата българска държава в Европа от кан Авитохол през месец април 165 г. Тази точна дата е дадена в Именника на българските канове, съставен през 765 г. по повод 600-годишнината от основаването на България. (вж. Петър Добрев – Царственик на българското достолепие, 1998 г.) В Именника тази дата е посочена като ДИЛОМ ТВИРЕМ, т.е. годината на Змията, месец четвърти.
Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Барс (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей. Поради прецесията на земната ос на всеки 2160 г. има отместване на началото на годината с по един зодиакален знак и през 165 г. първият месец от новата година е започвал в съзвездието Свиня (Козирог ). В този случай четвъртия месец носи името Барс (Овен) .
Първи план на тълкуване на символиката на релефа
В един хороскоп главната фигура е Слънцето. Върху релефа тя е изобразена от конника, който не е въоръжен с копие и стрели, както се предполага, а държи в лявата си ръка пастирска гега, положена върху рамото му. Фигурата олицетворява Слънцето, небесния пастир. А „копието” всъщност е жезъл, който символизира положението на Слънцето в съзвездието Барс (Овен) - фиг.1. При по-внимателно вглеждане в животното под конника ще видим, че то ни най-малко не прилича на лъв, както се твърди. Лъвът има характерна грива и е значително по-едър. Изобразеното животно е тигър или барс - името, с което древните българи са наричали това животно.
В предните си лапи Барсът държи змия, чието изображение е силно ерозирало, но все пак различимо. Тя е символ на годината на Змията – 165 г., когато е основана българската държава.
Кучето, което следва конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана много ясно след залеза на Слънцето като Вечерница. (фиг.1).
Втори план на тълкуване на символиката на релефа
На 08.04.165 г. на небето се наблюдава още едно събитие, астрологически много по-значимо от позицията на Слънцето в съзвездието Барс (Овен) – това е съвпадът на могъщия Юпитер с войнствения Марс (фиг. 1). Докато Слънцето е небесният пастир през деня, то Юпитер е небесният пастир през нощта. Той е и планетата, която е била на особена почит у древните българи, самият календар е съобразен с неговия 12-годишен цикъл. В астрологията Юпитер се нарича Големият добротворец, носител е на слава, щастие и успех. На релефа той е изобразен като ездача на коня. Самият кон е съзвездието Кон (Лъв), в което Юпитер се намира.
Барсът в краката на коня е планетата Марс, която е управител на съзвездието Барс (Овен), и затова е изобразена със същия символ. Кучето в този план на тълкуване много точно изобразява позицията на Луната, която в този момент се намира на същото разстояние от съвпада на Марс и Юпитер, на което се намира Венера от Слънцето (фиг.1). Змията отново символизира годината на събитието – 165г. сл.Хр.
Заключение
Първата българска държава е била създадена в подножието на Кавказ от кан Авитохол след преселението на българите от районите на Памир и Хиндокуш през 165 г. Подобно скално изображение на конник съществува в Кавказ. Идвайки на територията на днешна България, нашите прадеди увековечават това събитие чрез релефната композиция край Мадара, за да подчертаят древността и приемствеността на българската държавност, а също и да покажат благословението, дадено от звездите в лицето на могъщия съвпад на Юпитер и Марс в знака на Коня (Лъва), подкрепен от лъчите на Регул (звездата на царете), която в този момент е само на 5 градуса отстояние по еклиптиката от двете планети. Подобно разположение на звездите и планетите може да се повтори едва след 26 000 години! Колко малко знаем за звездната мъдрост и богатата духовна и астрологична култура на древните българи! Мадарският конник е единственият по рода си мащабен скален релеф в Европа, а уникалната звездна кодировка към момента на основаването на българската държава го прави уникален в света.
вторник, 3 ноември 2009 г.
Белоградчишки скали
Белоградчишки скали
Това е просто уникална гледка .
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.
Обособени са няколко групи:
- на изток Фалковската група- включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;
- централна група- включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.;
- в най-западните части се намира Збеговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.
Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837).
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
Това е просто уникална гледка .
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.
Обособени са няколко групи:
- на изток Фалковската група- включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;
- централна група- включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.;
- в най-западните части се намира Збеговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.
Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837).
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
Клисурски манастир
Регион - Монтана
Местоположение-Клисурският манастир е разположен в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на вр. Тодорини кукли и в близост до курортното градче Вършец.
История и обща информация-Клисурският манастир датира от времето на Второто българско царство – в първоначналния си вид е построен през 1240 г. Във вековете на османско иго претърпява многобройни набези и опустошения. През 1862 г. светата обител е напълно разрушена и изгорена от берковския паша Юсуф бей на празника на Св. св. Кирил и Методий, а богомолците и монасите са избити. В близък до сегашния си възрожденски стил е възобновен през 1869 г. от първия ктитор на манастира архимандрит Антим Дамянов, а през 1891 г. църквата “св. св. Кирил и Методи” е официално осветена от Видинския митрополит.
През 1937 г. църквата е изографисана от известните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Иконостасът е истинско творение в българския възрожденски дух на Самоковската и Дебърската школа. Иконите в стария храм датират от ХVІІІ-ХІХ в. и повечето от тях са дело на зографа Никола Образописов. Преди няколко години е построен нов, значително по-малък храм на име "Св. Никола".
Освен двете църкви, комплексът включва 3 големи жилищни сгради, голямо стопанство и магерница, обградили много добре поддържания вътрешен двор. През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода”, която идва от връх Тодорини кукли. Живата вода е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита.
Транспорт-До Клисурския манастир от София се стига най-лесно по пътя за гр. Монтана през прохода Петрохан. На около 3 км. след гр. Бързия има разклон за гр. Вършец – след още 5 км. по него се стига до отбивката за манастира. Целият път е асфалтов, има указателни табели.
Абонамент за:
Публикации (Atom)