ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ

ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ


1. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ

2. ВЪЗНИКВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

3. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ


1. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ

Понятие
Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изискванията на този закон.
Министерският съвет определя наименованията на длъжностите на държавните служители и разпределението им по групи и рангове в Единен класификатор на длъжностите в администрацията.
Министърът на държавната администрация и министърът на финансите приемат наредба за приравняване на нови длъжности на тези, включени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията.

Не са държавни служители по смисъла на този закон:
* членовете на политическите кабинети, заместник областните управители и заместник-кметовете на общините;
* лицата, които изпълняват технически функции в администрацията.

Видове държавни служители
В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.
* Ръководният служител ръководи административно звено и носи отговорността за неговата работа.
* Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.


2. ВЪЗНИКВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

За държавен служител може да бъде назначено лице, което:
1. е български гражданин;
2. е навършило пълнолетие;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;
5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:
1. би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист);
3. е народен представител;
4. е съветник в общински или в районен съвет - само за общинската администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование. При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение.

За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.
Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на министъра на държавната администрация.
При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.

Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт.
Служебното правоотношение е за неопределен срок, ако в нормативен или административен акт не е посочено друго.
Административният акт за назначаване се предхожда от конкурсна процедура по този закон.
Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя:

1. длъжността, за която се провежда конкурс;
2. изискванията, предвидени в нормативните актове за заемането й;
3. начина за провеждане на конкурса;
4. необходимите документи, мястото и срока на подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса;
5. конкурсна комисия, която ще приема документите и ще допуска кандидатите до конкурса.

Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.
В 14-дневен срок от представянето на протокола органът по назначаването аздава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място.
Актът за назначаване трябва да съдържа:
1. наименованието на акта;
2. наименованието на органа, който го е издал;
3. правното основание за назначаването;
4. трите имена на назначаваното лице;
5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;
6. размера на заплатата и добавките към нея;
7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.
В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността. Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.
Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в 12-месечен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.

Когато за заемане на определена длъжност е предвидено наличие на предварителен стаж, се определят стажантски длъжности.
Назначаването на стажанти се извършва с административен акт на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата.
През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж.

Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.
Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата."
Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.
Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.

Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от 3 месеца.
Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаета длъжност. Заедно със заплатата си той получава и 50 на сто от минималния размер на основната работна заплата за незаетата длъжност.

За всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие.
В служебното досие се отразяват постъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие, наградите, поощренията и отличията, които е получил, отпуските, наложените наказания, както и декларациите по чл. 29.
Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване, както и да получава копия от съхраняваните документи.
Служебното досие се съхранява десет години след прекратяването на служебното правоотношение.
При преминаване на служба от една администрация в друга служебното досие се изпраща за съхранение при администрацията на новоназначението.


3. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;
2. когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;
3. при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;
4. поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2 /условия за назначаване/; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка;
5. когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
6. поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;
7. поради завръщане на замествания държавен служител;
8. със смъртта на държавния служител.
9. поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации; в този случай служебното правоотношение се прекратява, след като на държавния служител бъде връчена заповедта за назначаване в администрацията, в която преминава.

Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.

Едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител
Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване.
Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.
Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на служителя в размер на брутната му заплата за остатъка от времето.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие
Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:
1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;
2. при съкращаване на длъжността;
3. при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случаите по т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.
В случаите по т. 3 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.


Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие
Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:
1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;
3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен.


Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение
Органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.

Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.




/Закон за държавния служител: Глава първа – Общи положения, Глава втора – Възникване на служебното правоотношение, Глава шеста – Прекратяване на служебното праоотношение/