Каравеловият художествен образ на "старите" и "младите" в повестта "Българи от старо време"

ЛИС

Любен Каравелов е един от най - талантливите представители на българското Възраждане. Той е от онези писатели, които още приживе са били сочени за образец и отхвърляни. Мове би наи - колоритното му произведение е повестта " Българи от старо време", писана през 1867 година . Тя е изпълнена с обич към родния край, неговите хора, обичаи и природа.
С добродушно усмиване над българите от старо време Каравелов изобличава консервативното, остарялото, комичното - дребните неща в ежедневието на "малките" хора. Но в този обособен свят се долавя и новото. То напира в младите Павлин и Лила, които въстават срещу идилията на патриархалното семейство, отдавна превърнала се в тирания. Те надделяват над догмите и бащите си - Хаджи Генчо и дядо Либен. Докосваме се до този свят, за да открием корените на старото и раждането на младостта и новото.
Светът на старите е показан чрез двамата главни герои - Хаджи Генчо и дядо Либен. Те са доста различни типажи, което прави творбата толкова пъстра. "Хаджи Генчо е един такъв българин, какъвто рядко се ражда и на Еньовден; такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен." С тези думи започва повестта си Каравелов. От тях разбираме, че ще си имаме работа с ерудиран и знаеш човек. Но тази представа я поддържаме жива, докато не стигнем до момента, в който авторът майсторски изобличава героя чрез постъпките му. Това привидно одобрение на поведението на "поклонника" е изразено с ирония, типична за цялото произведение. Старият Генчо се проявява като голям скъперник и закостенял човек. Правейки услуга на някого, той непременно иска тя да бъде върната. Направил си е "музей", в който съхранява всякакви вкусотии, от които не дава дори на собственото си семейство. Имал е 3 сина, от които е убил двама и един е прогонил. Тази жестокост и тирания са типични и в отношенията му с дъщеря му Лила. Не иска да й каже кой ще бъде нейн съпруг, заради своите собствни облаги. Деспотизмът, чревоугодничеството и неискреността му в приятелството си с дядо Либен го правят отрицателен герой, когото никой не би желал да има за другар.
По напълно различен начин стоят нещата при другия главен персонаж. Дядо Либен е човек на старото време, който е склонен да търпи промени. Това най - ясно си проличава, когато помага на сина си да открадне Лила. Привидно е против бракосъчетаването им, но вътрешно е щастлив и вижда себе си в лицето на Павлин. Дядо Либен е човек, приемащ новостите на тогавашното съвремие. За него красотата е най - голямата добродетел, която съществува в този свят на фалш. При този възрожденски образ светът е много по - весел, не чак до там закостенял и затънал в деспотизъм. Личи си от неговата щедрост, на драго сърце черпи своя приятел с любимите си вино и ракия. Отглежда расови коне, което го прави още по - интересен и разнообразен герой. Но въпреки склонността си да се променя, той също има признаци на консерватизъм и закостенялост. Отношението му към жените е точно като на Хаджи Генчо. Липсва им всякаква съобразителност и си мислят, че техните заповеди са закони, на които ако противоречиш, ще се наложи да търпиш обиди. Вземането на решението за сватбата без първо да е разговарял с с Павлин го поставя в деспотична рамка. От нея той се измъква благодарение на способността си да се пречупва и навлиза в новото.
Светът на младите се представя от Павлин и Лила. Тези двама герои са типични възрожденски личности, защото те въстават срещу закостенелите съзнания на родителите си. Борят се за щастието и любовта си. Противопоствят се с все сили. Потъпкват патриархалните закони на обществото и донасят новото, младото. Техните образи са незабравими, ярки, живи, изпълнени с живот и желание за откирване на различното и загърбването на общоприетото. Именно с тези си черти те грабват читателската обич.
Старите българи от страниците на Каравелов ни научават на една мъдрост: способността да запазваме детското в себе си и да откриваме старото от прадедите си. Това ни прави повече и по - добри българи. Така както доброто побеждава винаги злото, аналогично и тук младостта надделява над старото.