Разумът и безумието на Дон Кихот

ЛИС

В своят неповторим и незабравим роман „дон Кихот де Ла Манча” авторът доста успешно осмива и иронизира странстващото рицарство. Сервантес представя своя герой Алонсо Кихана като спонтанна и безумна личност и все пак в цялото му безумие има “капчица” разум.
Също завладян от силното и необяснимо влияние, което оказват романите за странстващи рицари, сервантесовия герой, по-късно самопрекръстил се на прословутия Дон Кихот, е опиянен от неповторимите приключения на описаните герои. Макар и вече да е човек на възраст, петдесет годишен, идалгото кипи от енергия и е готов за невероятни подвизи. Без да го интересува какво мислят другите хора, без да се бои за самия себе си, Дон Кихот тръгва по Земята, за да търси справедливост, да помага на невинните и онеправданите. Поемайки множество рискове, стремящ се да подражава на странстващите рицари, героят на Сервантес е описан като безумец.
Точно това е и целта на целия роман – да покаже колко налудничави са онези завладяващи романи, които разказват за несъществуващи рицари.Като безумец се проявява и Дон Кихот, когато подготвя своите доспехи със подръчни материали като желязни пластинки и картон. Още от хората на неговото време, та и до ден днешен, неговите действия са считани за нелогични като например първият му така наречен поход.С него авторът ни показва лудостта на идалгото, като ясни примери за това са:мечтата на Кихана за славни дни като странстващ рицар;илюзията за замъка , дамите(леките жени) и представата за прекрасната храна.Посвещаването му в рицар от ханджията кара чиателя да се съмнява малко в тезата за разума на Дон Кихот. И все пак в цялата тази “побъркана” обстановка има място да се намеси и разумът................ Премеждията които среща по своя път и които смята за велики приключения са всъщност обикновени неща от ежедневието.Идалгото смяте че чрез тези дела ще се прослави.Ясен пример за това е освобождаването на момчето от селянина и срещата му с търговците.Така нареченият му подвиг е сметнат от него за геройски,но всъщност чрез него не постига желания ефект, а точно обратното.

Не съзнавайки понякога своята безразсъдност,бива наказван за нея и- както в случая с търговците -е пребит.
Макар и болката която усеща да е голяма, при първата среща с близките и прителите му, той не казва как се чувства, а започва да разказва за подвизите си.
.Лудостта, която обзема кроткия иначе по характер идалго, след боя, превръща обикновеното му и безлично съществуване в нов ритъм на живот, с героични, макар и неуспешни прояви на рицарския му дух.Дон Кихот поема предизвикателството да носи огромната отговорност за опазване добродетелите на изчезналото странстващо рицарство.
Чрез тази своя мисия той преоткрива забравените човешки ценности.
Всеки страдащ, независимо от причините, породили личната болка, получава закрила от странстващия рицар.
Задачите, които си поставя Дон Кихот, показват неговата способност да наблюдава трезво и да преценява действителността.
Макар и на външен вид действията на идалгото да изглеждат налудничави, лишени от всякаква логика, в мотива му се крие една дълбока човечност.
При Дон Кихот не е ясно кое е по-точно изразено- разумът на безумието му или безумието на разума му. Въпреки че в дадени моменти не е важно дали действията ни са пораждани от безумието ни , или от разума ни, щом правим нещо правилно не само за самите себе си, а и за околните.