ХРИСТО БОТЕВ - „КЪМ БРАТА СИ”

Ранното Ботево стихотворение „Към брата си” носи в първичен синтезиран вид поетическите тези на цялата Ботева лирика като национална проблематика.

В интимното, топло, лично обръщение - „Към брата си” - още в заглавието откриваме характерното за Ботев, израснало по-късно в мащабна национално-философска риторика, послание към индивидуалното „Аз”-ово присъствие на българина, реализирало чрез песента в „До моето първи либе” новата същностна изява на проблема за ЛЮБОВТА и националния ИЗБОР.

Интимността на личното обръщение - „Към брата си” - е задълбочена от съкровената проникновеност на изповедния тон, в който откриваме пространството на необозримо лично духовно страдание - събрало песенната проблематика на „Майце си” чрез далечния отзвук в „душа” и „сърце” на една нова, непозната любовна стихия, в която гласът на родното е в пречистващия благослов на личната ангажираност на поетичния „Аз” с трагичното обещание за надежда, минаваща през странната „красива” среща със смъртта: „смъртта й там мила усмивка”, за да изкове реалната поетична величина на личен и национален ИЗБОР, който в „Елегия” ще очертае категориите - двигателни сили на епохата.

В интимната изповед на „Към брата си” откриваме тежките „тъмни” обеми на „пияната” от болка душа: „туй, що, ГЛУПЦИ, вий не знайте” - очертана във „В механата”, и големия нравствен проблем за ОМРАЗАТА: „но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя.” - който в „Борба”, чрез обруганите национални атрибути на молитвено сакралното в ритуала на обред - вяра и морал, съграждащи разрушения олтар на българска душевност, от който реално Ботев извисява молитвено пречистения, действен за всички българи, ВИК: „Хляб или свинец!”. В тази извикана, изречена болка на радост е трагиката на българския дух, чиято величава национална проекция по-късно Ботев ще докаже с личния си съдбовен избор: „Свобода или смърт!”.

Но осем години по-рано, в първата редакция на стихотворението „Към брата си”, поетът слага началото на мъчителния трагичен път на звук, песен и мисъл към високата духовна висина на България, където:

... буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;

За да открие „красивата” - тайна среща с родното, Ботев среща СМЪРТТА. Но предчувствие за ранна лична кончина той изповядва още в психологичната угнетеност на стиховете от стихотворението „Към брата си”:

Мечти МРАЧНИ, мисли БУРНИ
са разпнали душа млада.

Отново кръстопътно средище на голямата Ботева риторика към национален избор става човешката душа. психологичната бездна на „Аз”-а.
Поетическата теза за подсъзнателно направен национален избор Ботев вгражда още в началото на втора строфа:

Отечество мило ЛЮБЯ,
неговият завет ПАЗЯ,
но себе си, БРАТЕ, ГУБЯ
тия глупци като МРАЗЯ.

Стиховете са хармонично противопоставени. Първите два стиха носят внушението за национална перспектива и бъдеще чрез проблема за любовта (ЛЮБЯ) и опазена национална трагедия (ЗАВЕТ ПАЗЯ). Те въплъщават положителна градивна емоционално-психологична енергия. Следващите два финални стиха на строфата са реалното поле на лична изповедност, в която, чрез първичната метафорична внушаемост на глаголна форма, взета от фолклора - ГУБЯ - разкрива ранимото сетивно предчувствие за близка човешка смърт.

Но тук не е само личната болка на поета. Тя се слива с тъмната, мрачна буря като национална психологична перспектива на омразата, която, като обърната нравствена стойност, разрушава личност, традиция народ.

Личното човешко предчувствие Ботев слива с реалните на национално-историческата ни съдба, оказали се идентични в общата си изолираност и самота

Не само обективната реалност на ВРЕМЕ-СЬДБА и ИСТОРИЯ, но и субективните носители на тези категории, т. е, ХОРАТА, са потопени в поетическата САМОТА на нихилизъм, хаос и безвремие. „НИКОЙ!” и „НИЩО!” са двата водещи поетични мотива на Ботевото лирично предчувствие за сща трагична съдба:

Често, БРАТЕ, скришом плача
над НАРОДЕН ГРОБ печален:
но, кажи ми, що да тача
в тоя МЪРТЪВ СВЯТ коварен?

ОБЕКТ - бъдеща национална съдба - „народен ГРОБ печален”, и СУБЕКТ - лично предчувствие, се изравняват по трагика, за да докажат „мъртвешкия” обем на време и епоха, резонирала в болната мисъл и съзнание на човека.