ГЪРЦИЯ , Древна Гърция, Елада

Общо име на древногръцките градове-държави в южната част на Балканския полуостров, по западното крайбрежие на Мала Азия и на Егейските острови. III-II хилядолетие пр. Хр. - критско-микенски период. Основни центрове - остров Крит и Източен Пелопонес; възникват първите държави в Пелопонес. Около 12 в. пр. Хр. - преселение на дорийците. 11-9 в. пр. Хр. - "Омирова епоха". 8-6 в. пр. Хр. - създават се полиси с демократично (Атина) или олигархично (Спарта, остров Крит) управление. В икономически развитите полиси - Атина, Коринт, се разпространява робството. 7 в. пр. Хр. - начало на гръцката колонизация по крайбрежието на Средиземно море, Протоците и Черно море. 500-449 пр. Хр. - Гръко-персийски войни; издигане на Атина след победата на гърците. 5-4 в. пр. Хр. - разцвет на полисите. 478-477 пр. Хр. - основан Делоският морски съюз. 443-429 пр. Хр. - разцвет на Атина при Перикъл. 431-404 пр. Хр. - Пелопонески войни между Атина и Спарта за хегемония; завършват с победа на Спарта. II половина на 4 в. пр. Хр. - издига се Древна Македония. 338 пр. Хр. - Филип II Македонски подчинява Гърция. От 323 пр. Хр. - период на елинизма; започва след разпадането на държавата на Александър III Македонски; държави и съюзи от военизиран тип (Македония, Ахейски съюз, Етолийски съюз). 146 пр. Хр. - Гърция пада под римска власт. 27 пр. Хр. - образувана провинция Ахая. От 395 сл. Хр. Гърция е в Източната Римска империя.


ПЛЕМЕНА, НАСЕЛЯВАЛИ ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

ахеи - Южна Тесалия, Северен Пелопонес
данаи - Аргос
дорийци - Северозападна Гърция, Лакония, Малоазийското и Средиземноморското крайбрежие
елини - Южна Тесалия
еолийци - Тесалия, Беотия, Северозападна Мала Азия
йонийци - Атина, Западномалоазийското крайбрежие и Егейските острови

ДОРИЙЦИ
Древногръцки племена. В началото на 12 в. пр. Хр. се придвижват от Северна и Централна Гърция в Югозападен Пелопонес, по-късно към островите Родос и Крит.

ПОЛИС
Античен град-държава в Древна Гърция и Древна Италия. Възниква главно през 8-6 в. пр. Хр. като общност на свободните жители (гражданите) от градските и селските територии. В полиса влизат земите, рудниците, каменоломните и др. Икономическа основа е трудът на робите. Двойствена форма на собственост: частна - на робовладелците, и общополисна - на всички граждани.

АТИНА , Древна Атина
Полис в южната част на полуостров Атика с важно значение в историята и културата на Древна Гърция. 480-431 пр. Хр. - разцвет. След Пелопонеските войни 431-404 пр. Хр. загубва водещото си място в Гърция. 388 пр. Хр. - начало на период, през който Атина загубва икономическата и политическата самостоятелност. 86 пр. Хр. - превзета от войските на Сула. Антични паметници - Акропол, храмове, църкви и др.

СПАРТА , Древна Спарта, Лакедемон
Полис в областта Лакония, Югоизточен Пелопонес. Основана около 10 в. пр. Хр. Има олигархично управление (двама царе, апела, герузия, ефори - висши длъжностни лица). Населението се дели на спартиати - пълноправни граждани, периеки и илоти. 6-5 в. пр. Хр. - политическо могъщество на Спарта; оглавява Пелопонеския съюз. След Пелопонеските войни разпростира хегемонията си над цяла Гърция. 4 в. пр. Хр. - запада след поражението и от Тива. 146 пр. Хр. - завладяна от Рим. 27 пр. Хр. - влиза в римската провинция Ахея. 395 - Спарта е разрушена от готите начело с Аларих I.


ПЕРИКЪЛ (около 499-429 пр. Хр.)
Атински стратег, водач на демократична групировка. Произхожда от рода на Алкмеонидите. Като ръководител на Атинската държава (443-429 пр. Хр.) завършва демократизацията и. Превръща Атина в икономически, политически и културен център на древногръцкия свят. Инициатор на строителството на Партенона, Пропилеите, Одеона и др. Управлението му е наречено "златен век на Перикъл". Привлича в Атина Фидий, Софокъл, Херодот, Анаксагор и др. По времето на Перикъл започват Пелопонеските войни. Умира от чума.

ПАРТЕНОН
Най-значителният древногръцки паметник от класическия период. Главният храм на Атина Партенос (Девица). Издигнат на Акропола в Атина през 447-438 пр. Хр. от архитектите Иктин и Каликрат и скулптора Фидий. Изграден от мрамор, заобиколен с колонада (периптер), съчетание на дорийски и йонийски архитектурен ордер. Богата скулптурна украса по фриза и фронтоните (днес част от нея е в Британския музей). В храма е имало огромна статуя на богинята от злато и слонова кост. Партенонът е частично разрушен през 1687 от венецианците.

МАРАТОН
Древногръцко селище на полуостров Атика, североизточно от Атина. През 490 пр. Хр., по време на Гръко-персийските войни, атиняните начело с Милтиад разбиват персите близо до Маратон. Пратеникът, изпратен от селището, за да съобщи за победата, пробягва разстоянието до Атина (около 42,2 km) и умира от изтощение след пристигането си. В негова чест е наречена спортната дисциплина маратонско бягане.



ГРЪКО-ПЕРСИЙСКИ ВОЙНИ 500-449 пр. Хр.
Войни, които се водят между древногръцките полиси и Персия. Предизвикани са от политиката на Ахеменидите, които се опитват да завладеят западното крайбрежие на Мала Азия. 492 пр. Хр. - първи неуспешен поход на персите срещу балканска Гърция; корабите им се разбиват при буря край полуостров Атон. 490 пр. Хр. - втори поход, завършил с поражение на персите при Маратон. 480 пр. Хр. - поход на персийския цар Ксеркс I; след пораженията при остров Саламин (480 пр. Хр.) и гр. Платея (479 пр. Хр.) се оттегля. 449 пр. Хр. - след победата при гр. Саламин на остров Кипър Персия загубва владенията си в Егейско море и признава политическата независимост на гръцките полиси в Мала Азия.


ПЕЛОПОНЕСКИ ВОЙНИ 431-404 пр. Хр.
Най-продължителната поредица от войни в класическа Гърция. Водят се между Делоския морски съюз и Пелопонеския съюз за политическо, икономическо и военно надмощие в Гърция. Обхващат цяла Гърция, гръцките градове в Южна Италия и остров Сицилия. След нападението на Атина в Сицилия и след намесата на Персия на страната на Спарта Атина е разгромена (404 пр. Хр.). Делоският съюз се разпада и Спарта е призната за хегемон в Гърция.