Носталгията по топлия свят на дома в елегията ” Скрити вопли ” от Димчо Дебелянов

Съчинение разсъждение


През своя живот Димчо Дебелянов е написал много нежни и лирични стихотворения. Едно от най-хубавите е елегията „Скрити вопли”.
В това свое стихотворение поетът разказва за „печален странник, напразно спомнил майка и родина”. Лирическият герой провежда разговор не с друг човек, а с душата си. Споделя най-съкровените си мисли, и чувства, касаещи най-милото му – бащиния дом и майката. Спомня си емоционални неща от миналото си, които са много ценни за него. В стихотворението първо се споменава бащината къща, може би заради това, най-много и най-хубави спомени от това място.
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.”
Тези първи редове на елегията звучат минорно. Повторението „тихи”, „тиха” засилва това звучене, внушава преклонение пред родния дом, разкрива силната привързаност и дълбоките чувства, които изпитва лирическият герой.
След това поетът споменава майка си ,защото за един човек най-важна, най-обична и свята е майката.
„Да те посрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш мамо,мамо...”
Макар остаряла и безсилна, тя е вечното и най-сигурно убежище. Благата й усмивка носи утеха и сигурност, навява топлота и най-нежна обич.
В края на елегията се споменава стаята, в която е израстнал лирическият герой. Градацията на „тихи” в „тишина” внушава чувство на спокойствие, на блаженство и смирение. Преклонение пред всичко родно и изначално.
„ Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона”
Даже старата икона и вярата не носят търсеното спокойствие.

Лирическият герой провежда този разговор със себе си , защото иска да се върне в родния си дом, да бъде с близките си. Да намери утеха за ранената си душа. Да открие спокойствие и сигурност при най-скъпите и близки до сърцето му - бащиният дом и майчината ласка.
Краят на стихотворението ни разкрива, че това връщане назад към най-милото и родното е невъзможно, а това е много мъчително за лирическия герой. Душата му се раздира от невъзможността да се приюти в топлия свят на бащината къща.
„ О,скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!”
Напразни са били спомените, защото те са донесли не утеха и спокойствие, а отчаяние и печал. Напразни са били душевните терзания, а топлият свят на дома е безкрайно далеч.