Любовта и любимата в рлириката на Яворов

Любовта и любимата в рлириката на Яворов

ЛИС по Литература

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едни от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия.Разочарованието му след Илинденското въстание бележи нов етап в развитието на творчетвото му.Лириката му добива друг облик.Липсва вече социалният и патриотичният патос характерни за първия период на неговото творчество.Поетът все повече усеща противоречията между своя идеал и действителността.Любовта на Яворов към Мина Тодорова е един вид връщане към светаи живота.Това е измъкване от кошмарите и болезнените усещания.Любовта и лубимата му вдъхват сили, за да живее отново, за да създаде едни от най-чистите интимни стихотворения.Поетът определя любовта като магия, вълшебство, лъх от ангелско крило, нежен сън, наземна и вълшебна мелодия. Любовният копнеж е зов, стон, глад и жажда на душата.Особено характерни с художествената си система от образи, символи, сравнения, епитети и стихова организация са: „Две хубави очи”, „Ще бъдеш в бяло”, „Стон”, „Вълшебница”, „Блян”, „Ела” и още много други. Тук Яворов на-добре показва образа на любовта и любимата. Очите на любимата са поетически символ на нейната нравствена чистота и очарование. За тях Яворов е изпял една от най-хубавите си лирически песни- „Две хубави очи”. Образът е осезаем и същевременно безплътен.Лаконично той е сътворен само чрез един елемент от външния портрет на любимата-очите.От света на земното и усетното са тези хубави очи, но те пораждат високи душевни трепети.С музиката и лъчите-символ на живот, най-пълно могат да се сравнят те. Защото в тях се оглежда душата на лююбимата-светла и чиста.Душа, която нищо не желае и не обещава.Душа на дете: „Две хубави очи. Душата на дете,
в две хубави очи;-музика –лъчи.”
Погледът отново се връщакъм образа на любимата и чак сега, след тревожната мисъл „Не искат и не обещават те!” поетът изведнъж осъзнава колко прелестно е детското незнание на любимата. Тя, за разлика от него, не познава огорченията на живота.Непокварена, душата й е изпълнена с красота и надежди.В очите й той намира своето щастие.Любимата всякаш е преобразила света.И той не е вече ледена пустиня, в която душата на поета мъртвее безнадеждно, очите му леденеят сухи и пусти, а сълзите- „скорпиони” „гмежно се влекат” по жилите му. Той не пита вече защо е „жива твар” под туй „небе-коршумена безкрайност”, което вселява и страх, и ужас, и страдание.Любовта е стоплила вкамененото му от свръхземен студ тяло, вдъхнала е живот на обезверената душа.Събудил се от апатията и отчаянието, поетът иска да види света по-светъл и по-добър.Това просветление на духа намира израз в едно от най-хубавите стихотворения „Ще бъдеш в бяло”. Лирическият герой копнее да се освободи от безверието, жадува успокоение, сили за нови полети и радостни тръпки в живота.Жажда за живот, желание отново да почувства трепетите при откриване на света- „ярък ден” огромна вътрешна сила му дава любовта-вълшебница.Дарителка на нравствена крепкост , тя израства като велико духовно и поетично начало.Моралната мощ, която любовта вдъхва на поета, ще бъде по-крепка от всички тежести и нови разочарования в живота, защото нейната солидна опора ще бъде мъдрият опит от предишното лутане в „среднощни тъмнини”.Поетът ще има сили за нови битки, нови огорчения и тежки изненади. За него те не биха били вече страшни и тежки. Дори целият свят да се окаже в съсипни, тои би имал сили да го изгради отново любовта си: „Аз бих намерил и тогава даже
отломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят и храм.”
Яворов желае любовта, която ще утоли жаждата му за уравновесеност и сигурност в живота.Тя е епически копнеж за пречистване от „орисията зла”, която среща поета, зов за спасение от самотата и пустотата в света.И в други Яворови стихотворения образът на любимата максимално естестизиран.В „Ела”, той е показан като нещо вълшебно, възвишено и чисто,като нещо животворно:
„Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти-свеж момински дух,
на юга съживителния лъх.”
Лъчистата радост, вътрешно дарение, празничен химн на душата е любовта във „Вълшебница”.Любимата на поета е вълшебница, магия, неземна мелодия,покорила завинаги душата му.Чистата, възвишена и трагична любов на Яворов към Мина създава атмосфера на нежност, тишина и спокойствие. Стихотворението „На Лора” изразява любовта му към другата жена в живота му- Лора Каравелова.Какво по-хубаво сравнение от това: душата е като птица устремена политнала към любовта.Намерен е най-подходящият поетичен образ, разкриващ силните чувства:
„Душата ми е стон.Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов.”
Това е една страшна изповед, защото интимната лирика разкрива сложната душевност на поета.В дните на умора и терзание той непрекъснато жадува за радост и светлина.
Пейо Яворов е поет с разностранен и многострунен лирически талант.Характерно за любовните му песни е, че те открояват цялата сложна душевна организация на Яворов. Чрез основната тема-любов-се разкрива сложният контакт на поета с действителността.Рисувайки образа на любимата и любовта като нещо неземно и прекрасно,Яворов показва колко са важни тези две неща в живота на човек,колко животворни, нежни и оптимистични могат да бъдат те.Любовта, която се стреми към пълно изживяване на красотата си, не позволява на човешкия дух да потъне в мрак, колкото и невесели истини за живота да е прозрял той.Любовта жадува живот.Любовта твори живот.А любовта е тази,която дарява любов.