Съвременникът Яворов

Съвременникът Яворов

ЕСЕ по Литература

Пейо Яворов е литературен деец, оставил трайна следа в родната лирика. Индивидуалист по светоглед и емоционална личност по душа той вярва силно в любовта и търси отговорите на живота. И все пак, не би ли се променило светоусещането на подобна личност, ако попадне в днешния свят? Съвременникът Яворов би просъществувал като съвсем различна личност, лишена от романтичните си идеали, търсеща друг начин за изява.
Ако Яворов бе роден в края на 20-ти век, би гледал на света по друг начин. Вместо ,,На нивата” щеше да се вдъхновява не от свои произведения, а от подобни на това на Борис Първанов. ,,На фитнеса” отразява днешното виждане за преуспяване. Докато навремето хората са ,,блъскали” на нивата, за да изкарват прехраната си, то днес доброволното ,,блъскане” е не само хоби, но и начин на живот. И ако Яворов е намирал решението на проблема ,,като няма прокопсия” в низвергването на ,,тази орисия”, то при Борис Първанов отговорът се крие в зобването на някоя помия. Ясно е очертана разлика, че навремето хората не са имали избор и се е налагало да работят на нивата и да се задоволяват с каквото имат, а днес ако не са доволни от постигнатите резултати винаги могат да използват допинг – стимул, какъвто до сега не е имало. И Яворов и Първанов започват назидателно ,,Недей дочаква и зори” и се стремят да насочат хората, читателите към успехи. Навремето успехът е бил в упорития труд, а днес се таи в дебелия врат и широките плещи. Затова с лека насмешка Борис Първанов вместо да прати своя лирически герой на нивата, го праща във фитнеса – мястото, където с пот на чело днес се гради успех и кариера.
Нетърпението за физическа активност и при Яворов и при Първанов наведе мисълта ми на една африканска пословица. Сутрин лъвът се будел с идеята, че трябва да тича, за да намери закуска и да не остане гладен. Газелата пък се събуждала с мисълта, че трябва да бяга, за да не стане жертва. Така че независимо дали си лъв или газела се бъдиш с все същата мисъл и преследваш същата цел. Така е и с паралела между началото и края на най-бурния век в човешката история. Хората се будят в ранни зори с мисълта да станат и да ,,блъскат” под една или друга форма. Не се замислят. Нито как, нито защо, нито кое го налага. Това е единственият начин за успех по техните разбирания. И докато Яворов все пак се стреми да обхване цялостта на света, като осъзнае неговата противоречивост, поместените творби на Борис Първанов и Иван Христов гледат с почуда, насмешка, но и съжаление пътеката, по която човечество е поело.
Макар и посветен на Яворов Иван-Христовия ,,Бдин Х” набляга на физическото, плътското, като по този начин показва как се е изместил фокусът в непрестанните търсения на човека. Докато Яворов търси отвъдната реалност и се стреми да получи просветление, да се докосне до небесното познание, Иван Хрестов представя строго хедонистичните желания на днешния човек. Съвременният човек не се интересува толкова защо е тук, каква е ролятя му, а напротив, гледа да се наслади максимално на и без това краткият си живот. И кой може да го осъди за това? Заобиколени от изкушения хората днес се лъжем, че единственият начен да им устоим е да им се отдадем. Затова и в произведението на Иван Христов присъстват образа на целувката и мотива за приласкаването. А при Яворов е точно обратното. За него пътят към познанието минава през страданието. В своята ,,Нирвана” авторът търси отговори, тръпне ,,пред догадките си здрачни”. Ала въпреки че не достига до познанието, неспокойната му мисъл не се спира, търси го докрая.
Тук освен познанието се появявя и друг важен елемент в художествената литература – любовта. При Яворов тя е идеалистична, мечтана, но и илюзорна и непостижима. И тъй като действителността не отговаря на очакванията, за пламенния Яворов любовта е болка.
Дадена личност е значима благодарение на историческата епоха, в която живее. Такъв е и случая с Яворов. По-добре е да не търсим пролуки и пътяване във времето и пространството. Това не означава да оставим колелото да се върти, а напротив, ние да го въртим...