ЕСЕ
Човевечеството е онази сила, която трябва да направи света по-добър.Макар и да звучи клиширано това е факт. В действителност обаче какво се получава?Не е ли показателна историята през 20-и век за всички зверства и дехуманни действия? И какво? Да не би хората да са се променили?.Мисля, че не. Сякаш всички са малки марионетки в ръцете на добре обучен кукловод. Действията са едни и същи, но последствията са трагични.
Нима Първата и Втората световна война да са акт на добри чувства или са поредната игра на интереси? Кой печели и кой губи? Гледам партия шах и си мисля,че всеки ход може да бъде победа и за двете страни и да има пат,но уви отново е мат. Победа, но с какви средства и с цената на какво?! Политици и държави гладни за власт, а човечеството погива под поредния порив на управата за величие.Къде са хората в тази грозна схема, жертви на онази злеувладяна политическа индустрия? Няма ги!Славата и прогромът вървят ръка за ръка.А човечеството умира под напора на поредния диктатор.
Геноцид. Не вярвам в това,че хората не си дават сметка за това явление.Дори самият Сталин e приемал хората като средство, за да се развива страната по време на неговото управление, без да се замисля за това ,че отнема невинни човешки животи,за да изпълни своята матрица.Хитлер – онзи, който се опитва да създаде чиста раса и погубва хиляди, гонейки своите болни амбиции.И какво?Светът какво печели от това?
Новата кутия на Пандора за човечестовото – Спин, рак.Дали това не е наказанието на природата?Учените се опитват да намерят лек, който да има висока ефективност, но засега това е само проект, за който можем да се надяваме да се осъщистви.
Гладуващите хора по света са твърде много(Сумалия, Индонезия, Индия), но дали в действителност се замисляме за тези, които страдат или просто се вглеждаме
в тях и си мислим колко сме добре.Егоисти. Повечето приличат на самовлюбения Нарцис, но с разликата, че гледат своето съществуване, без да се замислят за хората около себе си.
Ситуацията в България- какво по-различно става от предходните години? Връщайки се назад в историята не може да се отрече, че всичко се повтаря- управляващите се сменят, а народа страда. В наши дни кое е различното? Повтарят ни колко сме добре – преживяхме кризата при Жан Виденов през 1997година, когато падна валутния борд и беше времето на откритите групировки СИК и ВИС2. Правителството на Костов – лъжи за подобрение, подкрепени с нестихваща корупция на всички нива. Управлението на Симеон Сакскобурготски – празни обещания, на които народа повярва, защото беше уморен от безхаберието на държавниците до това време.Тройната коалиция – Ахмед Доган, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев – да, влезнахме в Европейския съюз, но кризата се задълбочава. Отново се залъгва народа,че е добре, но инфлацията расте,поскъпват токът и водата и изяждат като вредител всички спестявания на данъкоплатците.Чудя се как се справят хората?
А пенсионерите?Тези хора,които на стари години трябва да се радват на живота си,се гърчат в продължителна агония, борейки се за живота си.
Трябва ли да се примирим със създалите се обстоятелства или да се борим?За съжаление една лястовичка пролет не прави. Ситуацията е пободна. Хората са уморени от голи обещания, но въпреки това приемат всички лъжи, които им представят, опитвайки се да приемат утопичната идея, че ще се промени ситуацията. Кога? Народът ходи като стадо овце, насочван от своя добър пастир, но това не е Давид, който ще победи Голиат.
И какво? Като лумпени се скитат, без да има кой да се погрижи за тях.
Къде отиде хуманното отношение и вярата в божиите закони?Къде сме ние и на къде е тръгнало човечеството?
Няма коментари:
Публикуване на коментар