ЛИС
Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее “етноцентризма” на възрожденската епоха, да се приобщи българската култура към модерната европейска култура, да се извиси “патриотът-българин” (Вазов) до общоевропейските критерии за нравственост и добродетели.
Преживял тежка лична драма и останал с физически недъг до края на своя живот, Пенчо Славейков се самоизгражда като личност с изключителна воля и морал, отстоява превратностите на деня и “временната му бренност”, извисява се над “врявата” на българския политически живот, за да обогати националната традиция чрез модерната европейска култура, да свърже българското с общочовешкото.За Пенчо Славейков важна роля в този процес имат творците, духовните водачи на народа, но за разлика от възрожденската традиция, той пренася тяхната обществена мисия (борбата за освобождение) в субективния свят на човека (борбата на вътрешни противоречия) и насища поезията с нов тип нравственост - на “преодоляното страдание” и “изстраданата жизнерадост” (Милена Цанева).Висш смисъл на живота дава, според него, способността да се обективира субективното изживяване на света чрез изкуството:
“Незавиден
живот живее онзи, който знай,
че на света се в временното само
живот живей. Възмогнати над него
живеят други - временната бренност
отхвърлят те, и в туй, що е под нея -
в идеята - проникват. На света
един я в слово пламенно изказва,
друг в бой за нея лее и кръвта,
с длето на мрамор третия я изрязва
и я от днес изпраща в вечността!”
Възприел непреходната стойност на изкуството като смисъл на живота, Славейков отрича опитите да му се натрапва “нерадостна концепция” за битието, резултат от собствената му “нерадостна съдба”. Той твърди, че поезията му е “жизнерадостна”, макар тази жизнерадост да е изстрадана и наситена с “мъдрата печал” на възможно постижимото в човешкия живот. Тази особена философия на осъзнатите граници за постижимото слага траен отпечатък върху неговата поезия и я характеризира не толкова с емоционална дълбочина и противоречивост (Ботев, Яворов), колкото с нравствената чистота на духовния порив.Цялата поезия на Пенчо Славейков е пронизана от този нравствен стремеж към духовно постижимото чрез преодоляване на страданието (“Ралица”, “Cis mоll”), за морала в обществото ( “Опак край”, “Манго и мечката”), за смисъла на историческия подвиг (“Сто двадесет души”, “Кървава песен”), за обективирания тънък нюанс на човешкото преживяване (“Сън за щастие”).Особено място в тази сложна, многообхватна поезия има книгата “Сън за щастие” (1907). Тя разкрива вътрешния, противоречив свят на лирическия герой сред вечното битие на природата и създава впечатление за хармонична цялостност на света, облъхнат от човешкото присъствие:
“Над безкрайните полета
тишина е и покой,
глухо дремят класовете,
морни от пладнешки зной.
Задухата в знойний въздух
с огнени крила трепти -
и за близка жътва тихом
тя на нивите шепти.”
Всичко в тези картини (нивите, класовете, полетата) е докоснато от човешка ръка, облъхнато е от човешко присъствие, разкрива човешко очакване или копнеж. Чувствата в тези стихотворения се отделят трудно от пейзажа, защото са “превърнати” в него и се схващат като настроение, озарено от подтекста на природната картина:
“Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки
и в тихите му тъмни глъбини
прелитат отразени сянки.
Треперят, шъпнат белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва...
Понякога му сал повърхнини
дъга от лист отронен сепва.”
Дали е разтворено в пейзажа (“Спи езерото”) или е свързано с него чрез интериора (“Во стаичката пръска аромат”), настроението изразява копнеж по хармония, по сливане на личния порив с битието на природата. Но този сложен, деликатен свят, пределно субективен и наситен с многообразни прояви на лирическия герой (АЗ, ТОЙ, НИЕ), е и обозрим в пространството на книгата, пронизан е от образа на ПЪТЯ, който давапосока на субективните изживявания, внушава ред и движение.Образът на пътя се появява в първото стихотворение като надежда “за почивка тиха... в родний край”, разкрива преходността на живота (“докле е младост, леко път се ходи/ и леки са световните несгоди”), с него завършва книгата:
“самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее.”
Образът на пътя, заедно с образа на лирическия герой - пътникът през света - внушават идеята за преходност на битието и типично Славейковото разбиране за необходимостта от творческото му обективиране и разграничаване от “бренността” на “нищите духом”:
“И мойте рожби ги обраха
онез, на свят които бяха
родени само да се радват и берат
и да живеят от трудът
роден, отгледан с чужда мъка.”
В своето творчество Пенчо Славейков изразява по нов начин и чувството за любов, за разлика от предходната (Ботев, старият Славейков) и следващата традиция (Яворов, Дебелянов). Той внася в любовната лирика мотива на интелектуалната близост с жената -другар и съмишленик и вместо с полярните чувства на омраза и обич, на “плът и страст”, насища стихотворенията с тих, спокоен, изстрадан копнеж по взаимност:
“Другарко, хубав край на моя дял световен
ти дай - недей ме ти на чуждите оставя,
от тях да бъда аз при мъртвите заровен
на гробищата, плач душите да смущава.
Там, на високий хълм, където с теб, с другари,
обичах да седя в тих разговор унесен,
поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,
там, де мълчането пей дивната си песен.”
Цялото творчество на Славейков е отрицание на идеите за “космополитизъм” и “компилаторство” на чужди идеи. Той заема само това място, което е свързано с националната традиция и ни приобщава към европейския духовен процес. Ницшевата идея за свръхчовека не разбира като “човеконенавист”, а като представа за духовно извисена личност, способна да създава художествени ценности за трайните, непреходни форми на битието, осветлени от стоицизма на човешкото надмогване и взаимност. И индивидуализмът на Пенчо Славейков е повик за духовна извисеност над “социалната пяна”, над “партизанлъка” в политическият живот,а неговият идеализъме копнеж по морален идеал, на който сам е “жрец и воин”.Творчеството на Славейков е сложно и противоречиво, подчинено на уникалната “програма” за приобщаване на българската литература към модерната европейска култура. Понякога то е “художествено неравностойно”, когато търси “идейната” завършеност на творбите. Това, заедно с интереса към националната съдба и порива към хармонична цялостност на битието, го разграничава от бъдещите “модернисти”, но и от Вазов, за когото “националното” е основният, непоклатим критерий, чрез който “отделното” се приобщава към общността (към народа). При Пенчо Славейков, чрез стремежа за субективно изживяване на света, се надхвърля националната рамка на “вазовия патриотизъм” и литературата се насочва към общочовешки нравствени и естетически проблеми, които водят към новите търсения в европейската култура. Така, без да е още “модерен”, Славейков се утвърждава като “баща” на българския модернизъм и дълго време след войните творци, които се разграничават от неговия “индивидуализъм” и “етична самота”, го уважават като “вожд” на кръга “Мисъл” и предтеча на модерното мислене в литературата, като най-ярката творческа личност в края на миналия век. В този смисъл Светозар Игов е прав, че поезията на Пенчо Славейков не е само “сбор от творби” (добри-лоши), а “мегатекст” на прехода от възрожденски етноцентризъм към модерен антропоцентризъм, нов етап в развитието на българската съвременна литература.
петък, 16 октомври 2009 г.
четвъртък, 15 октомври 2009 г.
“ДЯДО ГОРИО”-БАЛЗАК
Анализ
Първият роман от поредицата “Човешка комедия” на Балзак е “Дядо Горио”. Той разкрива два свята – живота в пансиона на бедните хора и живота във висшето общество, който е напоен с лицемерие, сребролюбие и други пороци, обезличаващи човешката душа.
Един от главните образи в романа е дядо Горио, който е опиянен от необхватна обич към дъщерите си. Друг движещ образ е Йожен Растиняк, който има стремеж към аристокрацията. Той е още в началото на житейския си път и пробва всеки един начин за постигането на успех. Третият персонаж е Вотрен – каторжник.
В романа авторът разкрива това, което интересува най-много френското общество, а именно парите и властта. Показва, как под влиянието на тези фактори страда съвестта, приятелите, семейството. Балзак разкрива чрез героите си различни нравствени качества характерни за времето.Господарката на пансиона е скъперница и преценява хората по парите. Дядо Горио обича неописуемо дъщерите си и задоволява всяка тяхна прищявка. Не съзнава, че така ги превръща в егоисти. Той е натрупал богатство и чрез него иска да покаже силните си чувства към Делфин и Анастази. Но те не са така всеотдайни като него, те го уважават когато им дава пари. Когато вече е беден не му помагат, както той е направил за тях, а се срамуват от него.Личи опустошаващото влияние на парите, които могат да обезличат всяка една душевност На смъртния си одър Дядо Горио разбира истината, разбира заблудата, в която се е намирал цял живот като е мислел, че е бил обичан от дъщерите си. Той умира в пансиона в дълбока бедност и дори децата му не присъстват на погребението . Единствен останал до край с любящия баща е Растиняк. Йожен се стреми точно към това, от което пада дядо Горио. Първоначално Йожен иска да пробие в обществото чрез труд, но разбира, че може да постигне нещо само ако го завоюва. Предстои му да разбере покварата на света и да открие основата за успех в алчността и парите, но не и в честността. Вотрен е извън закона и от много време е разбрал това, което дядо Горио чак пред смъртта си. Вотрен и Растиняк разговарят много. Каторжникът разяснява на Йожен как се стига във висшето общество : “трябва да връхлетиш като снаряд или да се промъкнеш като чума”….
Балзак разработва много персонажи, за да покаже обществото от всяка страна. Целта му е читателят да извлече за себе си нравствени поучения. Творбата завършва с думите на Растиняк : “А сега ще видим : аз или ти!” – думи на млад и амбициозен човек, който няма да се спре пред нищо.
Първият роман от поредицата “Човешка комедия” на Балзак е “Дядо Горио”. Той разкрива два свята – живота в пансиона на бедните хора и живота във висшето общество, който е напоен с лицемерие, сребролюбие и други пороци, обезличаващи човешката душа.
Един от главните образи в романа е дядо Горио, който е опиянен от необхватна обич към дъщерите си. Друг движещ образ е Йожен Растиняк, който има стремеж към аристокрацията. Той е още в началото на житейския си път и пробва всеки един начин за постигането на успех. Третият персонаж е Вотрен – каторжник.
В романа авторът разкрива това, което интересува най-много френското общество, а именно парите и властта. Показва, как под влиянието на тези фактори страда съвестта, приятелите, семейството. Балзак разкрива чрез героите си различни нравствени качества характерни за времето.Господарката на пансиона е скъперница и преценява хората по парите. Дядо Горио обича неописуемо дъщерите си и задоволява всяка тяхна прищявка. Не съзнава, че така ги превръща в егоисти. Той е натрупал богатство и чрез него иска да покаже силните си чувства към Делфин и Анастази. Но те не са така всеотдайни като него, те го уважават когато им дава пари. Когато вече е беден не му помагат, както той е направил за тях, а се срамуват от него.Личи опустошаващото влияние на парите, които могат да обезличат всяка една душевност На смъртния си одър Дядо Горио разбира истината, разбира заблудата, в която се е намирал цял живот като е мислел, че е бил обичан от дъщерите си. Той умира в пансиона в дълбока бедност и дори децата му не присъстват на погребението . Единствен останал до край с любящия баща е Растиняк. Йожен се стреми точно към това, от което пада дядо Горио. Първоначално Йожен иска да пробие в обществото чрез труд, но разбира, че може да постигне нещо само ако го завоюва. Предстои му да разбере покварата на света и да открие основата за успех в алчността и парите, но не и в честността. Вотрен е извън закона и от много време е разбрал това, което дядо Горио чак пред смъртта си. Вотрен и Растиняк разговарят много. Каторжникът разяснява на Йожен как се стига във висшето общество : “трябва да връхлетиш като снаряд или да се промъкнеш като чума”….
Балзак разработва много персонажи, за да покаже обществото от всяка страна. Целта му е читателят да извлече за себе си нравствени поучения. Творбата завършва с думите на Растиняк : “А сега ще видим : аз или ти!” – думи на млад и амбициозен човек, който няма да се спре пред нищо.
Икономика и управление на туризма
Туризмът има съществено значение за икономиката на страната. Нещо повече, България се счита за привлекателна, със съществени ресурси за развитието на туризма страна.
Освен природните дадености, за развитие на туризма у нас, влияние оказват и следните фактори: нашата страна се утвърди като зона на стабилност в Югоизточна Европа, гарантираща безопасност и комфорт на своите гости. Разликата в цените на услугите, предлагани в България, в сравнение с цените в местата с постоянно живеещи туристи, е твърде благоприятна.
Основните фактори, обуславящи развитието на българския туризъм са:
- живописна и разнообразна природа;
- близост до основните пазари;
- безопасност;
- климат, благоприятен за здравето;
- богатото културно –историческо наследство;
- съхранени традиции, обичаи и фолклор;
- гостоприемно население.
Счита се, че в страната има добри условия за развитие на многообразни видове туризъм, като обаче съществуват и големи проблеми при развитието на отделни видове туризъм. Ето защо, изследването на отделните фактори за развитието на туризма са съществена предпоставка за повишаване ролята на туризма в общото икономическо развитие у нас.
Факторните дадености, които оказват влияние върху туризма се делят на три категории:
Природни ресурси - климат, море, релеф, флора и фауна. Стойността на тези ресурси зависи от техните характеристики и достъпност, без които те остават потенциални ресурси. Със средствата за достъпи организация на мястото, за експлоатацията им за туристически цели, природните ресурси се превръщат в икономически, тъй като задоволяват съществуващото търсене в туризма. Експлоатацията им обаче не трябва да води до тяхното увреждане или унищожаване. Следователно, необходимо е да се взимат ефективни мерки за опазването на екологичното равновесие и да се създават ограничения при експлоатацията им.
Човешки ресурси – заетост и квалификация. Ролята на труда в туризма е важна, поради естеството му на сектор в услугите, изискващ голяма работна сила. Следователно, сравнителното предимство на туристическите фирми е в техните трудови ресурси и нивото на квалификация на работната им сила. Прагът на толерантност към чужденците може да се определи като максималният брой чуждестранни посетители, които биха били приети от местното население. Съществуват и няколко фактора, определящи прага на толерантност: приликите и разликите между двете групи (културни, езикови, социални, етнически и религиозни); продължителност на престоя; къде са настанени туристите (изолирано или интегрирано); поведението на посетителите и зачитането на местните и нравствени стойности и т.н.
Капиталови и инфраструктурни ресурси – туризмът е капиталоемък отрасъл и капиталовите ресурси са изключително важни за него. Туризмът се нуждае от развита инфра и макроструктура, средства за транспорт и настаняване, регионално и местно развитие.
Технологичен напредък и иновации - техническите нововъведения в туризма засягат предимно инфраструктурата, информацията и промоциите, развитието на нови продукти и маркетинга. Туристическата инфраструктура използва все повече нови технологии, особено в настаняването, услугите в хотела и резервациите. Иновациите могат да снижат себестойността (нови материали, енергийни икономии, електронно предаване на данни, нов тип управление, методи за резервации и заплащане), но също така, създават нови туристически продукти (центрове за развлечения, ваканционни комплекси, аква паркове и други).
Цените са също важен мотивиращ фактор. Ниските цени на туристическите продукти в определени страни са обяснение за успеха им при привличането на туристи от страни, които по-принцип имат по-висок стандарт. Разликата в туристическите цени в различните държави се дължи на различните нива на заплатите. Туризмът е свързан с човешки труд и разходите за заплати съставляват голям дял от цените на готовите продукти.
Тенденциите в себестойността на транспорта влияят на себестойността на туристическите продукти. Транспортната себестойност зависи от различни елементи, най-вече технологични (адаптиране на начините за превоз към нуждите на международния туризъм), структурата на транспортните компании, цените на горивата и правителствената политика. В частност определени политически решения са насочени към намаляване на себестойността на транспорта за международния туризъм.
Себестойността на настаняването оказва директно влияние върху туристическите придвижвания, особено в периоди на икономическа криза и високи енергийни разходи
Личните фактори са индивидуалните вкусове и предпочитания, които влияят на туристическото търсене. Тези фактори са много и производителите на туристически услуги трябва да изучават вкусовете и предпочитанията на емисионните пазари най-вече чрез провеждане на маркетингови проучвания. Тук се включват и личните мотиви на туристите.
Туристическата дейност, като всеки бранш в националната икономика е свързана със законова регламентация и нормативни документи. Основните нормативните документи, които регламентират отчетността в българските туристически предприятия са:
- Закон за ДДС /ЗДДС/;
- Закон за счетоводството /ЗС/;
- Закон за туризма /ЗТ/;
- Правилник за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/;
- Национални и международни счетоводни стандарти /НСС, МСС/;
- Редица Наредби, подзаконови нормативни документи, тарифи и пр.;
Туристически дейности, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗТ са:
1. туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
2. хотелиерството и ресторантьорството;
3. предоставянето на допълнителни туристически услуги.
Туристически обекти са:
1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;
4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност;
5. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечение и атракции, както и редица други, посочени в чл. 3, ал. 3 от ЗТ.
В съответствие със Закона за туризма следва да се поясни, че туристическата дейност в обектите на туризма може да извършва само лице по определен ред, и то в категоризирани обекти.
В съответствие със ЗТ, “Турист е всяко лице, потребяващо основна и/или допълнителна услуга”. Това е кратко и точно определение от гледна точка на потребителите (туристите) и потреблението на стоки и услуги. Към него обаче следва да се имат предвид утвърдената от съответната туристическа методология структура на туристическите пътувания в света (1978 г.) и определенията, дадени за понятието “турист” от Римската конференция по въпросите на международния туризъм (организирана от ООН през 1960 г.) и Хагската декларация по туризма (10-14 април 1989 г.). А това определение е “Международен турист е всяко лице, което в продължение на 24 и повече часа се намира временно в друга страна и живее извън постоянното си местожителство”. Това понятие се приема и от департамент “туризъм” към Съвета на Европейската общност (създаден като самостоятелен департамент през 1993 г.).
В закона, за хотелиерството се определя като дейност за предоставяне на услуга в категоризиран обект, а лицата, които извършват тази дейност, са определени като хотелиери. Световната туристическа организация също участва в опитите да се дефинира хотелиерството като най-разпространен вид. Основните характеристики на заведението, което може да се нарече хотел, според Световната туристическа организация са следните:
- да разполага най-малко с 10 стаи;
- да има строга стандартизация на санитарно-хигиенните възли както за гостите, така и за персонала;
- цялата суперструктура (екстериор и интериор) да отговаря на категорията на хотела;
- персоналът да притежава необходимата за конкретното работно място и категория на обекта квалификация, утвърдена от националната туристическа организация;
- всеки хотел да предлага необходимия комфорт, задължителен за дадената му категория;
- всеки хотел да разполага с необходимите съоръжения за безопасност (според разпоредбите в отделната страна);
- всеки хотел да има условия за оказване на първа медицинска помощ като специално оборудване се налага само при определени случаи.
Туризмът има няколко основни направления от теоретична и практическа гледна точка по отношение на дефиниране на неговите понятия. Тези направления според науката са: организационно, производствено, икономическо, географско и социално. От организационна и управленска гледна точка, ЗТ формулира следното определение на понятието туризъм: “Туризмът е съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участие в културни прояви, форми и други, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт”.
На практика това означава, че в понятието се включва: поне една от преките туристически дейности- настаняване, хранене и транспорт; различните форми на туризъм- културен, природен, селски, балнеоложки и т.н.; дейностите и услугите косвено участващи в туризма- строителство, търговия, селско стопанство, административни и други услуги; национална и регионална инфраструктура. Ето защо туризмът представлява съвкупност от стоки и услуги. Организационно се възприемат от науката също и понятията: индустрия на гостоприемството, туристическа индустрия, туристическа дейност. С това се подчертава приложението на индустриалните методи в туризма.
Законът за туризма възприема понятието туристически продукт “като съвкупност от туристически услуги и стоки, а дейността включва формирането на продажби за организирани пътувания в страната и чужбина и приемане на чужденци, застраховки, резервации, екскурзоводни и други услуги по договор и ваучер и при спазване на законите в страната”.
Продуктът на туроператора се предлага на пазара като организирано цяло, а не като обикновен сбор от отделни услуги. В този смисъл той може да се дефинира и анализира в неговите пет основни характеристики:
• собствени (на туроператора);
услуги под формата на управленски опит (know how) в процеса планиране, организация и провеждане на туристическото пътуване;
• интегриран пакет от чужди услуги от първичното и вторичното туристическо предлагане;
• обща цена, която се формира върху основата на очакваните потребителски нужди и фиктивния (разчетен) брой участници в пътуването;
• поет от туроператора риск (инвестиционен, финансов и свързан с промяната на разходите);
• компетенции и възможности на туроператора за решаване на всички проблеми, които възникват в процеса на организиране и провеждане на туристическото пътуване.
Основните задачи на туроператора се определят и систематизират съобразно специфичните му функции в зависимост от неговия вид (голям, среден или малък), профила на дейност (за организиране на рекреативни, делови, познавателни, лечебни и др. видове туристически пътувания), от използвания вид транспорт при пътуването, дестинацията и т.н. Повечето от задачите на туроператора, обаче, имат универсален характер, което дава възможност те да бъдат групирани в следните основни групи:
• по снабдяването, респ. доставката на необходимите материали и услуги за организирането на туристическото пътуване;
• по “производството” на собствения продукт;
• по реализацията (пласмента, продажбата) на продукта;
• по подпомагане потреблението на продукта, т.е. по провеждането на туристическото пътуване.
Държавната политика в туризма би следвало да се разбира като общонационална държавна философия за състоянието и развитието на туризма в Република България, като философия за краткотрайни, средносрочни и дългосрочни планове, стратегии и концепции за развитието на туризма като приоритетен отрасъл на нашата икономика. В ЗТ, са определени функциите, правата и отговорностите на изпълнителната власт- Министерството на икономиката и органите на местното самоуправление и местната администрация от една страна, и от друга- националните, местните, регионалните, браншовите и продуктовите туристически сдружения като неправителствени организации.
Следва да се посочи, че министърът на икономиката е основен двигател и ресор на провежданата държавна политика в туризма. Неговите отговорности включват: разработване на стратегии и краткосрочни програми, издаване на лицензии за туристическа дейност, категоризиране на туристическите обекти.
Според ЗТ, туризмът у нас може да бъде два основни вида- морски и планински.
Вече бе споменато, че туризмът е отрасъл, върху чието развитие оказват влияние множество фактори -природните условия, стопанското развитие, политическата обстановка, етно-културният облик на населението, географското положение, богатото историческо и културно наследство, държавната политика в областта на туризма и законодателството, рекламната дейност, наличие на квалифицирани кадри и др. Всички тези фактори могат да се обединят в две групи - природни и обществени /антропогенни/ фактори. Самостоятелно въздействащ фактор е географското положение на страната. България се намира на кръстопът между Европа и Азия, което има голямо значение за развитието й.
Конкретно за развитието на планинския туризъм, факторите, които оказват влияние са:
Средствата за подслон на туристите, които в повечето случаи са ресурси, разположени в планински места.
Инженерната инфраструктура, свързана с осветление, отопление, телефонизация, пътна мрежа, водоснабдяване и пр. Без тях е невъзможно нормалното усвояване на специфичния продукт на планинския туризъм.
Производствената инфраструктура, която е насочена към практикуването на дейности и производство на характерни услуги с автентична тематика: бране на горски плодове, езда, алпинизъм и др.
Туристическата инфраструктура на планинския туризъм следва да отговаря на две основни изисквания:
Да създава нормални условия за пребиваването на туристите;
В минимална степен да нарушава екологически съобразната природна среда
Важен фактор за развитието на туризма е изградеността и състоянието на транспортната инфраструктура в България. Страната разполага с добра инфраструктура /летища, автомагистрали, ж.п. линии, пристанища и др. /, която обаче по качество отстъпва на европейските стандарти. Това влияе неблагоприятно върху разрастването на индивидуалния и автомобилен туризъм.
Основен проблем, свързан с планинския туризъм е мащабното строителство ,което се предприе в България през последните няколко години. В резултат на редица процеси- връщане на земята на реалните им собственици, продажба или приватизация на някои туристически обекти и пр в районите на Банско, Боровец, Пампорово и други се изградиха огромни туристическо - рекреационни центрове. От една страна, тези центрове осигуряват заетост на местното население, от друга страна, обаче се отчита застрояване, което нарушава или има опасност да наруши природното равновесие в региона, поражда екологични проблеми, свързани с канализация, отпадъчни води и пр. Счита се, че в средносрочен план, това застрояване ще се отрази по –скоро неблагоприятно на развитието на туризма в региона, още повече, трябва да се има предвид, че в част от силно застроените региони снежната покривка не се задържа продължително време, което налага поддържането на пистите с изкуствен сняг, което пък от своя страна е още един съществен екологичен проблем.
Доброто развитие на морския туризъм е обусловено от изграждането на супер- и инфраструктурата, на практика, тези фактори имат изключително значение за “атрактивността” на този туристически продукт.
При морския туризъм, туристическото обслужване включва:
- посрещане и настаняване в дадената база;
- разнообразни аниматорски услуги;
- предлагане на специфични услуги - като риболов, разходки с морски съдове;
- изготвяне на програми за рекреация на морския бряг и пр.
Факторите, които оказват влияние върху развитието на морския туризъм включват наличие на плажове, температурата на морската вода, туристическото усвояване на кройбрежието и пр.
Редица изследвания показват, че въпреки наличието на адекватни фактори за развитието на двата основни вида туризъм – морски и планински, в България все още се забавя реализирането на достатъчно мащабна за неговия потенциал национална, регионална и местна политика за организация, развитие и управление на ефективен туризъм, която да утвърди страната сред редиците на високо развитите туристически държави с подобаващо място на международния туристически пазар. България участва с под 1 на сто в европейския туристически пазар. Влошени са позициите на страната на руския и украинския пазар, а действащият визов режим с тези страни се явява допълнително препятствие. Все още не могат да се възстановят позициите на пазарите на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и др. страни от Централна и Източна Европа и броят на туристите от тези страни е незадоволителен. Прекалено дълго се забавят действията на държавата относно диверсификацията на туристическия продукт. За сега се разчита главно на морския туризъм, който формира около 70 – 75 на сто от приходите и в значително по-малка степен на зимния планински туризъм. В начален етап на развитие са другите видове туризъм като културно-историческият, религиозният, екологичният, селският, приключенският, балнеоложкият и конгресният туризъм, за които страната разполага с огромен потенциал. Все още ключов проблем за отрасъла е качеството и разнообразието на туристическите услуги, което е следствие на редица неблагоприятно действащи фактори – качеството на човешкия ресурс, инфраструктурните проблеми, комуникациите, качеството и обработката на хранителните продукти, недостатъчната хигиена и високите равнища на шум от атракционните заведения. Високо остава равнището на рисковете за чуждестранните и българските граждани, свързани с тяхната безопасност и сигурност по нашите туристически дестинации и комплекси. Сериозен повод за загриженост е все по-задълбочаващият се проблем с обучението и квалификацията на кадрите, ангажирани в туризма, които не могат да посрещнат непрекъснатото изменение на съществуващите и появата на нови потребности и изисквания в резултат на динамичните промени в европейски и световен мащаб. Все по-голяма е пропастта в придобитите в образователната система умения на работната сила и нуждите на икономиката, особено в областта на високите и информационните технологии в туризма. Една от основните причини за спъване развитието не само на морския и на зимния, но и на другите видове туризъм е лошото качество на инфраструктурата в страната. Националната, регионалната и местната инфраструктура, и по – конкретно пътищата за развитието на селищата и регионите на културно-историческия, селския и екологичния туризъм, не отговаря на съвременните изисквания на туристите. Липсата на целенасочена държавна политика за привличане на български и чуждестранни инвестиции създаде хаос в концесионирането и застрояването на туристическите зони. Незаконното и незавършеното в срок строителство са допълнителна пречка за развитието на отрасъла. Държавата няма политика за ориентиране и насочване на инвестициите към важните за страната региони, селища и курорти.
България в значителна степен залага на физическите ресурси като първоизточник за формиране и развитие на туристическия сектор. Сравнението в това отношение с някои от основните конкуренти показва следното: от гледна точка на отдалечеността от основните туристически пазари на Западна Европа България е на почти еднакво разстояние в сравнение с основните конкуренти – Гърция и Турция, и по-отдалечена от Хърватска и Словения. От друга страна, Гърция и Турция са по-леснодостъпни по море, което благоприятства развитието на яхтения туризъм в тях. България разполага с 380 км пясъчна ивица на Черноморския бряг. На места ширината на плажовете достига 100 м. Пясъкът е ситен и фината му структура е предимство в сравнение с качеството на плажовете в другите страни в района. Характерът на крайбрежната ивица на България създава благоприятни условия за изграждане на яхтени пристанища.
От друга страна, експанзията на човешките дейности в края на XX век поражда сериозни отрицателни въздействия върху околната среда. Започват да се търсят методи за преодоляване на негативните последици. Така се поставя началото на идеята за устойчивостта. Туризмът, като част от световната икономика, не прави изключение. Неговото масово развитие в последните години поражда редица негативни последствия като:
- свръх концентрация на туристическа дейност по места, която изтощава туристическите ресурси, унищожава културното наследство на местното население и нарушава екологичното равновесие;
- намаляване на икономическия ефект от туризма за отделни дестинации поради развитие на стандартни, нискокачествени, сезонни и евтини форми на ваканционен туристически продукт;
- поява на отрицателен социално-културен ефект върху ценностната система, бита и култура на населението в районите, приемащи туристите;
- възникване на отрицателно отношение в самите туристи към стандартизираните туристически продукти за масово “потребление”, в които се превръщат редица ваканционни туристически комплекси.
Ето защо, препоръки към развитието на туризма у нас са: подобряване на пътната и туристическата инфраструктура, съчетание на морския и културния туризъм, разработване на богати, анимационни и други туристически програми, създаване на мащабни интерактивни PR програми, корелация между работата на частния сектор и общинските власти и пр. Счита се, че по този начин, страната ще подобри имиджа си като дестинация, способна да задоволи нарасналите изисквания на съвременния потребител.
Освен природните дадености, за развитие на туризма у нас, влияние оказват и следните фактори: нашата страна се утвърди като зона на стабилност в Югоизточна Европа, гарантираща безопасност и комфорт на своите гости. Разликата в цените на услугите, предлагани в България, в сравнение с цените в местата с постоянно живеещи туристи, е твърде благоприятна.
Основните фактори, обуславящи развитието на българския туризъм са:
- живописна и разнообразна природа;
- близост до основните пазари;
- безопасност;
- климат, благоприятен за здравето;
- богатото културно –историческо наследство;
- съхранени традиции, обичаи и фолклор;
- гостоприемно население.
Счита се, че в страната има добри условия за развитие на многообразни видове туризъм, като обаче съществуват и големи проблеми при развитието на отделни видове туризъм. Ето защо, изследването на отделните фактори за развитието на туризма са съществена предпоставка за повишаване ролята на туризма в общото икономическо развитие у нас.
Факторните дадености, които оказват влияние върху туризма се делят на три категории:
Природни ресурси - климат, море, релеф, флора и фауна. Стойността на тези ресурси зависи от техните характеристики и достъпност, без които те остават потенциални ресурси. Със средствата за достъпи организация на мястото, за експлоатацията им за туристически цели, природните ресурси се превръщат в икономически, тъй като задоволяват съществуващото търсене в туризма. Експлоатацията им обаче не трябва да води до тяхното увреждане или унищожаване. Следователно, необходимо е да се взимат ефективни мерки за опазването на екологичното равновесие и да се създават ограничения при експлоатацията им.
Човешки ресурси – заетост и квалификация. Ролята на труда в туризма е важна, поради естеството му на сектор в услугите, изискващ голяма работна сила. Следователно, сравнителното предимство на туристическите фирми е в техните трудови ресурси и нивото на квалификация на работната им сила. Прагът на толерантност към чужденците може да се определи като максималният брой чуждестранни посетители, които биха били приети от местното население. Съществуват и няколко фактора, определящи прага на толерантност: приликите и разликите между двете групи (културни, езикови, социални, етнически и религиозни); продължителност на престоя; къде са настанени туристите (изолирано или интегрирано); поведението на посетителите и зачитането на местните и нравствени стойности и т.н.
Капиталови и инфраструктурни ресурси – туризмът е капиталоемък отрасъл и капиталовите ресурси са изключително важни за него. Туризмът се нуждае от развита инфра и макроструктура, средства за транспорт и настаняване, регионално и местно развитие.
Технологичен напредък и иновации - техническите нововъведения в туризма засягат предимно инфраструктурата, информацията и промоциите, развитието на нови продукти и маркетинга. Туристическата инфраструктура използва все повече нови технологии, особено в настаняването, услугите в хотела и резервациите. Иновациите могат да снижат себестойността (нови материали, енергийни икономии, електронно предаване на данни, нов тип управление, методи за резервации и заплащане), но също така, създават нови туристически продукти (центрове за развлечения, ваканционни комплекси, аква паркове и други).
Цените са също важен мотивиращ фактор. Ниските цени на туристическите продукти в определени страни са обяснение за успеха им при привличането на туристи от страни, които по-принцип имат по-висок стандарт. Разликата в туристическите цени в различните държави се дължи на различните нива на заплатите. Туризмът е свързан с човешки труд и разходите за заплати съставляват голям дял от цените на готовите продукти.
Тенденциите в себестойността на транспорта влияят на себестойността на туристическите продукти. Транспортната себестойност зависи от различни елементи, най-вече технологични (адаптиране на начините за превоз към нуждите на международния туризъм), структурата на транспортните компании, цените на горивата и правителствената политика. В частност определени политически решения са насочени към намаляване на себестойността на транспорта за международния туризъм.
Себестойността на настаняването оказва директно влияние върху туристическите придвижвания, особено в периоди на икономическа криза и високи енергийни разходи
Личните фактори са индивидуалните вкусове и предпочитания, които влияят на туристическото търсене. Тези фактори са много и производителите на туристически услуги трябва да изучават вкусовете и предпочитанията на емисионните пазари най-вече чрез провеждане на маркетингови проучвания. Тук се включват и личните мотиви на туристите.
Туристическата дейност, като всеки бранш в националната икономика е свързана със законова регламентация и нормативни документи. Основните нормативните документи, които регламентират отчетността в българските туристически предприятия са:
- Закон за ДДС /ЗДДС/;
- Закон за счетоводството /ЗС/;
- Закон за туризма /ЗТ/;
- Правилник за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/;
- Национални и международни счетоводни стандарти /НСС, МСС/;
- Редица Наредби, подзаконови нормативни документи, тарифи и пр.;
Туристически дейности, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗТ са:
1. туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
2. хотелиерството и ресторантьорството;
3. предоставянето на допълнителни туристически услуги.
Туристически обекти са:
1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;
4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност;
5. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечение и атракции, както и редица други, посочени в чл. 3, ал. 3 от ЗТ.
В съответствие със Закона за туризма следва да се поясни, че туристическата дейност в обектите на туризма може да извършва само лице по определен ред, и то в категоризирани обекти.
В съответствие със ЗТ, “Турист е всяко лице, потребяващо основна и/или допълнителна услуга”. Това е кратко и точно определение от гледна точка на потребителите (туристите) и потреблението на стоки и услуги. Към него обаче следва да се имат предвид утвърдената от съответната туристическа методология структура на туристическите пътувания в света (1978 г.) и определенията, дадени за понятието “турист” от Римската конференция по въпросите на международния туризъм (организирана от ООН през 1960 г.) и Хагската декларация по туризма (10-14 април 1989 г.). А това определение е “Международен турист е всяко лице, което в продължение на 24 и повече часа се намира временно в друга страна и живее извън постоянното си местожителство”. Това понятие се приема и от департамент “туризъм” към Съвета на Европейската общност (създаден като самостоятелен департамент през 1993 г.).
В закона, за хотелиерството се определя като дейност за предоставяне на услуга в категоризиран обект, а лицата, които извършват тази дейност, са определени като хотелиери. Световната туристическа организация също участва в опитите да се дефинира хотелиерството като най-разпространен вид. Основните характеристики на заведението, което може да се нарече хотел, според Световната туристическа организация са следните:
- да разполага най-малко с 10 стаи;
- да има строга стандартизация на санитарно-хигиенните възли както за гостите, така и за персонала;
- цялата суперструктура (екстериор и интериор) да отговаря на категорията на хотела;
- персоналът да притежава необходимата за конкретното работно място и категория на обекта квалификация, утвърдена от националната туристическа организация;
- всеки хотел да предлага необходимия комфорт, задължителен за дадената му категория;
- всеки хотел да разполага с необходимите съоръжения за безопасност (според разпоредбите в отделната страна);
- всеки хотел да има условия за оказване на първа медицинска помощ като специално оборудване се налага само при определени случаи.
Туризмът има няколко основни направления от теоретична и практическа гледна точка по отношение на дефиниране на неговите понятия. Тези направления според науката са: организационно, производствено, икономическо, географско и социално. От организационна и управленска гледна точка, ЗТ формулира следното определение на понятието туризъм: “Туризмът е съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участие в културни прояви, форми и други, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт”.
На практика това означава, че в понятието се включва: поне една от преките туристически дейности- настаняване, хранене и транспорт; различните форми на туризъм- културен, природен, селски, балнеоложки и т.н.; дейностите и услугите косвено участващи в туризма- строителство, търговия, селско стопанство, административни и други услуги; национална и регионална инфраструктура. Ето защо туризмът представлява съвкупност от стоки и услуги. Организационно се възприемат от науката също и понятията: индустрия на гостоприемството, туристическа индустрия, туристическа дейност. С това се подчертава приложението на индустриалните методи в туризма.
Законът за туризма възприема понятието туристически продукт “като съвкупност от туристически услуги и стоки, а дейността включва формирането на продажби за организирани пътувания в страната и чужбина и приемане на чужденци, застраховки, резервации, екскурзоводни и други услуги по договор и ваучер и при спазване на законите в страната”.
Продуктът на туроператора се предлага на пазара като организирано цяло, а не като обикновен сбор от отделни услуги. В този смисъл той може да се дефинира и анализира в неговите пет основни характеристики:
• собствени (на туроператора);
услуги под формата на управленски опит (know how) в процеса планиране, организация и провеждане на туристическото пътуване;
• интегриран пакет от чужди услуги от първичното и вторичното туристическо предлагане;
• обща цена, която се формира върху основата на очакваните потребителски нужди и фиктивния (разчетен) брой участници в пътуването;
• поет от туроператора риск (инвестиционен, финансов и свързан с промяната на разходите);
• компетенции и възможности на туроператора за решаване на всички проблеми, които възникват в процеса на организиране и провеждане на туристическото пътуване.
Основните задачи на туроператора се определят и систематизират съобразно специфичните му функции в зависимост от неговия вид (голям, среден или малък), профила на дейност (за организиране на рекреативни, делови, познавателни, лечебни и др. видове туристически пътувания), от използвания вид транспорт при пътуването, дестинацията и т.н. Повечето от задачите на туроператора, обаче, имат универсален характер, което дава възможност те да бъдат групирани в следните основни групи:
• по снабдяването, респ. доставката на необходимите материали и услуги за организирането на туристическото пътуване;
• по “производството” на собствения продукт;
• по реализацията (пласмента, продажбата) на продукта;
• по подпомагане потреблението на продукта, т.е. по провеждането на туристическото пътуване.
Държавната политика в туризма би следвало да се разбира като общонационална държавна философия за състоянието и развитието на туризма в Република България, като философия за краткотрайни, средносрочни и дългосрочни планове, стратегии и концепции за развитието на туризма като приоритетен отрасъл на нашата икономика. В ЗТ, са определени функциите, правата и отговорностите на изпълнителната власт- Министерството на икономиката и органите на местното самоуправление и местната администрация от една страна, и от друга- националните, местните, регионалните, браншовите и продуктовите туристически сдружения като неправителствени организации.
Следва да се посочи, че министърът на икономиката е основен двигател и ресор на провежданата държавна политика в туризма. Неговите отговорности включват: разработване на стратегии и краткосрочни програми, издаване на лицензии за туристическа дейност, категоризиране на туристическите обекти.
Според ЗТ, туризмът у нас може да бъде два основни вида- морски и планински.
Вече бе споменато, че туризмът е отрасъл, върху чието развитие оказват влияние множество фактори -природните условия, стопанското развитие, политическата обстановка, етно-културният облик на населението, географското положение, богатото историческо и културно наследство, държавната политика в областта на туризма и законодателството, рекламната дейност, наличие на квалифицирани кадри и др. Всички тези фактори могат да се обединят в две групи - природни и обществени /антропогенни/ фактори. Самостоятелно въздействащ фактор е географското положение на страната. България се намира на кръстопът между Европа и Азия, което има голямо значение за развитието й.
Конкретно за развитието на планинския туризъм, факторите, които оказват влияние са:
Средствата за подслон на туристите, които в повечето случаи са ресурси, разположени в планински места.
Инженерната инфраструктура, свързана с осветление, отопление, телефонизация, пътна мрежа, водоснабдяване и пр. Без тях е невъзможно нормалното усвояване на специфичния продукт на планинския туризъм.
Производствената инфраструктура, която е насочена към практикуването на дейности и производство на характерни услуги с автентична тематика: бране на горски плодове, езда, алпинизъм и др.
Туристическата инфраструктура на планинския туризъм следва да отговаря на две основни изисквания:
Да създава нормални условия за пребиваването на туристите;
В минимална степен да нарушава екологически съобразната природна среда
Важен фактор за развитието на туризма е изградеността и състоянието на транспортната инфраструктура в България. Страната разполага с добра инфраструктура /летища, автомагистрали, ж.п. линии, пристанища и др. /, която обаче по качество отстъпва на европейските стандарти. Това влияе неблагоприятно върху разрастването на индивидуалния и автомобилен туризъм.
Основен проблем, свързан с планинския туризъм е мащабното строителство ,което се предприе в България през последните няколко години. В резултат на редица процеси- връщане на земята на реалните им собственици, продажба или приватизация на някои туристически обекти и пр в районите на Банско, Боровец, Пампорово и други се изградиха огромни туристическо - рекреационни центрове. От една страна, тези центрове осигуряват заетост на местното население, от друга страна, обаче се отчита застрояване, което нарушава или има опасност да наруши природното равновесие в региона, поражда екологични проблеми, свързани с канализация, отпадъчни води и пр. Счита се, че в средносрочен план, това застрояване ще се отрази по –скоро неблагоприятно на развитието на туризма в региона, още повече, трябва да се има предвид, че в част от силно застроените региони снежната покривка не се задържа продължително време, което налага поддържането на пистите с изкуствен сняг, което пък от своя страна е още един съществен екологичен проблем.
Доброто развитие на морския туризъм е обусловено от изграждането на супер- и инфраструктурата, на практика, тези фактори имат изключително значение за “атрактивността” на този туристически продукт.
При морския туризъм, туристическото обслужване включва:
- посрещане и настаняване в дадената база;
- разнообразни аниматорски услуги;
- предлагане на специфични услуги - като риболов, разходки с морски съдове;
- изготвяне на програми за рекреация на морския бряг и пр.
Факторите, които оказват влияние върху развитието на морския туризъм включват наличие на плажове, температурата на морската вода, туристическото усвояване на кройбрежието и пр.
Редица изследвания показват, че въпреки наличието на адекватни фактори за развитието на двата основни вида туризъм – морски и планински, в България все още се забавя реализирането на достатъчно мащабна за неговия потенциал национална, регионална и местна политика за организация, развитие и управление на ефективен туризъм, която да утвърди страната сред редиците на високо развитите туристически държави с подобаващо място на международния туристически пазар. България участва с под 1 на сто в европейския туристически пазар. Влошени са позициите на страната на руския и украинския пазар, а действащият визов режим с тези страни се явява допълнително препятствие. Все още не могат да се възстановят позициите на пазарите на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и др. страни от Централна и Източна Европа и броят на туристите от тези страни е незадоволителен. Прекалено дълго се забавят действията на държавата относно диверсификацията на туристическия продукт. За сега се разчита главно на морския туризъм, който формира около 70 – 75 на сто от приходите и в значително по-малка степен на зимния планински туризъм. В начален етап на развитие са другите видове туризъм като културно-историческият, религиозният, екологичният, селският, приключенският, балнеоложкият и конгресният туризъм, за които страната разполага с огромен потенциал. Все още ключов проблем за отрасъла е качеството и разнообразието на туристическите услуги, което е следствие на редица неблагоприятно действащи фактори – качеството на човешкия ресурс, инфраструктурните проблеми, комуникациите, качеството и обработката на хранителните продукти, недостатъчната хигиена и високите равнища на шум от атракционните заведения. Високо остава равнището на рисковете за чуждестранните и българските граждани, свързани с тяхната безопасност и сигурност по нашите туристически дестинации и комплекси. Сериозен повод за загриженост е все по-задълбочаващият се проблем с обучението и квалификацията на кадрите, ангажирани в туризма, които не могат да посрещнат непрекъснатото изменение на съществуващите и появата на нови потребности и изисквания в резултат на динамичните промени в европейски и световен мащаб. Все по-голяма е пропастта в придобитите в образователната система умения на работната сила и нуждите на икономиката, особено в областта на високите и информационните технологии в туризма. Една от основните причини за спъване развитието не само на морския и на зимния, но и на другите видове туризъм е лошото качество на инфраструктурата в страната. Националната, регионалната и местната инфраструктура, и по – конкретно пътищата за развитието на селищата и регионите на културно-историческия, селския и екологичния туризъм, не отговаря на съвременните изисквания на туристите. Липсата на целенасочена държавна политика за привличане на български и чуждестранни инвестиции създаде хаос в концесионирането и застрояването на туристическите зони. Незаконното и незавършеното в срок строителство са допълнителна пречка за развитието на отрасъла. Държавата няма политика за ориентиране и насочване на инвестициите към важните за страната региони, селища и курорти.
България в значителна степен залага на физическите ресурси като първоизточник за формиране и развитие на туристическия сектор. Сравнението в това отношение с някои от основните конкуренти показва следното: от гледна точка на отдалечеността от основните туристически пазари на Западна Европа България е на почти еднакво разстояние в сравнение с основните конкуренти – Гърция и Турция, и по-отдалечена от Хърватска и Словения. От друга страна, Гърция и Турция са по-леснодостъпни по море, което благоприятства развитието на яхтения туризъм в тях. България разполага с 380 км пясъчна ивица на Черноморския бряг. На места ширината на плажовете достига 100 м. Пясъкът е ситен и фината му структура е предимство в сравнение с качеството на плажовете в другите страни в района. Характерът на крайбрежната ивица на България създава благоприятни условия за изграждане на яхтени пристанища.
От друга страна, експанзията на човешките дейности в края на XX век поражда сериозни отрицателни въздействия върху околната среда. Започват да се търсят методи за преодоляване на негативните последици. Така се поставя началото на идеята за устойчивостта. Туризмът, като част от световната икономика, не прави изключение. Неговото масово развитие в последните години поражда редица негативни последствия като:
- свръх концентрация на туристическа дейност по места, която изтощава туристическите ресурси, унищожава културното наследство на местното население и нарушава екологичното равновесие;
- намаляване на икономическия ефект от туризма за отделни дестинации поради развитие на стандартни, нискокачествени, сезонни и евтини форми на ваканционен туристически продукт;
- поява на отрицателен социално-културен ефект върху ценностната система, бита и култура на населението в районите, приемащи туристите;
- възникване на отрицателно отношение в самите туристи към стандартизираните туристически продукти за масово “потребление”, в които се превръщат редица ваканционни туристически комплекси.
Ето защо, препоръки към развитието на туризма у нас са: подобряване на пътната и туристическата инфраструктура, съчетание на морския и културния туризъм, разработване на богати, анимационни и други туристически програми, създаване на мащабни интерактивни PR програми, корелация между работата на частния сектор и общинските власти и пр. Счита се, че по този начин, страната ще подобри имиджа си като дестинация, способна да задоволи нарасналите изисквания на съвременния потребител.
вторник, 6 октомври 2009 г.
Съвременникът Яворов
Съвременникът Яворов
ЕСЕ по Литература
Пейо Яворов е литературен деец, оставил трайна следа в родната лирика. Индивидуалист по светоглед и емоционална личност по душа той вярва силно в любовта и търси отговорите на живота. И все пак, не би ли се променило светоусещането на подобна личност, ако попадне в днешния свят? Съвременникът Яворов би просъществувал като съвсем различна личност, лишена от романтичните си идеали, търсеща друг начин за изява.
Ако Яворов бе роден в края на 20-ти век, би гледал на света по друг начин. Вместо ,,На нивата” щеше да се вдъхновява не от свои произведения, а от подобни на това на Борис Първанов. ,,На фитнеса” отразява днешното виждане за преуспяване. Докато навремето хората са ,,блъскали” на нивата, за да изкарват прехраната си, то днес доброволното ,,блъскане” е не само хоби, но и начин на живот. И ако Яворов е намирал решението на проблема ,,като няма прокопсия” в низвергването на ,,тази орисия”, то при Борис Първанов отговорът се крие в зобването на някоя помия. Ясно е очертана разлика, че навремето хората не са имали избор и се е налагало да работят на нивата и да се задоволяват с каквото имат, а днес ако не са доволни от постигнатите резултати винаги могат да използват допинг – стимул, какъвто до сега не е имало. И Яворов и Първанов започват назидателно ,,Недей дочаква и зори” и се стремят да насочат хората, читателите към успехи. Навремето успехът е бил в упорития труд, а днес се таи в дебелия врат и широките плещи. Затова с лека насмешка Борис Първанов вместо да прати своя лирически герой на нивата, го праща във фитнеса – мястото, където с пот на чело днес се гради успех и кариера.
Нетърпението за физическа активност и при Яворов и при Първанов наведе мисълта ми на една африканска пословица. Сутрин лъвът се будел с идеята, че трябва да тича, за да намери закуска и да не остане гладен. Газелата пък се събуждала с мисълта, че трябва да бяга, за да не стане жертва. Така че независимо дали си лъв или газела се бъдиш с все същата мисъл и преследваш същата цел. Така е и с паралела между началото и края на най-бурния век в човешката история. Хората се будят в ранни зори с мисълта да станат и да ,,блъскат” под една или друга форма. Не се замислят. Нито как, нито защо, нито кое го налага. Това е единственият начин за успех по техните разбирания. И докато Яворов все пак се стреми да обхване цялостта на света, като осъзнае неговата противоречивост, поместените творби на Борис Първанов и Иван Христов гледат с почуда, насмешка, но и съжаление пътеката, по която човечество е поело.
Макар и посветен на Яворов Иван-Христовия ,,Бдин Х” набляга на физическото, плътското, като по този начин показва как се е изместил фокусът в непрестанните търсения на човека. Докато Яворов търси отвъдната реалност и се стреми да получи просветление, да се докосне до небесното познание, Иван Хрестов представя строго хедонистичните желания на днешния човек. Съвременният човек не се интересува толкова защо е тук, каква е ролятя му, а напротив, гледа да се наслади максимално на и без това краткият си живот. И кой може да го осъди за това? Заобиколени от изкушения хората днес се лъжем, че единственият начен да им устоим е да им се отдадем. Затова и в произведението на Иван Христов присъстват образа на целувката и мотива за приласкаването. А при Яворов е точно обратното. За него пътят към познанието минава през страданието. В своята ,,Нирвана” авторът търси отговори, тръпне ,,пред догадките си здрачни”. Ала въпреки че не достига до познанието, неспокойната му мисъл не се спира, търси го докрая.
Тук освен познанието се появявя и друг важен елемент в художествената литература – любовта. При Яворов тя е идеалистична, мечтана, но и илюзорна и непостижима. И тъй като действителността не отговаря на очакванията, за пламенния Яворов любовта е болка.
Дадена личност е значима благодарение на историческата епоха, в която живее. Такъв е и случая с Яворов. По-добре е да не търсим пролуки и пътяване във времето и пространството. Това не означава да оставим колелото да се върти, а напротив, ние да го въртим...
Проблемът за страданието в поезията на Яворов
Проблемът за страданието в поезията на Яворов
Лит-инт съчинение по Литература
След Ботев, Яворов е вторият бг поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път. Изострената чувствителност, засилена от редицата трагични случки в живота му, задават параметрите на проблематиката, засегната в неговите произведения.
Затова е съвсем естествено именно страданието да бъде основният мотив в Яворовата поезия. Драматичното творческо търсене, неудовлетвореността от ежедневието, обърнатият към сложната човещка душевност поглед определят облика на песимистичната насоченост в произведенията на поета. Поезията на Яворов е израз на вътрешния му глас, крещящ от неистова болка, отчаяние и скръб. Страданието е изобразено в своите многобройни измерения, за да се подчерате неговата разрушителна сила както за душата на поета, така и за човешката личност като цяло.
В стих. Май, Град и На н е обрисувана ежедневната картина на бг селянин. Трудностите за него произлизат от неуморната работа, която той трябва да върши, за да се прехрани и което е по-страшно – несигурността в дори минималното възнаграждение за положените усилия. Издигайки се над битийното ниво, съдържащо проблемите за недоимъка и мизерията, откриваме по-универсалните смисли, заложени в трите творби. Незначителността на човека спрямо природните стихии води до неизбежно чувство на обреченост и безизходица. Светлият лъч надежда „да бъде тъй неделя още” бива изгасен от „пакостника черен”(Град). Безсилният пред по-висшите елементи човек е изоставен дори от Бога – символ на духовна опора и справедливост. Героите от тези стих. се оказват напълно сами срещу негостоприемния свят и неговите многобройни препятствия. И въпреки че „черно зло ги носи”(Град) „кръв застива в сърцето страдно”(На н), и „Все пак злото нвма край”(май), те продължават жалкото си същестуване – „ти се бориш, що да сториш”. Дори в тези привидно социлано-битови произвед. е имплицитно заложена темата за смисъла на човешкия живот. Тези селяни не прекъсват несправедливата борба срещу „тази орисия”, може би защото след толкова несгоди са приели страданието като постоянен спътник в житейския им път, който е там, за да им показва пътя към вечната гибел.
Идеята за безмерната мъка е въплътена и в така х-терния за бг лит мотив за родното. Принудителната раздяла с родината е представена в стих Зат Арм Л.о. Е Беж. Героите от тези творби преживяват фатална екзистенциална криза. Извън границите на своите отечества за тях не съществуват сигурност, уют и милост. Разкъсването на емоционалната връзка м/у тези хора и родните им земи поражда неизлечима болка в техните сърца. Родината е представена не само в географските, но и в духовните си измерения. Този „изгубен рай”(Зат) е средството, чрез което героите могат да се почувстват пълноценни и осветени от лъча на надеждата. Ала неговата липса превръща живота им в безсмислено лутане сред враждедни места, без възможност за постигане на покой и удовлетвореност. Проблемът за страданието в тези произв. е ярко изобразен с помощта на редица инверсирани изрази и описания: „през сълзи накипели”, „горчива скръб сърца ни трови”(зат), „изгнаници клети”, „тънат сърцата им в рани”, „че злоба ги дави в кипежа си бесен”, „и сълзи изстисква на бледни лица”, „че жлъчка препълня сърца угнетени”(АРм), „стон пресипнал, глух”(евреи), „та сираче да заплаче”(л.о.), „а ужаса личи”, „те чакат милост”.(беж).
И все пак цялата тази печал и тъга има своите различни причини и последици в отделните творби. В „З” наи-болезнено се изживява факта, че тези мъже не могат да продължат борбата пред светия олтар на родината си. Драматизмът при тях взема връхна точка при споменаването на предателство, поради което са били заточени. :
„А мойехме....жар!”
Стих „Арм” преповтаря мотивът за пиянствтото, използван в Бот тврочество. Алкохолът отново се явява отдушник за неизлечимите рани. Неспособни нито за миг да се примирят с тежката си съдба, те се надяват да я забравят чрез пиянсвтото. Така се очертава картината на един „храбър народ мъченик”, който обаче няма как да докаже свочта самоотверженост и затова е принуден да пропилее дните си в пиене. Трагизмът произлиза от несъотвествието м/у идеалите на тези арменци и дейсвтителността, която не им позволява да ги осъществят.
В „Е” тъмнината и тишината очертават границите на страданието – вечен спътник на тази „бездомна върволица”. Многократно издадения през вековете стон отеква в безкрая без да достигне до божиите уши. Идеята за безпомощността по пътя към гибелта засилва прекомерната мъка. Изоставени от Бог и изгубени в непрогледната тъма, страдалците крачат към вратите на ада, отдалечавайки се от своя изгубен рай. Участта на евреите е олицетворение на незбежния песимистичен завърщек на всеки човешки живот. Независимо от молитвите и надеждите че „Бог ще чуй от върха!” човевеството няма как да се спаси от адските „пламъци зловещи, лава, кал” които ги чакат на края на трагичния им път.
Символистичното стих. Л.О. предствя безвъзвратно изгубената връзка м/у насилсвено заминалия надалеч и родината му. Така както отбруления лист не може да се върне на дървото, така и сирачето завинаги ще остане без закрилата на родното място. Риторичният въпрос в края на творбата подчертава идеята за самотата и отчуждеността от света, липсата на каквато и да е духовна опора, предизвикваща плач у сирака.
В сюжетното ниво. На „беж” отново е засилена конкретиката, както в Зат., но тук тя представя съвсем отделни чоешки съдби. Всички от тях обаче са обединени от мъченическата си орис, обрекла ги на вечно страдание извън границите на родината. Старецът, майката, момата са само част от многото изгубили своя дом, своя извор на топлина и радост. Двукратното повтотрение на израза „те чакат милост” последвано от многоточие свидетелсва за отчаяните им молби, които няма да бъдат изпълнени. Отново е въведен образът на Бог, който поражда силен негативизъм у лир говорител – „о, господи, проклет бъди!” Това проклятие е израз на дълго натрупваната болка в сърцето на лир говорител, болка, породена от безбройните несправедливости и драматични събития, на които е станал свидетел.
Модернистичните възгледи за самотността на човешката душа и алиенацията на индивида от себе си и останалите са основни теми в стих. „Лед ст”, „Тем”, „нирв” и „може би”. Стремежът към познание, към щастие е само химера в непривеливия и сив свят, където лир. говор. от тези творби не може да намери своето място. Печалните, бездадеждни и болни теменуги са скрити зад ледена стена, заобиколена от безбрежни води, не можейки да видят захождащото слънце. Чрез всички тези символистични образи се изгражда картината на отчяния, сам човек, тръгнал по пътя към себе си, но спиран от редица препятствия. Студът и тъмнината са всеприсъстваши елементи от водовъртежа на надчовешките закони, определящи трагичната човешка съдба. Незадоволената жажда за познание, съмнението, откъснатостта от позитивното начало са причина за дълбока психологическа драма, сломеност и песимизъм. Страданието е белег на незвъзможността на човек да се самоидентифицира и да намери пътя към щастието. Болестта, страхът, безсънието, слепотата – всички те водят единствено към смъртта. Омагьосаният кръг от въпроси без отговори и напрзани очаквания се стеснява все повече, за да се приближи до своя естесвен изход. Така трагичната модернистична личност „чезне в тъмнина” след дългия напразен порив да достигне просветелнието, с което се доказва безпеспективността и обречеността на извисените над материалния свят идеи.
Ала вечният стремеж към щастие на човека го е дарил с още една възможност за осъществяване на мечтите – възможността да обича и да бъде обичан. Съживяващата сила на любовта е изобразена в стих. „П с О” и „Блян”, съдържащи оптимизъм, неприсъщ за разгледаните дотук Яворови творби.
Светът на мечтите се оказва единственото място, където всеки може да е господар на съдбата си и където абсолютната нирвана може да бъде достигната. Слънцето, светлината, цветята, ангелът са символи на божественото начало, носещи смисъла на хармонията, радостта и блаженството. Близостта с любимата ще реализира мечтата на лир говор. аа премине в отвъдното, потънал в спокойстжив и удовлетвореност. В двете стих. не присъсват мотивите за вечното страдание, безнадеждността и задължителния трагичен край. Омайващото вълшебство на любовта е изтрило горчивите сълзи и следите на болката, за да направи път на „заря-невинност всепобедна”. Преодоляването на псилогическата борба се осъществява чрез близостта с „на крехка майска роза пъпка”. Чувството за безпомощност изчезва при споделянето му с любимото същество, а любовта е единствената, която остава да гори докрай в сърцето на преродения за нов живот човек.
Така откриваме, че проблемът се страданието играе главна роля в спектакъла от поезия, чийто режисьор и сценарист е Яворов. То неотменно съпътсва човек през житейския му път, за да му напомня колко жестока може да бъде съдбата. Приспособило се е да се трансформира в различни форми и да се изявява по различни поводи. Но дали наистина е толкова непобедимо? Дали любовта е достатъчно силно оръжие, способно да сломи злото или това е възможно само в света на мечтите? За съжаление не можем да открием сигурен отговор на тези въпроси в поезията на Яворов, но ни остава поне да се надяваме, че трагизмът от света на неговите герои няма да се пренесе в собствения ни живот.
Лит-инт съчинение по Литература
След Ботев, Яворов е вторият бг поет, при когото творчеството е до толкова голяма степен отражение на житейския му път. Изострената чувствителност, засилена от редицата трагични случки в живота му, задават параметрите на проблематиката, засегната в неговите произведения.
Затова е съвсем естествено именно страданието да бъде основният мотив в Яворовата поезия. Драматичното творческо търсене, неудовлетвореността от ежедневието, обърнатият към сложната човещка душевност поглед определят облика на песимистичната насоченост в произведенията на поета. Поезията на Яворов е израз на вътрешния му глас, крещящ от неистова болка, отчаяние и скръб. Страданието е изобразено в своите многобройни измерения, за да се подчерате неговата разрушителна сила както за душата на поета, така и за човешката личност като цяло.
В стих. Май, Град и На н е обрисувана ежедневната картина на бг селянин. Трудностите за него произлизат от неуморната работа, която той трябва да върши, за да се прехрани и което е по-страшно – несигурността в дори минималното възнаграждение за положените усилия. Издигайки се над битийното ниво, съдържащо проблемите за недоимъка и мизерията, откриваме по-универсалните смисли, заложени в трите творби. Незначителността на човека спрямо природните стихии води до неизбежно чувство на обреченост и безизходица. Светлият лъч надежда „да бъде тъй неделя още” бива изгасен от „пакостника черен”(Град). Безсилният пред по-висшите елементи човек е изоставен дори от Бога – символ на духовна опора и справедливост. Героите от тези стих. се оказват напълно сами срещу негостоприемния свят и неговите многобройни препятствия. И въпреки че „черно зло ги носи”(Град) „кръв застива в сърцето страдно”(На н), и „Все пак злото нвма край”(май), те продължават жалкото си същестуване – „ти се бориш, що да сториш”. Дори в тези привидно социлано-битови произвед. е имплицитно заложена темата за смисъла на човешкия живот. Тези селяни не прекъсват несправедливата борба срещу „тази орисия”, може би защото след толкова несгоди са приели страданието като постоянен спътник в житейския им път, който е там, за да им показва пътя към вечната гибел.
Идеята за безмерната мъка е въплътена и в така х-терния за бг лит мотив за родното. Принудителната раздяла с родината е представена в стих Зат Арм Л.о. Е Беж. Героите от тези творби преживяват фатална екзистенциална криза. Извън границите на своите отечества за тях не съществуват сигурност, уют и милост. Разкъсването на емоционалната връзка м/у тези хора и родните им земи поражда неизлечима болка в техните сърца. Родината е представена не само в географските, но и в духовните си измерения. Този „изгубен рай”(Зат) е средството, чрез което героите могат да се почувстват пълноценни и осветени от лъча на надеждата. Ала неговата липса превръща живота им в безсмислено лутане сред враждедни места, без възможност за постигане на покой и удовлетвореност. Проблемът за страданието в тези произв. е ярко изобразен с помощта на редица инверсирани изрази и описания: „през сълзи накипели”, „горчива скръб сърца ни трови”(зат), „изгнаници клети”, „тънат сърцата им в рани”, „че злоба ги дави в кипежа си бесен”, „и сълзи изстисква на бледни лица”, „че жлъчка препълня сърца угнетени”(АРм), „стон пресипнал, глух”(евреи), „та сираче да заплаче”(л.о.), „а ужаса личи”, „те чакат милост”.(беж).
И все пак цялата тази печал и тъга има своите различни причини и последици в отделните творби. В „З” наи-болезнено се изживява факта, че тези мъже не могат да продължат борбата пред светия олтар на родината си. Драматизмът при тях взема връхна точка при споменаването на предателство, поради което са били заточени. :
„А мойехме....жар!”
Стих „Арм” преповтаря мотивът за пиянствтото, използван в Бот тврочество. Алкохолът отново се явява отдушник за неизлечимите рани. Неспособни нито за миг да се примирят с тежката си съдба, те се надяват да я забравят чрез пиянсвтото. Така се очертава картината на един „храбър народ мъченик”, който обаче няма как да докаже свочта самоотверженост и затова е принуден да пропилее дните си в пиене. Трагизмът произлиза от несъотвествието м/у идеалите на тези арменци и дейсвтителността, която не им позволява да ги осъществят.
В „Е” тъмнината и тишината очертават границите на страданието – вечен спътник на тази „бездомна върволица”. Многократно издадения през вековете стон отеква в безкрая без да достигне до божиите уши. Идеята за безпомощността по пътя към гибелта засилва прекомерната мъка. Изоставени от Бог и изгубени в непрогледната тъма, страдалците крачат към вратите на ада, отдалечавайки се от своя изгубен рай. Участта на евреите е олицетворение на незбежния песимистичен завърщек на всеки човешки живот. Независимо от молитвите и надеждите че „Бог ще чуй от върха!” човевеството няма как да се спаси от адските „пламъци зловещи, лава, кал” които ги чакат на края на трагичния им път.
Символистичното стих. Л.О. предствя безвъзвратно изгубената връзка м/у насилсвено заминалия надалеч и родината му. Така както отбруления лист не може да се върне на дървото, така и сирачето завинаги ще остане без закрилата на родното място. Риторичният въпрос в края на творбата подчертава идеята за самотата и отчуждеността от света, липсата на каквато и да е духовна опора, предизвикваща плач у сирака.
В сюжетното ниво. На „беж” отново е засилена конкретиката, както в Зат., но тук тя представя съвсем отделни чоешки съдби. Всички от тях обаче са обединени от мъченическата си орис, обрекла ги на вечно страдание извън границите на родината. Старецът, майката, момата са само част от многото изгубили своя дом, своя извор на топлина и радост. Двукратното повтотрение на израза „те чакат милост” последвано от многоточие свидетелсва за отчаяните им молби, които няма да бъдат изпълнени. Отново е въведен образът на Бог, който поражда силен негативизъм у лир говорител – „о, господи, проклет бъди!” Това проклятие е израз на дълго натрупваната болка в сърцето на лир говорител, болка, породена от безбройните несправедливости и драматични събития, на които е станал свидетел.
Модернистичните възгледи за самотността на човешката душа и алиенацията на индивида от себе си и останалите са основни теми в стих. „Лед ст”, „Тем”, „нирв” и „може би”. Стремежът към познание, към щастие е само химера в непривеливия и сив свят, където лир. говор. от тези творби не може да намери своето място. Печалните, бездадеждни и болни теменуги са скрити зад ледена стена, заобиколена от безбрежни води, не можейки да видят захождащото слънце. Чрез всички тези символистични образи се изгражда картината на отчяния, сам човек, тръгнал по пътя към себе си, но спиран от редица препятствия. Студът и тъмнината са всеприсъстваши елементи от водовъртежа на надчовешките закони, определящи трагичната човешка съдба. Незадоволената жажда за познание, съмнението, откъснатостта от позитивното начало са причина за дълбока психологическа драма, сломеност и песимизъм. Страданието е белег на незвъзможността на човек да се самоидентифицира и да намери пътя към щастието. Болестта, страхът, безсънието, слепотата – всички те водят единствено към смъртта. Омагьосаният кръг от въпроси без отговори и напрзани очаквания се стеснява все повече, за да се приближи до своя естесвен изход. Така трагичната модернистична личност „чезне в тъмнина” след дългия напразен порив да достигне просветелнието, с което се доказва безпеспективността и обречеността на извисените над материалния свят идеи.
Ала вечният стремеж към щастие на човека го е дарил с още една възможност за осъществяване на мечтите – възможността да обича и да бъде обичан. Съживяващата сила на любовта е изобразена в стих. „П с О” и „Блян”, съдържащи оптимизъм, неприсъщ за разгледаните дотук Яворови творби.
Светът на мечтите се оказва единственото място, където всеки може да е господар на съдбата си и където абсолютната нирвана може да бъде достигната. Слънцето, светлината, цветята, ангелът са символи на божественото начало, носещи смисъла на хармонията, радостта и блаженството. Близостта с любимата ще реализира мечтата на лир говор. аа премине в отвъдното, потънал в спокойстжив и удовлетвореност. В двете стих. не присъсват мотивите за вечното страдание, безнадеждността и задължителния трагичен край. Омайващото вълшебство на любовта е изтрило горчивите сълзи и следите на болката, за да направи път на „заря-невинност всепобедна”. Преодоляването на псилогическата борба се осъществява чрез близостта с „на крехка майска роза пъпка”. Чувството за безпомощност изчезва при споделянето му с любимото същество, а любовта е единствената, която остава да гори докрай в сърцето на преродения за нов живот човек.
Така откриваме, че проблемът се страданието играе главна роля в спектакъла от поезия, чийто режисьор и сценарист е Яворов. То неотменно съпътсва човек през житейския му път, за да му напомня колко жестока може да бъде съдбата. Приспособило се е да се трансформира в различни форми и да се изявява по различни поводи. Но дали наистина е толкова непобедимо? Дали любовта е достатъчно силно оръжие, способно да сломи злото или това е възможно само в света на мечтите? За съжаление не можем да открием сигурен отговор на тези въпроси в поезията на Яворов, но ни остава поне да се надяваме, че трагизмът от света на неговите герои няма да се пренесе в собствения ни живот.
Абонамент за:
Публикации (Atom)